Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 28 април 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ
със секретаря Мира Недева
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 278 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по искане на Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура гр.Варна за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 446/2013 г. на Окръжен съд – Варна и ВНОХД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна и отмяна на влязлата в сила оправдателна присъда. В искането са изложени доводи за наличието на предпоставките на чл.422 ал.1 т.3 от НПК, тъй като в хода на досъдебно производство № 98-СЛ-9/2014 г. на Военно окръжна прокуратура – Сливен са установени обстоятелства или доказателства, които имат съществено значение за делото и не са били известни на съда, постановил съдебния акт, чиято отмяна се цели по реда на възобновяването. Според окръжния прокурор заключението по назначената тройна авто-техническа експертиза, по посоченото досъдебно производство, с участието и на експерта – инж.В. Т., изготвил първоначалната авто-техническа експертиза по досъдебно производство № 288/2012 г. по описа на РУП – А. при ОД на МВР – Варна и назначената в хода на съдебното следствие по НОХД № 456/2013 г. на ОС – Варна, давало основание да се приеме, че вина за възникналото ПТП има оправданият Р. Е. Д., който с управлявания от него л.а. „Фолксваген голф” е преминал през кръстовището, без да спре на знак „Стоп”, както и че скоростният лост на автомобила се е намирал на трета предавка, нещо което не би могло да се получи ако автомобилът е бил спрял и след това е потеглил. Въз основа на тези обстоятелства, разкрити чрез разследване окръжният прокурор претендира да бъде отменена влязлата в сила оправдателна присъда и да бъде възобновена висящността на правния спор.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа искането за възобновяване на окръжния прокурор, тъй като извършената нова тройна авто-техническа експертиза, не установява никакви нови доказателства, които да не са били известни на съда, а само дава експертно мнение по вече събраните и обсъдени такива.
В съдебно заседание оправданият Р. Е. Д., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява, но чрез пълномощниците си адв.К. и адв.В. е представил писмено „възражение”, в което моли искането да бъде отхвърлено като неоснователно по подробно изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване, депозирано от Окръжния прокурор се основава на разпоредбата на чл.420 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 т.3 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл.421 ал.1 от НПК и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в посочената норма, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда № 117/29.11.2013 г. по НОХД № 456/2013 г. ОС – Варна е оправдал подсъдимия Р. Е. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК.
По постъпил протест на прокурор от ОП – Варна, който не е поддържан в съдебно заседание, е образувано ВНОХД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С Решение № 67/20.05.2014 г. по същото дело е потвърдена първоинстанционната присъда.
В мотивите към присъдата, възприети включително и от представителя на Апелативна прокуратура – Варна и от въззивната инстанция, окръжният съд е приел, че скоростта на движение на л.а „Фолксваген голф” е била 20 км./ч., а на управлявания от Б. л.а. „БМВ” не по-малка от 84,6 км./ч., при разрешена от 60 км./ч. и ударът между тях е станал в лявата лента, съпътстваща посоката на движение на втория автомобил, като няма допуснато от оправдания нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с крайния резултат – в случая е без значение дали той е спрял или не на знака „Стоп”, тъй като от съвсем друго нарушение е произтекъл сблъсъкът между двете МПС. Пътнотранспортното произшествие би могло да бъде избегнато ако л.а. „БМВ” не бе преминал от дясната в лявата – насрещна лента за движение при това със скорост над максимално разрешената.
