1
РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3115 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 51781/19.04.2017 г. на Л. Л. Т., чрез адв. Н. А., срещу въззивно решение № 1076/20.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 13810/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният иск от Л. Т. срещу Ю. Е. К. за сумата 17 400 лева платена от ищцата на отпаднало основание по прекратен договор за стоматологични услуги.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Ю. Е. К., представлявана от адв. И. С., в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Третото лице помагач – „Дженерали застраховане” АД – не е взело становище по касационната жалба.
С определение № 106/14.02.2018 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017 г.) по въпросите за задължението на въззивната инстанция като съд по съществото на спора да обсъди всички доводи, възражения и доказателства относно правнорелевантните факти – поради противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК решение №164/04.06.2014 г. по гр.д.№196/2014 г. ІІІ г.о. и решение №27/02.02.2015 г. по гр.д.№4265/ 2014г. ІV г.о. на ВКС; и за предпоставките, при които поръчващият работата по договор за изработка може да упражни правото си едностранно и без предизвестие да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 ЗЗД – противоречие на обжалваното решение с постановените по чл.290 ГПК решение №203/30.01.2012 г. по т.д. №116/2011 г. ІІ т.о., решение №37/22.03.2011 г. по гр.д.№920/2009 г. ІV г.о. и решение №85/03.08.2015 г. по т.д.№856/ 2014г., ІІ т.о. на ВКС.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
По процесуалноправния въпрос, касаещ приложението на нормите на чл.12 и чл.235 ГПК, ВКС константно е приемал, че съгласно изискванията на цитираните разпоредби съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Обстоятелства по делото са всички факти, в т. ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения. За да признае или отрече претендираните от насрещните страни права, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани. Той е длъжен да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото (в т.см. – решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014 г., ІІІ г.о., решение №27/02.02.2015 г. по гр.д.№4265/2014г., ІV г.о. на ВКС, решение № 331/ 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о., решение № 217/09.06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о. на ВКС и множество други).
По материалноправния въпрос следва да се посочи, че в чл. 87 ЗЗД са уредени общите правила за разваляне на двустранните договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД, или в специални закони, не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето. В практиката на ВКС, цитирана като основание за допускане на касационното обжалване е изяснено, че правото да се развали един двустранен договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Развалянето на договора прекратява действието му с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание. Неизпълнението на договора не е задължително да е пълно. В хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД е необходимо предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. Развалянето на договора без искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки).
Договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин (чл.262, ал.2 ЗЗД). Когато изработеното е с недостатъци, които го правят негодно за употреба, респ. безполезно, съгласно чл.265, ал.2 ЗЗД за поръчващия възниква правото да развали договора и да претендира връщане на даденото от него на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр.3-то ЗЗД. Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото и/или обезщетение за вредите от неизпълнението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че на 29.03.2010 г. между ищцата Л. Т. и ответницата д-р Ю. К. е бил сключен валиден договор за изработка, респ. за стоматологични услуги, с предмет – лечение на пародонтозата на ищцата и обличане на всичките й зъби с циркониеви коронки. Посочено е, че при сключването на договора ответницата е получила от ищцата предварително сумата от 17 000 лв., за която по-късно е издала саморъчно написана касова бележка (при изложени в исковата молба твърдения, че на 29.03.2010 г. ищцата е платила 10 000 лв. и на 30.03.2010г. още 7 400 лв.). На 29.03.2010 г. ответницата поставила 10 упойки на ищцата и за времето от 14.00 ч. до 21.00 ч. изпилила всичките й зъби, от които депулпирала (умъртвила) 17 здрави. На 30.03.2010 г. лечението продължило с обработване венците на ищцата с лазер. В резултат на тези манипулации при Т. се проявили много силни болки, затруднено преглъщане и говорене, оток, болка при дишане и общ дискомфорт. Поставените й временни протези причинили допълнителни разранявания, болки и неудобства. На 01.04.2010 г. вечерта, заради нетърпимите болки в устата си, ищцата се обадила на ответницата и поискала да я приеме и прегледа веднага, но К. отказала. Т. потърсила помощта на друг зъболекар, който при прегледа констатирал, че в резултат на изпиляването в 6 от неумъртвените зъби е развит остър пулпит, което налага умъртвяването им, кървене и оток в устата, както и че изработените временни протези са с ръбове, които причиняват на пациентката допълнителни разранявания и неудобства, като е извършена корекция на същите. На следващия ден – 02.04.2010 г. – ищцата посетила ответницата, за да поиска обяснения за неблагоприятното развитие на предприетото лечение, както и касова бележка за платените до момента суми, но такива не получила. При тези обстоятелства Т. заявила, че иска да й се върне дадената сума от 17 400 лв., което К. отказала да направи и настояла да продължи с лечението.
Ищцата е твърдяла, че предприетите от д-р К. дентални манипулации са довели до нетърпими болки и неудобства, за които тя не е била предварително информирана; че изпиляването на 26 зъба наведнъж и умъртвяването на 17 от тях е станало причина да се развие остра пулпитна симптоматика в шест от неумъртвените зъби; че са били нарушени говоренето, дъвченето и дишането й; че ответницата й е поставила временни зъби, които са се различавали от уговореното и са й причинили допълнителни наранявания в устната кухина, като се е наложило да бъдат коригирани от друг зъболекар; както и че при последния разговор с К. е станало ясно, че срокът на лечението, изработването и поставянето на коронките от цирконий няма да бъде спазен. За да счете, че искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на отпаднало основание на сумата от 17 400 лв. е неоснователен, съдът в мотивите си е анализирал общите предпоставки по чл.87 ЗЗД, посочвайки, че в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД развалянето на един договор без предизвестие е възможно, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно за кредитора, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. На следващо място е изтъкнато, че основанието по чл.87, ал. 2, пр.2 ЗЗД предполага доказана безполезност на изпълнението, като само субективната представа на длъжника не е достатъчна за разваляне на договора. Трябва да се установи конкретна обективна причина за отпадане на интереса на кредитора, както и че е налице виновна забава на длъжника. Посочено е, че твърденията на ищцата за некачествено и неточно изпълнение от страна на ответницата, за причинени й от стоматологичните манипулации болки, страдания и телесни увреждания в устната кухина, направили невъзможно изпълнението на договора в обещания срок и довели до едностранното му разваляне, се подкрепяли само от показанията на разпитаните свидетели, които обаче нямали специални познания. По делото липсвали доказателства, че изпълнението е станало невъзможно, респ. че действията на д-р Ю. К. по изпиляване и третиране на зъбите и венците на ищцата Т. с лазер били безполезни, както и че задължението по договора за изработка трябвало да бъде извършено в конкретен срок. Доказателствата във връзка с воденото срещу ответницата наказателно производство, респ. установените в производството по гражданските искове по чл.45 ЗЗД преюдициални факти за неправомерни действия на К. при извършване на стоматологичните манипулации, получените вследствие на тях усложнения в здравословното състояние при Т. и причинените й морални вреди, не са обсъждани от въззивната инстанция. В мотивите си съдът декларативно и без анализ е отбелязал, че предявените и уважени в наказателното производство граждански искове за неимуществени вреди са относими към същите действия и имат същия източник – неточното изпълнение на сключения договор за изработка. Без да се обсъдят тези релевантни за спора обстоятелства е възприет крайният решаващ извод, че ищцата не е доказала фактите от правопораждащия вземането й фактически състав, респ. не е доказано ответницата виновно да не е изпълнила договорните си задължения, поради което отговорността й за връщане на получената сума, не може да бъде ангажирана.
При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Поради това следва да бъде отменено, а делото решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
Основателни са оплакванията на жалбоподателката, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да обсъди и анализира всички доводи и възражения, всички релевантни за спора факти и доказателства, както и че изводите на съда са изградени в нарушение на материалния закон и са необосновани. По делото не е било спорно, че ищцата е посетила ответницата през м.февруари 2010 г. в кабинета й, като след проведения разговор К. поела задължението да осъществи лечение на хроничния парадонтит на пациентката, изправяне на ортодонтска деформация и да постави на зъбите й циркониеви коронки, което трябвало да приключи в рамките на 10 дни. Установено е, че Т. не е подписвала декларация за информирано съгласие за лечението, нито д-р К. й обяснила конкретно в какво ще се състои то, през какви етапи ще премине, както и че едновременното изпиляване на всичките й зъби ще доведе до силни болки, като не са изключени и усложнения. Фактът, че е договорен 10- дневен срок за приключване на лечението, обща цена на услугите в размер на 34 800 лв. (по 1 200 лв. на зъб ), както и твърдението на ищцата, че на 29.03.2010 г. и на 30.03.2010 г. е заплатила на две вноски предварително сумата 17 400 лв., следва да се приеме за установено и доказано от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи извънсъдебните признания на ответницата по воденото наказателно производство (л.100, л.102, л.107, л.109, л.111, л.117, л.119 от делото на СРС), от издадената от К. касова бележка с дата – 29.03.2010 г., от съставената медицинска документация и от отговора на въззивната жалба.
На следващо място, правилно в мотивите си въззивният съд е посочил, че предявените и уважени във воденото срещу ответницата наказателно производство граждански искове по чл.45 ЗЗД за претърени от Т. неимуществени вреди са относими към същите действия и имат същия източник – твърдяното ненадлежно изпълнение на сключения договор. В нарушение на материалния и процесуалния закон обаче, са игнорирани изцяло установените със сила на пресъдено нещо в това производство преюдициални факти и правоотношения, касаещи наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата, поради неправомерността на осъществените от нея (като начин и обем) дентални манипулации, причинили увреда на ищцата.
Видно от приложеното наказателно дело с влезлите в сила в наказателната им част съдебни актове, воденото срещу К. наказателно производство за извършени престъпления по чл.130, ал.1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК е приключило, като за едното обвинение производството е прекратено, поради изтекла в хода на възззивното разглеждане погасителна давност; а по другото обвинение лицето е оправдано, поради субективна несъставомерност (липса на умисъл за нанасяне на телесна повреда) на деянието. Същевременно, в гражданската им част със съдебните актове е установено, че действията на д-р К. спрямо Т. осъществяват състава на непозволеното увреждане, като са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размери, съответно от 5 000 лв. и от 10 000 лв. Конкретно, в тази връзка е прието, че извършените медицински дейности в периода 29.03.3010 г. – 01.04.2010 г. – изпиляване зъбите на Т. посредством интервенция с лазер и поставяне на временни конструкции, навлизащи в интерденталното пространство, поради наличието на дълбоки препарационни граници, дразнещи гингивата – са причинили болезненост в устната кухина, оток и затруднено преглъщане и отваряне на устата на пациентката. За осъществените на 29.03.2010 г. в голям обем манипулации, изразяващи се в едновременното изпиляване на 26 зъба – безпрагово и с дълбоки препарационни граници, целенасочено умъртвяване (депулпиране) на 17 зъба след поставяне на упойки, е прието, че са в противоречие със стандартите за добра стоматологична практика, защото не са съобразени с конкретните дентални проблеми на пациентката и са станали причина за развитието на остра пулпитна симптоматика, която е наложила умъртвяване на други шест зъба, като всичко това е съпътствано с болки и затруднения в дъвченето и говоренето за немалък период от време. Установено е, че причинената с изпиляването на зъбите пулпитна симптоматика не само не е била с временен характер, а е довела до необходимост от належащото й преодоляване чрез умъртвяване на още 6 зъба, които са били засегнати, както и до подлагане на допълнителни манипулации за преодоляване на болката и последващо лечение.
В същата насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Е. Т. и св. И. А., според които след стоматологичните манипулации при д-р К., ищцата изпитвала силни болки дори при дишане; не можела да се храни, плачела, фъфлела, цялата била подута, ходела с маска, чувствала се зле физически и психически; била принудена да потърси спешно помощ при друг зъболекар (д-р А.) заради нетърпимите болки в устата и отказа на ответницата да я приеме за преглед и лечение преди уговорената дата. Гласните доказателства няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като същите са ясни, последователни, безпротиворечиви, пресъздават преките впечатления на свидетелите за случилото се с ищцата и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. Св.Т. посочва, че в разговора между Т. и К., на който той е присъствал, последната заявила, че умишлено не е казала на ищцата за болките, които ще трябва да изтърпи, „за да не се откаже” от лечението, както и че в крайна сметка то е продължило при други стоматолози и завършено с поставяне на коронките след няколко месеца при неговата сестра – също стоматолог във Виена. Състоянието на ищцата след трите дни на манипулации при ответницата се установява и от представеното и необсъждано от въззивния съд медицинско удостоверение, издадено от д-р В.А., „АDM dental care studio” – [населено място], което по същество не е оспорено и в което е отразено, че след извършения преглед на пациентката е установено изпиляване на 26 бр. зъби, от които депулпирани – 17, наличие на дълбоки препарационни граници, навлизащи на места в биологичното пространство на определени зъби, обилно кървене при сондиране в дисталните зони. Предприето е депулпиране на други 6 от неумъртвените зъби, заради развитата в тях остра пулпитна симптоматика, както и скъсяване и корекции на поставените временни конструкции, поради наличие на ръбове, дразнещи определени гингвинални участъци. Изписани са обезболяващи и локални антисептици.
При тези данни и доказателства, необосновани са изводите на въззивния съд, че правото на ищцата едностранно и без предизвестие да развали договора, поради лошо изпълнение от страна на ответницата, не е установено и предявеният иск за връщане на платената сума от 17 400 лв. е неоснователен. В случая, ненадлежното изпълнение на сключения между страните договор се установява от всички представени по делото доказателства – от свидетелските показания (които въззивната инстанция не е ценила изобщо), писмените доказателства (които в нарушение на процесуалните правила са обсъждани избирателно) и от влезлите в сила съдебни решения по чл.45 ЗЗД, с които е прието, че медицинската дейност, извършена от ответницата е била в несъответствие със стандартите за добра стоматологична практика и е увредила Т.. В противоречие с правилата на правната и житейската логика е крайният извод на съда, че е възможно медицинските действия на ответницата – лекар да са деликтни и увреждащи ищцата – пациент и същите тези действия да не съставляват предпоставка за развалянето на договора по причина, за която лекарят (изпълнител по договора за стоматологични услуги) отговаря.
Освен всичко изложено, в тази връзка въззивната инстанция не е съобразила обстоятелството, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Отношенията между лекар и пациент също са предмет на правно регулиране – между тях се сключва граждански договор, съдържащ елементи както на договора за поръчка, така и на договора за изработка. В някои случаи, когато е сключен за определен резултат, както е при стоматологичните услуги, договорът се доближава повече до договора за изработка, като общите правила за сключване и прекратяване на договора, както и тези по чл.258 и сл. ЗЗД намират съответно приложение, доколкото в специалните закони не са уредени особени правила.
От цитираните по-горе норми на чл.80 ЗЗ, чл.6, ал.1 ЗЛЗ и чл.5, т.4 ЗСОЛЛДМ следва, че основното задължение на лекаря е да осъществи медицинското обслужване, съобразно медицинските стандарти за лечение, които съществуват и са всеобщо признати към момента на лечението. Поради това, когато се преценява дали изпълнението на договора е надлежно от страна на лекаря, следва да се вземе предвид как е изпълнена медицинската дейност – какви действия са били предприети, или не са били извършени, както и дали те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Доколкото лекарят е нарушил своите договорни задължения и не е положил дължимата грижа, респ. когато пациентът е претърпял увреждане, последният има право да направи възражение за неизпълнен договор и на това основание да откаже да плати (когато сам финансира лечението си) възнаграждение на лекаря, а ако вече го е платил, да иска неговото връщане поради ненадлежно изпълнение на договора. В нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е отказала да обсъди като преклудирани изложените в тази връзка от ищцата доводи и обстоятелства, направени с молбата й от 08.03.2016 г., в срока по чл.146, ал.3 ГПК, след дадени й в с.з. след доклада на съда указанията по чл.146, ал.2 ГПК.
В случая, събраните по делото доказателства сочат еднозначно, че ответницата като лекар по дентална медицина не е съблюдавала правилата на добрата медицинска практика. Тя е приела да извърши лечение на пародонтита на ищцата и да облече всичките й зъби с циркониеви коронки в рамките на 10 – дневен срок. Предприетите от нея действия по едновременно изпиляване наведнъж на всичките зъби на ищцата и подготвянето им за обличане с коронки, обработката на венците с лазер и некачествената изработка на поставените временни зъбни конструкции, са довели до неблагоприятно развитие на лечението и усложнения, посочени по-горе в мотивите. С изявлението си за връщане обратно на предплатената сума, ищцата е упражнила правото си едностранно и без предизвестие на развали договора, каквато изрична възможност е предвидена и със специалната норма на чл.90, ал.1 ЗЗ (при това без да е необходимо пациентът да изтъква някаква причина за преустановяване на лечението). С оглед на изложеното, предявеният иск за връщане на изплатеното възнаграждение в размер на 17 400 лв. на отпаднало основание е основателен (получаването на сумата е доказано и не се оспорва) и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2015 г., а като неоснователно се отхвърля искането за присъждане на лихвата, считано от 02.04.2010 г.
При този изход на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноските по спора е основателно и доказано за сумата общо 6 292 лв. разходи за трите инстанции, съгласно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1076/20.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 13810/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю. Е. К., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], №2Г, ет.2, ап.4, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на Л. Л. Т., с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица], сумата 17 400 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените за трите инстанции разноски в размер на сумата 6 292 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Дженерали застраховане” АД – София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.