О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2014 по описа за 2019 г. на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро-СС“ ЕООД, чрез адвокат К. М., подадена срещу решение № 13 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 626/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на посочените дружества срещу определението по чл. 248 ГПК № 260 от 2.10.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр. дело № 10/2018 г.
С обжалваното пред въззивния съд определение по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е уважил молбата на „Андулка“ ЕООД, присъждайки в негова полза допълнително сума в размер на 700 лв. – направени разноски за адвокат, и е оставил без уважение молбата на „Търговия на едро-СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД за присъждане на всяко от двете дружества на сума в размер на 1 200 лв. за прекратеното производство по част от предявените искове (чл. 78, ал. 4 ГПК). За да присъди сумата от 700 лв., първоинстанционният съд е съобразил, че същата е била визирана в списъка по чл. 80 ГПК, като включена в претендираното адвокатско възнаграждение от общо 1 200 лв., както и че заплащането й се установява от представения на стр. 45 от делото договор за правна защита и съдействие. За да остави без уважение молбата на ответниците, съдът е взел предвид цената на прекратените искове, съобразно данъчните оценки на имотите, както и обстоятелството, че до постановяване на прекратителното определение не е било направено разграничение на адвокатския хонорар, договорен и заплатен от ответниците, спрямо отделните искове.
Въззивният съд е потвърдил определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд по отношение на сумата от 700 лв., приемайки за правилно становището на Окръжен съд – Силистра, че допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. следва да бъде присъдено в пълен размер, тъй като същото е за процесуалното представителство, осъществявано след постановяване на прекратителното определение от 29.03.2018 г. за част от исковете. Съдът е счел за неоснователен довода, че поради невключването на адвокатското възнаграждение от 700 лв. от ищцовото дружество в представения списък по чл. 80 ГПК, същото не следва да бъде присъдено. В тази връзка е посочил, че грешката на страната може да бъде изправена именно по реда на чл. 248 ГПК, стига доказателствата за заплащането на това възнаграждение да са представени най-късно до приключване на устните състезания. По отношение на сумите, претендирани от „Търговия на едро-СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД, съдът е приел, че на двете дружества се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 48.69 лв., а не по 2.46 лв., както е заключил окръжният съд. За да направи този извод, въззивният съд е изложил, че в първоинстационното решение е била допусната грешка в изчисленията, основана на грешка в цената на уважените искови претенции. Споделил е становището на Окръжен съд – Силистра, че в договорите за правна защита и съдействие ответниците по исковата молба не са разбили адвокатското възнаграждение по отделни искове, както и е визирал, че е възможно присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния установен размер, когато такова се следва съобразно уважената/отхвърлена/прекратена част от исковете.
В изложението към частната жалба се твърди, че по отношение на присъдената с въззивното решение в полза на ищеца държавна такса в размер на 1 638.39 лв. последното противоречи на т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за възстановяване само на реално направените и доказани разноски – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на присъдената в полза на „Андулка“ ЕООД сума в размер на 700 лв. жалбоподателите също се позовават на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочат, че въззивното решение влиза в противоречие с възприетото в т. 8 и т. 11 от цитираното тълкувателно решение, предвид невключването на сумата от 700 лв. в представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК. В изложението се излага и че при прекратен в закрито съдебно заседание иск, на ответника се дължат разноски и то в пълния доказан размер, като в тази връзка жалбоподателите се позовават на противоречие с определение № 745/19.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5032/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 155/1.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1347/2016 г. на ВКС, ІV г. о.
Настоящия съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Не са налице основанията на закона за допускане на касационно обжалване на решение № 13 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 626/2018 г. на Варненския апелативен съд, в частта, в която съдът се е произнесъл по жалбата срещу определението по чл. 248 ГПК на Окръжен съд – Силистра. Отразеното от жалбоподателите в изложението към частната касационна жалба не кореспондира както с възприетото от въззивния съд, така и с материалите по делото.
На първо място, никъде в обжалвания акт на въззивния съд не е посочено, че в полза на ищеца се присъжда държавна такса в размер на 1 638.39 лв. за първоинстанционното производство. Съдът е приел, че дължимата сума за разноски е в общ размер от 2 338.85 лв. Същата включва както държавна такса, така и разноски за адвокат, като последните не възлизат само на 700 лв., доколкото се дължи и част (съобразно уважените искове) от първоначално договореното и заплатено възнаграждение от 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.12.2017 г., приложен към исковата молба. Ето защо присъдените от въззивния съд разноски на ищеца за държавна такса възлизат на по-малко от 1 638.39 лв.
На второ място, не отговаря на действителността твърдението, че сумата от 700 лв. за заплатено от „Андулка“ ЕООД възнаграждение за адвокат пред първата съдебна инстанция не е включена в представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК.
Пред Окръжен съд – Силистра „Андулка“ ЕООД е направило разноски за адвокат в размер на общо 1 200 лв. – 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.12.2017 г. и 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018 г. В представения преди устните състезания пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК е отразена именно сумата 1 200 лв., очевидно включваща двете изплатени суми от 500 лв. и 700 лв.
Що се отнася до сумите, дължими на ответниците по исковата молба на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, изложените в обжалвания акт мотиви съответстват напълно на нормите на закона и на съдебната практика, съгласно които при прекратяване на производството по част от исковете ответникът има право на разноски съобразно прекратената част. По изложените съображения настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС не следва да допуска касационно обжалване по частната касационна жалба, с която е сезиран.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 626/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро-СС“ ЕООД срещу определението по чл. 248 ГПК № 260 от 2.10.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр. дело № 10/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: