4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 13. 10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Димитрова
2. В. Павков
при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 821 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 285/17.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 356/2015 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, като в открито съдебно заседание поддържа оспорването, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 354/04.04.2016 г. на състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, „От кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителната давност за извършени подобрения в чужд имот при прекратен договор за наем по иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД?“ Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – произнасяне по правния въпрос от страна на въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №1/1979 г., т.7
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Давностен срок започва да тече от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор, който е и момент на получаване на престацията, изразяваща се във връщането на наетия имот от страна на наемателия, на наемодателя. Хипотезите на подобрения, извършени в чужд имот и подобрения, извършени от наемодател в наетия въз основа на договор за наем имот са различни и се уреждат различно от закона, по отгношение на настъпването на изискуемостта на вземането за подобренията, респ. за разноските за тяхното извършване или за увеличената стойност на имота. Различието следва от обстоятелството в какво качество са направени подобренията, оттам и е различен момента на настъпването на изискуемостта на вземането, от който момент безспорно започва да тече и погасителната давност за вземането. При наличието на наемен договор, по отношение на вземането за подобрения, изискуемостта настъпва от момента на предаването на имота, след прекратяването на наемния договор, който е и момента на даването на престацията. В този смисъл, настоящия състав споделя изразеното становище по този правен въпрос с решение по гр.д.№ 21/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК от състав на ІІ т.отд. на ВКС, както и възприетото в ППВС №1/1079 г., т.7.
От доказателствата по делото се установява, че за периода на действие на договора, наемателят по делото е извършил редица подобрения, подробно отразени в заключението на вещото лице по приетата съдебна-техническа експертиза се установява, че разходите за извършените подобрения в наетия имот са на стойност 41 382, 30 лева. Този размер е посочен от вещото лице, а количеството, вида и обема на извършените дейности се установява както от настоящото състояние на обекта, отразен от вещото лице, така и от показанията на разпитаните като свидетели по делото лица. В така посочената сума не следва да се включват и не са включени, посочените от вещото лице печалба, ДДС и коефициент за овехтяване, а следва да се добавят разходите за положените тапети и боя по тавани, общо в размер на 1622,15 лева. Общия размер на извършените от наемателя разходи за извършените подобрения възлиза на 43 004,45 лева, до която сума е основателен предявения иск. С оглед обстоятелството, че се касае за извършени от наемател подобрения в нает имот, без в договора между страните да е посочено за чия сметка са извършените разходи, обеднелия наемател разполага с иска по чл.59 ЗЗД да иска присъждането на направените разходи, а не на увеличената стойност на имота, за извършените подобрения. Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен до размера на посочената по-горе сума.
Направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото към началото на 2012 година имотът все още се е ползувал от наемателя въз основа на наемния договор, като искът за връщане на наетата вещ е предявен през 2013 г., като в рамките на това производство е предявен и искът с правно основание чл.59 ЗЗД /обособен като самостоятелен иск, след разделяне на производството по насрещния иск/.
С оглед на отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, не е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на вземането, като възражението в тази насока е неоснователно.
Предвид обстоятелството, че не са налага извършването на нови процесуални действия по делото, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени решението на въззивният съд, като неправилно и вместо него се постанови ново, с което се уважи предявения иск за посочената по-горе сума – 43 004,45 лева.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на предявения частичен иск за сумата от 43500 лева, в размер на 5 842 лева, за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 285/17.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 356/2015 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Мюсюлманско вероизповедание [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 43 004,45 лева, както и в частта за присъдените разноски, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Мюсюлманско вероизповедание [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 адв. Ф. М. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 43 004,45 лева /четиридесет и три хиляди и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2013 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Мюсюлманско вероизповедание [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 адв. Ф. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5 842 /пет хиляди осемстотин четиридесет и два лева/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.