5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 676 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. Д.,Д. Г. Д. и Р. М. Д., подадена чрез адв. П. К. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 112 /08.02.2010 год., по гр.д. 2846/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на СГС № 3136 от 29.06.2009 год., по гр.д.№ 1741 / 2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, в качеството им на ищци, субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за причинените им , в резултат на настъпило на 26.09.2006 год. ПТП неимуществени вреди в размер на сумите, както следва: за Д. И. Д.- за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. за понесените от нея болки и страдания от преките и телесни увреждания; за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. и от 40 000 лв. до 50 000 лв. за причинените и морални вреди от настъпилата смърт на майка и М. Д. Д. и за разликата над 30 000 до 80 000 лв. за неимуществените и вреди от смъртта на И. И. Л.; за Р. М. Д.- за разликата от 50 000 лв. до 70 000 лв. и за разликата от 30 000 до 50 000 лв.- за причинени и морални вреди от смъртта на дъщеря и М. Д. Д.; за Г. И. Д.- за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.- неимуществени вреди от получените от същия телесни увреждания и за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв., за причинени му морални вреди от смъртта на съпругата му М. Д. Д., както и в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за присъдени в полза но ответника по спора деловодни разноски в размер на сумата 4 683 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1, ГПК, наименовано ”молба”, касаторите, чрез процесуалния си представител адв. К., са обосновали касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението им е, че възприетото от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на обезщетение за причинените им, в резултат на процесното ПТП морални вреди в „справедлив” по см. на чл.52 ЗЗД размер е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год., разрешава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съображения за необходимост от корективно тълкуване, обуславящо приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателите са изложили и във вр. с формулирания от тях процесуалноправен въпрос, свързан с присъждане на деловодните разноски на ответника на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, в хипотезата на освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса, съгласно чл.63, ал.1, б.”б” ГПК.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са приложени съдебни актове на СГС и на Софийски апелативен съд, като само по отношение на приложеното решение на Софийски апелативен съд № 189/2008 год., по гр.д.№ 1013/2008 год. на с.с. са налице данни да е влязло в сила- определение № 312/2009 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу съдебен акт, който не попада в изключението по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационното обжалване е частично основателно.
Поставеният от касаторите въпрос за приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл.52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от него зависи изходът на делото по конкретния правен спор, а решението относно наличието на предпоставките за пряко ангажиране отговорността на застрахователя на делкивента е влязло в сила, с което главната. предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Налице е и визираният критерии за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с което и допълнителното, специално изискване на процесуалния закон е осъществено.
Даденото от Софийски апелативен съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата Д. И. Д. телесни увреждания от процесното ПТП противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год., чието действие не е отменено и е актуално и понастоящем.
Обстоятелството, че при определяне конкретния размер сума, необходим да репарира причинените на Д.Д. болки и страдания от личните и телесни увреждания Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и не е обсъдил всички обективно съществуващи факти – характера и степента на всяко едно от отделните нарушения на телесната цялост на пострадалата и отраженията им върху общото и здравословно състояние, продължителността на проведеното лечение, съпътстващите същото трайни козметични промени и обусловените от тях негативни емоционални преживявания, необходимия за отзвучаването им период, както и прогнозите за остатъчни хронични бъдещи смущения – продължително главоболие, световъртеж, гадене и пр. отразяващи се върху жизнения и статус, обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в цитираната задължителна за съдилищата в страната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия и достатъчен за възмездяване причинените на увреденото лице морални вреди, размер обезщетение, като заместваща поправянето им облага.
Поради това, доколкото по отношение на ищцата Д.Д. съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл.52 ЗЗД, то противоречие по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице и искането за допускане касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Отделен в таз вр. остава въпросът за правилната преценка на отделните факти по делото, с оглед присъждане на справедливо обезщетение, но като е относима към основанията за касиране на обжалвания съдебен акт, същата не подлижи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на останалите касатора, предвид присъдения им размер обезщетение твърдяното противоречие – отсъства, поради което в останалата част искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Що се касае до основанията по т.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то самото наличие на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторите се позовават, изключва същите.
Съществуването на задължителна съдебна практика, чиято цел е именно постигане на точно и еднакво прилагане на закона – чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на деликт, а не еднакви по размер обезщетения за привидно идентични увреждания, която няма основание да бъде променена, за да бъде възприето различно от даденото с нея тълкуване, сочи и на неприложимост на визирания критерий за селекция.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в изложението на касатора изобщо отсъства и аргументация в тази насока, което изискване бланкетното възпроизвеждане текста на закона, не покрива – арг. от т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът за правилното приложение на чл.64, ал.2 ГПК/ отм./, при действието на която норма се е развил спора в първоинстанционното и въззивното производства, свързан с отговорността за деловодните разноски не попада в обсега на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Ищецът Д.Д. е освободен от д.т., поради което не следва да внася такава и съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба в посочената по- горе нейна част, по същество.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 112 /08.02.2010 год., по гр.д. 2846/2009 год., само в частта, с която е оставено в сила решение № 3136 от 29. 06. 2009 год., по гр.д.№ 1741/2008 год. на СГС и е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Г. Д. иск срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за причинените и, в резултат на настъпило на 26.09.2006 год. ПТП неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. за понесените от същата болки и страдания от преките и телесни увреждания.
НЕДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Д. Г. Д., Г. И. Д. и Р. М. Д., вх.№ 676/2010 год. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 112 /08.02.2010 год., по гр.д. 2846/2009 год., в останалата и част.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: