Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 30.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на десети декември пред две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА…………………..и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 534 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково – по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА.
Образувано е по иск на [фирма] /в ликвидация/-гр. Т. /ИМ с вх. № 7063 от 17.V.2012 г./ с предмет отмяна на решение от 10.ІV.2002 г. на АС при Б., постановено по вътрешно арб. дело № 632/2010 г., с което този търговец е бил осъден да заплати на плевенското [фирма] по частично уважените негови два обективно кумулативно съединени осъдителни иска суми в размер на 39 996 лева и съответно – 16 165.20 лв., както и разноски в размер на сумата 307.46 лв., присъдени от арбитража по компенсация. Поддържа се от страна на троянското д-во, че в нарушение на уговореното между страните със сключения договор от 2.І.2008 г., арбитражът се е произнесъл по съществото на спор, за който липсвало валидно арбитражно споразумение – „с характеристиките по чл. 7, ал. 1 и 2 ЗМТА”. Поради това ищцовото д-во претендира отменяване на посоченото арбитражно решение: „като неподведомствено на АС при Б.”.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца [фирма] /в Л./-гр. Т. поддържа иска с правно основание по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА, излагайки обстойно мотивирани съображения за уважаването му, вкл. и в писмени бележки по делото, претендирайки присъждане на разноски за настоящето производство в размер на сумата 5 246.45 лв.
Ответното по иска [фирма]-гр. П. чрез своя юрисконсулт изразява становище, вкл. и в писмена защита по делото, за „недоказаност, недопустимост и неоснователност” на претенцията, претендирайки за нейното отхвърляне.
Като доказателство по делото е приложено вътрешно арб. дело № 632/2010 г. по описа на арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на приложеното писмено доказателство и след като обсъди становищата и доводите на страните по спора, разрешен с арбитражното решение, чието отменяване се претендира от [фирма] /в Л./-гр. Т., намира за установеното следното от фактическа и правна страна:
С решението си от 10 април 2012 г., постановено по вътр. арб. дело № 632/2010 г., арбитражният съд при Б. е осъдил [фирма] /в ликвидация/-гр. Т., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да заплати на плевенското [фирма] сума в размер на 39 996 лв. (с вкл. ДДС), представляваща цена на предадени по договор между страните, сключен на 2.І.2008 г., изделия за Щ. машини като за разликата над така присъдената главница и до пълния му предявен размер от 60 472.80 лв. този иск е бил отхвърлен – като неоснователен. Със същото арбитражно решение [фирма] е било осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 16 165.20 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на главницата, съгласно чл. 6.1 от процесния договор за изработка, като за разликата до пълния претендиран размер от 21 165.20 лв. и този осъдителен иск е бил отхвърлен – като неоснователен.
Това арбитражно решение е било постановено на 10 април 2012 г., докато настоящият иск по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА е бил предявен на датата 17 май 2012 г., т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 от специалния закон. Следователно искът на троянското [фирма] /в. Л./ е допустим.
Разгледан по същество този иск е неоснователен.
Конкретното оплакване на ищеца в настоящето съдебно производство е, че ако по процесния договор за изработка от 2.І.2008 г. той бил възложил на плевенското [фирма] изработването на детайли със следните характеристики:
1. Тяло Щ`200-100-00 при цена от 936 лв./бр.;
2. Тяло Щ`315-100-00 12 мм ламарина – цена 1 655 лв./бр.;
3. Тяло Щ`315-100-00 16 мм ламарина – цена 1 785 лв./бр.,
то с исковата молба на д-вото изпълнител, с която АС при Б. бил сезиран, се претендирало заплащане на цената на „изработени детайли”, но с различни от горепосочените характеристики, както следва:
1. Тяло Щ`200-100-00 при цена 1 292 лв./бр.;
2. Тяло Щ`315-100-00 12 мм ламарина – цена 2 300 лв./бр.;
3. Тяло Щ`315-100-00 14 мм ламарина – цена 2 430 лв./бр.;
4. Тяло Щ`315-100-00 14 мм ламарина – цена 2 530 лв./бр.
Видно от мотивите на арбитража в Раздел ІІ от решението /стр. 6 и 7/, чието отменяване се претендира, е, че той се е произнесъл, съгласно чл. 19, ал. 4, предл. 2-ро ЗМТА, по своята компетентност да разгледа облигационния спор, позовавайки се на клаузата по чл. 8 от сключения между страните по него договор за изработка от 2.І.2008 г., като в тази връзка е било надлежно обсъдено възражението на [фирма] /в Л./, че изделията, чиято цена е била главен предмет на исковете на плевенското [фирма], всъщност не били изработени в изпълнение на този договор, съдържащ арб. клауза, понеже се различавали по вид, цена и условия на плащането й, а в съдържанието на всяка от отделните поръчки, въз основа на които те все пак са били произведени, липсвало позоваване на въпросния двустранен писмен договор.
Извън изложените от състава на арбитражния съд при Б. положителни съображения досежно компетентността му да разгледа облигационния спор, с който е бил сезиран, видно е от съдържанието на чл. 8.3 от процесния договор (л. 7 от приложеното арб. дело № 632/2010 г. по описа на АС при Б.), че: „Позоваването на арбитраж не ще се счита за причина за спирането на изпълнението на други задължения по настоящия Договор”. Същевременно в чл. 9.2 от същия контрахентите са уговорили, че „всички изменения и допълнения към този Договор се извършват под формата на писмени допълнителни споразумения (анекси), подписани от двете страни и са неразделна част от Договора”. При установеното в хода на арбитражния процес, че при действието на договора за изработка от 2.І.2008 г. анекси между страните по сделката не са били подписвани, но по признание на тогава действащия прокурист на молителя /А. К./ възлагането на изработката на допълнителни изделия /”поръчването им”/ на практика ставало по факс, а така се съгласували и цените на изработеното, следва, че в случая приложение следва да намерят правилата на чл. 293, ал. 2, 3, и 4 ТЗ: изявлението по изпълнение на търговска сделка би било нищожно, ако не е било отправено в установената от страните писмена форма, но възложителят /настоящ ищец/ не може да се позовава на нищожността, щом от поведението му, надлежно обективирано в последващи приемо-предавателни протоколи, със сигурност може да се заключи че [фирма] /в Л./ не е оспорвало действителността на собственото си изявление /”поръчка”/, както и че за да е била спазена изискуемата писмена форма на въпросните допълнения към договора от 2.І.2008 г., е достатъчно, че изявлението на възложителя е било „записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено” /арг. чл. 293, ал. 5, предл. 1-во ТЗ/. Ето защо, тълкувани съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, цитираните по-горе две клаузи от сключения между страните договор за изработка от 2.І.2008 г. по необходимост налагат извод, че предметът на спора, който е бил решен с решението на АС при Б. на 10.ІV.2012 г. по вътр. арб. дело № 632/2010 г., изцяло е бил в обхвата на арбитражното споразумение, а оттам – че искът за отмяна на това решение по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА е неоснователен.
При този изход на делото в настоящето производство не следва да се присъждат разноски в полза на ищцовото [фирма] /в Л./-гр. Т..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на [фирма] (в ликвидация)-гр. Т. с правно основание по чл. 47, т. 34, предл. 1-во ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от 10.ІV.2012 г., постановено по вътр. арб. дело № 632/2010 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2