След влизане в сила на оправдателната присъда е образувано досъдебно производство № 98-СЛ-9/2014 г. на Военно окръжна прокуратура – Сливен срещу другия участник пътнотранспортното произшествие на 29.07.2012 г. – главен старшина С. Н. Б., военнослужещ във военно формирование 54 840 – Варна. По делото в качеството им на свидетели, които не са давали показания до момента, са разпитани съседът на Б. – Г. С., който е участвал като поемно лице при съставяне на протокола за оглед на ПТП на 29.07.2012 г. и братовчедът на Б. – П. Т.. В показанията им изрично е посочено, че скоростният лост на управлявания от Д. л.а. „Фолксваген голф” след спирането му е бил останал на трета предавка. Очевидно това е послужило на военния следовател като основание за назначаването на тройна авто-техническа експертиза, тъй като в самото постановление от 01.09.2014 г. въпреки императивния характер на разпоредбата на чл.145 ал.1 от НПК основания, които да налагат извършването на нова експертиза не са посочени. По така назначената тройна авто-техническа експертиза вещите лица са преизчислили стойностите относно скоростите на двата автомобила, отстоянията и мястото на удара между тях, и опасната зона. При възприетия от тях като най-вероятен – вариант ІІ скоростта на л.а. „БМВ” вече е изчислена на 66,1 км./ч., при това непосредствено преди удара, а на л.а „Фолксваген Голф” – 51,4 км./ч., мястото на удара вече е в дясната лента за движение в посоката на движение на л.а. „БМВ”, т.е. нарушението на Б. е само с 6 км./ч. над максимално разрешената скорост, но не е и във корелативна връзка с настъпилото ПТП, т.е. дори да се е движел в рамките на разрешената скорост той не би могъл да избегне пътнотранспортното произшествие, причинено единствено от виновното поведение на Д.. От една страна, това заключение е послужило на военния следовател за изготвяне на заключителното му постановление – с мнение за прекратяване на наказателното производство срещу С. Б., а от друга – за депозиране на искането за възобновяване от окръжния прокурор, който е достигнал до извода, че ПТП е причинено от виновното поведение на оправдания – Р. Д., тъй като той не е изпълнил задълженията си по ЗДП, като не е спрял на пътен знак В-2 – „С.! Пропусни движещите се с предимство!”, което е възведено и като новооткрито обстоятелство или доказателство, което не е било известно на съда и е от съществено значение за делото.
За да са налице предпоставките на чл.422 ал.1 т.3 от НПК, както нееднократно е посочвал в решенията си ВС и ВКС, новата експертиза може да бъде основание за възобновяване на наказателното производство само ако се основава на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, произнесъл се по приключеното дело. В случая липсват обстоятелства и доказателства от такъв характер, а посочените като такива – противоречат на безспорно установените по делото фактически положения. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че поемното лице Г. С. не е разпитвано само за действията му в това му качество, а на общо основание като свидетел. В съставения непосредствено след възникване на пътнотранспортното произшествие протокол за оглед, подписан без възражения, включително и от С., на стр.3 изрично е посочено, че в управлявания от Д. л.а. „Фолксваген Голф” – „Скоростният лост е в неутрално положение”. Ето защо в случая би могло да се каже, че вещите лица по назначената авто-техническа експертиза от военния следовател са направили своите експертни заключения, като са пренебрегнали доказателства, произтичащи от процесуално допустими доказателствени източници, които са били надлежно приети и ценени от съда при постановяване на оправдателната присъда.
Наред с горното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.144 ал.1 от НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството и т.н., т.е. експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност насочена към изясняване на тези обстоятелства. Ето защо в случая заключението на тройната експертиза, което представлява основан на специални знания извод от известните за неизвестните факти, не почива на обстоятелствата, установени по делото и известни на съда, а още по-малко да се основава на новооткрити такива, които да имат при това съществено значение за делото.
В искането на окръжния прокурор други нови обстоятелства или доказателства, за които да се твърди, че водят до възобновяване на наказателното производство не са посочени. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема, че при извършеното разследване от Военно окръжна прокуратура – Сливен не само не са били събрани никакви нови доказателства, които да не са били известни на съда при постановяване на присъдата, а още по-малко те да са установени по несъмнен и категоричен начин.
С оглед на гореизложеното, съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр.Варна за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 446/2013 г. на Окръжен съд – Варна и ВНОХД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: