Решение №175 от 16.2.2012 по гр. дело №1686/1686 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 175

гр. София, 16.02.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1686 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
Обжалвано е решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 5803/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – Д въззивен състав, с което, след отмяна на решението от 15.01.2010 г. по гр. д. № 15662/2009 г. на Софийски районен съд, 30 състав, е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор за продажба на идеални части от дворно място, при определена продажна цена, при условие, че купувачът я заплати на продавачите в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните съществува облигационна обвързаност с източник валиден предварителен договор за покупко – продажба на имот, който съдържа уговорки за съществените елементи на окончателния договор, че обещателите са собственици на имота и че е настъпило условието, при което е възникнало задължението им да прехвърлят процесните идеални части от имота на купувача, който въпреки отправената му покана не изпълнява поетото с предварителния договор свое задължение за ги закупи – при уговорената там цена. Развити са съображения, че по искането на ищците (продавачите) да бъде осъден ответника (купувача) да им заплати сумата, представляваща продажна цена на процесния имот въззивният съд не дължи произнасяне, тъй като по него първостепенният съд не се e произнесъл, а липсва и искане за допълване на решението му. Посочено е също, че независимо от изложеното, в особеното исково производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не могат да се разглеждат осъдителни искове.
Против решението на Софийския градски съд е постъпила касационна жалба от ищците.
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящият изхода на делото правен въпрос, който уточнен и конкретизиран, се свежда до това в кои случаи е необходимо осъждане на страната да извърши плащане по предварителен договор, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилага Решение по гр. д. № 92/2004 г., ІІ г.о., ВКС, както и че има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалба е изразил становище единствено по съществото на спора, но не и по релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба правен въпрос е обусловил делото, с което е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и доколкото се твърди да е разрешаван противоречиво от съдилищата (обосновано с приложеното Решение по гр. д. № 92/2004 г., ІІ г.о., ВКС), е налице основание за приложение на т. 2 от горецитираната разпоредба с допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 5803/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – Д въззивен състав.
УКАЗВА на Р. И. П. и Р. И. П., и двамата от [населено място], чрез адв. З. от САК, в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 78. 50 лв. за разглеждане на жалбата, като в противен случай тя ще бъде върната.
Сумата е обща за двамата жалбоподатели.
След представяне на вносния документ за платена държавна такса по жалбата делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top