О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№174
София, 24.04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 933/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. П., чрез пълномощника му адвокат Г. И., срещу въззивно решение № 4148 от 12.06.2012г. по гр. дело №2412/2012г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: налице ли е добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт, длъжен ли е бил приобретателят да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС, допустима ли е делба на недвижим имот при наличие на вписани нотариални актове, чието обезсилване не е поискано.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът М. И. В. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.07.2011г. по гр.д.№23154/2009г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между [фирма], М. М. П. и М. И. В. на недвижим имот – ливада от 1200кв.м., находяща се в землището на [населено място], район Нови Искър-Столична община при квоти – 15/20 ид.ч. за [фирма], 4/20 ид.ч. за .М. П., 1820 ид.ч. за М. В.. Въззивният съд е приел, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение от 08.04.1999г. на ПК-Нови Искър на наследниците на В. А. М.. Законните наследници на М. са посочени в удостоверение №87/23.07.2007г. Въз основа на решението С. А. и Г. П. са признати за собственици на имота с нотариален акт №82/10.11.2000г. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №100/2000г., С. А. и Г. П. са прехвърлили имота на М. П.. Снотариален акт № 151/2007г. В. В. е дарила на [фирма] притежаваните от нея като наследник на В. М. 1/10 ид.ч. от имота. С нотариален акт № 152/2007г. Г. В., Г. Т., Ю. П., К. А., С. С., В. С. и М. Т. са продали на [фирма] общо 13/20 ид.ч. от имота. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ответника Методи П. възражение, че е собственик на целия имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен през 2000г. и осъщественото добросъвестно владение,считано от сделката до завеждане на исковата молба за делба.Той не е добросъвестен владелец, тъй като е следвало да положи дължимата според конкретния случай грижа да установи дали праводателите му са собственици на имота, предмет на прехвърлителната сделка. Той е могъл да установи, извършвайки справка по партидата на имота, че праводателяите му са собственици само на 4/20 ид.ч., съобразно наследствените им дялове по правоприемство от общия наследодател М., но не и на останалите 16/20 ид.ч. от имота, макар да са се легитимирали като собственици на целия имот с нотариален акт, издаден по реда на чл.483,ал.1 ГПК/отм./. Отсъствието на субективния елемент на добросъвестното владение, изключва възможността лицето, което се позовава на изтичането на петгодишната давност, да придобие имота на това основание.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса дали е налице добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт и за задължението на приобретателя да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС. Обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК предвид приложеното решение по гр.д.№1052/92г. на ВС относно приложимостта на презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС. Останалите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили изхода на делото и не са предмет на решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4148 от 12.06.2012г. по гр. дело №2412/2012г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на Методи М. П. да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: