Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 05.12.2019 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3258/2018 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на Е. М. К. ,чрез адв.Г. Д. от САК срещу решение № 174 от 11.05.2018г. по в. гр.дело № 166/2018г. на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №12 от 18.01.2018г по гр.д. № 104/2017г на РС Ботевград . Въззивният съд е потвърдил решението ,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката Е. М. К. и С. Ц. Х. като наследници по закон на Т. Ц. Х. ,б. жител на [населено място] , починал на 22.12.2016г искове с правно основание с чл.26, ал.2 изр.1 предл.4 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № от г ,т.V, рег.№ ,д./г. на Нотариус № 371 с район БРС , седем дни преди наследодателят да почине , както и на основание чл. 87 ал.З ЗЗД при условията на евентуалност,за разваляне на същия договор поради неизпълнение – неполагане на грижи за прехвърлителя. Исковете са предявени от наследниците по закон срещу приобретателката на имота по договора Х. В. В. от [населено място] задължила се да поеме гледането и издръжката като осигури спокоен и нормален живот на Т. Ц. Х. ,какъвто е водил досега,докато е жив.
Предявен е и евентуален насрещен иск от Х. В. В. срещу първоначалните ищци да и заплатят разноски ,които е направила за наследодателя в случай, че договорът бъде развален.В хода на делото ищцата С. Ц. Х., и сестра на прехвърлителя е починала,неин наследник по закон е конституираната Е. М. К. , понастоящем касатор и ответник по насрещния иск
Искът за нищожност е отхвърлен,тъй като според приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза ,макар че към датата на изповядване на сделката прехвърлителят е страдал от хронични заболявания и общото му състояние било увредено, като състоянията били обострени , по медицински критерии не е могло да се предполага, или определи дали ще настъпи в близко време смърт. Състоянието му в този момент не е било „терминално“, въпреки че страдал от тежки усложнения на диабета: диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия и диабетна ангиопатия, заради която му били ампутирани два пръста на десния крак. По делото е прието за установено , че Т. Ц. Х. е постъпил на 17.12.2016г. в 17.10 ч. в МБАЛ-Ботевград“-ЕООД по спешност,при измерени високи стойности на кръвна захар ,като по негови данни последните 3-4 дни не бил провеждал антидиабетна терапия. Хоспитализиран в много тежко общо състояние, с диабетна кетоцианоза в хода на обострен пиелонефрит прехвърлителят е починал в болницата след петдневен престой и лечение.
Искът за разваляне на договора поради неизпълнение е отхвърлен със съображението,че обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето , а е в зависимост от продължителността на живота му , както и от грижите които е възложил и искал да приеме.В периода между сключване на договора и смъртта,приобретателката е изпълнявала задълженията си-престацията е реализирана непродължително но интензивно- чрез денонощни грижи за ответника,полагани по адекватния начин, което съдът е приел за установено. Прехвърлителят е познавал ответницата доста време преди сключване на договора и е знаел обема на грижи, които тя като работеща жена и живееща в отделен имот ,е в състояние да му предостави.Впрочем,при стеклите се обстоятелства ответницата е положила грижи в максималния възможен обем.В мотивите на първоинстанционния съд, към които Софийски окръжен съд е препратил е прието за безпротиворечиво установено ,че за периода 14 – 17.12.2016г прехвърлителят е живял в дома си,като е бил посещаван ежедневно от ответницата, която се грижела да има храна, да взема лекарства и за хигиената му.На 17.12.2016г тя е извикала линейка, като по време на болничния му престой в МБАЛ Богевград е била неотлъчно до него , ползвала е отпуск. Изтъкнато е,че прехвърлителят е одобрил тези грижи и е знаел на какво може да разчита. Също така, на кредитора по договора не е необходимо и очаквано да се натрапват грижи,които той не желае. Не са кредитирани показанията на свидетелите-съседки или роднини, поради това, че демонстрират пристрастност и морализаторстват при интерпретация на наблюденията си , както не са кредитирани и показания на свидетели,близки на ответницата ,поради заинтересованост. Кредитирани са показанията на изслушаните като свидетели медицински лица – лекуващият лекар еднокринолог д-р П. , личният лекар на починалия и на медицинска сестра в отделението,в което прехвърлителят е бил хоспиталициран , но без да се обсъдят като относими всички техни възприятия и твърдения ,включително доводите на ищцовата защита , свързани с тях
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила поради необсъждане на всички доводи и доказателствата в съвкупност по отхвърленото основание за нищожност на сключен от наследодателя алеаторен договор съгласно чл. 26 ал.2, предл. четвърто от ЗЗД , както и поради отхвърлянето на иска за разваляне на същия договор поради неизпъление. Съображения са развити в жалбата и писмена защита от адв. Г. Д.. Съдът не е отчел обстоятелството, че прехвърлителят не е провеждал антидиабетната терапия и не е обсъдил доказателствата и доводите на ищцовата страна в тази връзка . Не е подложил на съвкупна преценка доказателствата за здравословното състояние на прехвърлителя , което само три дни след сключване на договора е толкова тежко,че въпреки хоспитализирането не е могло да му се помогне .Ответницата е знаела за това състояние, до постъпването му в болницата го е посетила два пъти за по 15 минути вечер след работа , което не съответства на нуждата като обем грижи в този момент, най-вече не съответства на действителната нужда от грижи за здравето на прехвърлителя. Претендират се разноски .
Ответницата по касационната жалба оспорва оплакванията в касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Съображения са изложени от пълномощника адв П.Д..Правилно е съобразено ,че заболяването на прехвърлителя захарен диабет, тип ІІ не е било в терминален стадии. Единствено ответницата се е грижела за здравето на последния, като му е осигурила всичко необходимо, включително инсулин. Не е имала възможност да му го поставя , тъй като не е преминала курс на обучение Прехвърлителят сам и от години е определял цикличността на инсулина който приема и който,също така сам си е поставял. Не са кредитирани показанията на всички свидетели ,но показанията на свидетелите – медицински лица установяват включително грижите , които касаторката оспорва да са полагани.Касационните оплаквания са неоснователни, въззвният съд правилно е намерил баланса на адекватната грижа и правилно е приел ,че ответницата е полагала дължимата грижа в пълно изпълнение на договора. Претендират се разноски .
С определение №216 от 26.03.2019г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото в мотивите на решението.
По изведения процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква последователната съдебна практика,формирана в ППВС№1/1953г, ТР №1/2001г по т.д№1/2000г ОСГК , ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС и реш. №127/2011г по гр.д №1321/2009г ІV г.о ,реш №212/2012г на ІІ отд на ТК, решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. реш. № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о и др. , споделяна от настоящия съдебен състав, съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доводите на страните.
При сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, чиято валидност се оспорва на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради знание за скорошна предстояща смърт на прехвърлителя и евентуално се иска развалянето на договора на основание чл.87 ал.3 ЗЗД поради неизпълнение, въззивният съд във всички случаи следва да обсъди доказателствата за здравословното състояние на прехвърлителя по медицински критерии, като в случай на разглеждане на евентуалния иск за разваляне на договора поради неизпълнение съвкупно да обсъди и доказателствата и доводите на страните при извода съответна ли е била по обем положената от приобретателя грижа на дължимата съгласно договора. Съдът следва съответно да определи дължимата грижа за всеки конкретен случай съобразно нуждата на прехвърлителя и възможността му да се справя сам,включително предвид здравословното му състояние.
Предвид отговора на въпроса , касационната жалба е частично основателна .
Неоснователно е оплакването на касаторката за необсъждането на доводи и обстоятелства от значение за решаващите изводи на съда по иска за нищожност на договора. От значение за решаващите изводи на съда по този иск е компетентно даденото и неоспорено заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съобразена от въззивния съд.Съгласно установената практика на ВКС, допускането че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине , не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и хроничните му болести , включелно диабет, не са били налице видими признаци за тежко увреждане с неизбежен фатален край и не е установена неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване или нуждата от специфичната грижа и помощ , от която хронично болните се нуждаят, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от тяхна страна. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му грижи в критичен за него момент, а това ще е неприемлив от гледна точка на правото и добрите нрави резултат, както е посочено в реш.№384/2010г по гр.д № 1190/2009г на ІІІ г.о на ВКС.
Касационната жалба е основателна в оплакването за съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата в съвкупност и взаимна връзка, като въззивният съд не е обсъдил и всички доводи на въззивните жалбоподатели. От значение за изпълнението на алеаторния договор са обстоятелствата свързани с конкретната необходимост от грижи за прехвърлителя , включително нуждата от специални грижи или оказване на медицинска помощ в даден момент с оглед състоянието му, защото тази необходимост определя и обема на дължимото поведение от страна на полелия задължение да полага грижи. Съдът следва да обсъди в мотивите си както доказателствата за тези обстоятелства, така и доводите на страните за значението им.
На 80-годишна възраст,Т. Ц. Х. , семейно положение -неженен ,с нот. акт № т. от г е прехвърлил собствения си недвижим имот в [населено място], в който имот е живеел сам заедно с по-възрастната си сестра С. Х. , на ответницата Х. В. В. срещу задължението последната да поеме гледането и издръжката му занапред . Три дни след сключването на договора, на 17.12.2016г прехвърлителят Т. Ц. Х. е в състояние , наложило да бъде потърсена спешна медицинска помощ и е насочен от спешен център към в МБАЛ – Ботевград с диагноза захарен диабет диабетна кетоацидоза високи стойности на кръвна захар , фебрилитет . Като анамнеза е отразено съобщеното лично от него, че не е провеждал антидиабетната си терапия.Хоспитализиран, болният е починал на 22.12.2016г. В епикризата е отразено много тежкото общо състояние на диабетна кетоацидоза в хода на обострен пиелонефрит, при прогресиращата сърдечно- съдова и дихателна недостъчност посочени като причина в акта за смърт .Приетата по делото СМЕ констатира развитието на диабетното заболяване при Х. с оглед възрастта и усложненията му – диабетна полиневропатия, ретинопатия и ангиопатия.Болният вече е претърпял и оперативна ампутация на два пръста на дясното ходило през м. октомври същата година , но към 14.12.2016г , но когато договорът е сключен , скорошна смърт не е могло да се предполага според извода на вещите лица , още повече предвид отразеното в смъртния акт, който не се сочи причината за смъртта, само проявата й.
По делото е установено ,че преди да сключи процесния договор,поелата задължението за издръжка и гледане Х. В. е била информирана от медицински лица за състоянието на прехвърлителя , по този начин и за необходимия при него обем грижи и дейности . Посетила е и е получила от личния лекар,както и от специалист-ендокринолог,запознат със състоянието на Х., средствата и предписанията , които болният вече не е бил в състояние сам да си осигурява и да следва. Непоследствено преди и особено след като е претърпял оперативно отстраняване на два пръста на крака през м. октомври на 2016г. по причина, свързана с развитието на диабетното му заболяване(гангрена) , макар да е могъл да се придвижва (св.Й. В.)прехвърлителят не е бил в състояние да се обгрижва изцяло сам. Свидетелката В., в родство и с двете страни, го е придружавала по време на операцията,замествайки неговата племенница Е. К. (понастоящем ищца) тъй като последната била на работа Според показанията на св.З. С. състоянието му е започнало да се влошава явно за околните още от лятото , като през м.декември Х. вече се е затруднявал да излиза навън, където обичайно е виждан да седи – на пейката пред къщата(кв.С.,св.М.).На ищеца е доставяна храна по обед, по линия на социалния патронаж, което положение е установено от преди сключване на договора (св.М. , св. С. ) и безспорно се запазва по време на действието му. Сградата е имало и магазин , в който е работела св.С.. Прехвърлителят е живеел с по-възрастната си сестра на втория етаж и двамата са си помагали (св. В.).Свидетелката С. е имала всекидневни наблюдение както за състоянието на Т. Х., тъй като е общувала с него ,така и за посещенията на ответницата : 5-6 пъти общо ,с кратка продължителност , до 15 минути:„докато дойде, излезе”. Тези набюдения са непосредствени и няма основание да се отхвърлят като заинтересовани поради оценката на свидетелката,че Х. се е интересувала от къщата, както и други са го правели, включително работодателката(шефката) на изслушаната свидетелка , т.е наемателката на магазина .Няма основание да не се кредитират и показанията на св. М., която е от кръга по- далечни роднини, а обстоятелството, че съседите от квартала- между които безспорно е и ответницата Х. В., обичайно са оказвали помощ и подкрепа на Т. Х. и неговата сестра,като са им носели храна,или са оставяли бурканчета с храна на прага когато е заключено, както и че Х. е търсел вниманието на хората и е общувал със съседите, но е оставил у св.М. друго впечатление за намеренията си. Несъмнено, от есента на 2016г проява на грижа и внимание към Х. е имало главно от страна на ответницата В.. Втората група свидетели,ангажирани от ответницата също сочат в показанията си как и при какви условия е живеел прехвърлителя,тези обсотятелства също се изясняват безпротиворечиво . Хигиенните условия в жилището на са били лоши (св.Р. В.), миришело е непоносимо и съседите са избягвали да влизат в дома, като „от есента” на 2016г В. започнала да „влиза” там, да пазарува и да подпомага Х. като му носи билки за да дезинфекцира крака си след операцията, също така се е грижела за отоплението: ”започна да пуши комина „ Безпротиворечиво се установява че на 14.12.2016г,когато свидетелят А. П. е откарал с автомобил страните до [населено място] са сключване на договора ,Х. се е придвижвал сам,на излизане от дома са го видели св.В. и св.С..Той е слизал до пейката пред дома си включително през м. декември на 2016г . Никой от разпитаните свидетели не е виждал Х. да е посещаван от лекар, или придружен от ответницата, той да го е напускал дома си ,освен на 14.12.2016г при пътуването им до [населено място], както и на 17.12.2016г, когато е откаран по спешност с линейка , извикана от Х. В. . Сведетелят П. , с когото ответницата живее на съпружески начала е дал показания, че в периода след сделката Х. В. споменала пред него за намерението си да го води на изследвания и „нещо говореше за инсулин”. Показанията на този свидетел не следва да се кредитират относно твърденията му , че Х. не й давал да му поставя инсулина,тъй като са преразказ на споделеното от В.. Не следва да се кредитират и по тношение продължителността на посещенията на В. в дома му от 3-4 часа, след като този свидетел не я е придружавал, както сам е разяснил .
От показанията на свидетеля д-р Л. П. , специалист ендокринолог се установява,че прехвърлителят е негов пациент от преди 2000 г , като се е лекувал от захарен диабет, втори тип , с инсулин.Болният е следвало да си поставя инсулина два пъти дневно по назначена от лекаря схема.През 2016г Х. е бил с изчерпани инсулинови резерви и при него диетата е била задължителна . От приложената по делото рецептурна книжка също се установява , че Х. е лекуван като хронично болен, като е отразяван изписания инсулин от м.март 2016г. От показанията на свидетеля и приложените медицински документи се изяснява ,че Х. е посещавал лично лекаря , който практикува в МБАЛ- Ботевград , в рамките на организирани всеки четвъртък в [населено място] консултативни прегледи,като последното му лично посещение е било през пролетта или лятото на 2016г , но не по- късно от м.септември ,когато е установена диабетната гангрена ,т.е преди операцията. Лекарят е забелязал при Х. проявата на типични за диабетната болест когнитивни проблеми и му е препоръчал необходимостта от грижи и странична помощ за правилното прилагане на терапията, на което Х. отговорил, че той се грижи за сестра си , която е на 90 години Установява се също така, че след последното посещение,д-р П. е бил посещаван два пъти само от ответницата, получила от него необходимите ленти за глюкомер , получила е и инжекционно устройство за инсулина Тогава са издадени и амб. лист от 28.11.2016г, който е направление за лабораторни изследвания и от 08.12.2016г за изписване на ленти (за глюкомер),с които се следи нивото на кръвна захар.
Медицинските ленти не са били използвани . Няма и данни да са правени изследванията по амбулаторния лист от м ноември на 2016г, след което резултатите да се обсъдят с ендикринолога за уточнявване на лечението, каквото е било и очакването на д-р П..Според разясненията на вещите лица по приетата медицинска експертиза, едно от най- лошите усложнения на диабета е нарушаването на когнитивните и екзекутивни функции на организма, т.е диабетно болните в напредвала възраст забравят, имат падове , трудно им е да вземат решение при дозирането на инсулина и „маневрирането с дозите”. От показанията на д-р П. се изяснява ,че е стандарт при него да предупреждава за риска от изпадане в диабетна кетоацетоза при диабетици , който „не се хранят и не си правят дълго време инсулина”, а при Т. Х. към есента на 2016г ситуацията е била тази .
От приложената по делото епикриза на МБАЛ-Ботевград се установява, че на 03.10.2016г.Х. е постъпил с некротични рани на дясното стъпало, в увредено общо състояние, с диагноза инсулиново зависим захарен диабет,с периферни съдови усложнения,опериран е на следващия ден като са ампутирани двата пръста. Изписан е на 07.10.2016г с препоръки от ликуващия лекар за контролни прегледи при кардиолог ,ендокринолог и невролог в планов порядък , хигиенно- диетичен режим .Не се установява и не твърди тези прегледи да са осъществени както преди , ката и след сключване на договора до 17 .декември 2016г, когато здравословното състояние на Х. е наложило да се извика спешна помощ. Линейка е извикана от ответницата Х. В.. Състоянието при постъпването в МБАЛ [населено място] е тежко , с диагноза диабетна кетоцианоза в хода на обострен пиелонефрит и това състояние на болния не се е подобрило обратимо до смъртта му ,въпреки предприетите медицинки мерки.От епикризата на същата дата се установява ,че анамнеза е снета по данни са самия болен и на база направените след постъпването медицински изследвания , от което може да се направи и извод ,че Х. не е имал придружител , нито е била налице ориентираща актуална медицинска документация за състоянието му.Свидетелят д-р П. , ендокринолог в същата болница,не е взел участие в лечението и не е бил потърсен. Установено е, че на следващия ден , 18 декември 2016г ответницата вече е в болницата като придружител на Х. и до смъртта му се е грижела за неговия тоалет, хранене бръснене и др. манипулации в помощ на медицинския персонал,както се установява безпротиворечиво от показанията на св. П. и св.В. Н. , медицинска сестра в МБАЛ.
От показанията на д-р В. Г. , личен лекар с практика в [населено място],нейни пациенти са били покойния Х.,както и на страните по делото . Свидетелката има непосредствени впечатления за здравословното състояние на Х. като дългогодишен диабетик, идвал редовно за изписване на лекарства по рецептурна книжка,включително нсулин, и че e бил стриктен в лечението до м. ІХ на 2016г.,след което преустановил посещенията.Личният лекар е издала направлението за хирург,но не е получила медицински данни за извършената през м. октомври операция ,не е извършвала личен преглед и не е била викана на домашно посещение.През м.ноември се е появила ответницата В. с рецептурната книжка,за изписване на инсулина(mixtrad )и други лекарства – за хипертония и оросяване на мозъка. Същата е посетила д-р Г. и след посещението си при д-р П. , както и още веднъж,за да се изпише сироп за кашлица,подходящ за диабетици.При тези посещения личният лекар е запознала ответницата със здравословните проблеми на Х. .Тя свидетелства и за впечатлението си от В. като загрижен за здравето на Т. Х. човек.
Така установените обстоятелства не обуславят извод за изпълнение на задължението по договора , както е приел въззивния съд. Бездействието на длъжника по алеаторния договор в тази ситуация и нейното безучастно поведение,при положение че диабетично болният се нуждае от поддържа терапия с инсулин , но не я провежда ; нуждае се от диетичен хранителен режим , но продължава да се храни основно по линията на социалния патронаж ;указани са като необходими прегледи от лекар и медицински изследвания, каквито прегледи не са осигурени и изследванията не са проведени, макар необходимите медицински направления и документи да са били предадени и получени от Х. В., сочи на неизпълнение на задължението по договора от нейна страна,дори в това време да са полагани и приемани обичайните за един възрастен и немощен ,но здрав човек грижи – около месец преди да се сключи договора и няколко дни след това. Този извод не се разколебава от обстоятелството ,че след като Х. е бил откаран в тежко състояние в МБАЛ [населено място] ,приобретателката е ползвала отпуск, за да бъде до леглото му в болничното заведение и е полагала санитарните грижи в помощ на медицинския персонал до деня на смъртта му, настъпила в здравното заведение.Ответницата не е знаела,че състоянието на болния може да се влоши така скоро след сключването на договора и в такава степен , при която животът му не е могъл да бъде спасен ,но предвид посещенията й при личния лекар и лекуващия ендокринолог е знаела какви необходими , при това неотложни медицински мерки е необходимо да се вземат спрямо болния.След сключването на договора не е проявила никаква активност в тази насока Макар да е условна , дължимата грижа по алеаторния договор е конкретна като съдържание на насрещно задължение Тази конкретност се определя от необходимостта.Поради това и извод за неизпълнение на задължението следва да се направи тогава , когато грижата явно не съотвества на необходимостта. В случая несъответствието е явно и е било съзнавано от длъжника В., която е полагала грижи, но не в необходимата насока .
Освен обичайни за човек в напредната възраст грижи от делнично естество , при значително усложнено, недобро здравословно състояние и наложителни специфични грижи при диабетично болен, който не е провеждал предписаната му инсулинова терапия, не е в състояние да си осигурява сам необходимия хранителен режим, не е в състояние да следи за нивото на кръвната захар и по този начин сам да се грижи адекватно за здравето си, приобретателят по договора е длъжен да положи грижи за преодоляване на това състояние , като потърси и осигури адекватна помощ ,още повече когато здравословният проблем и предписаните като необходими медицински прегледи и поддържащи мерки,както и неспазването им,са били известни при сключването на договора.При влошено здраве и напреднала възраст на лице, страдащо от диабет , при занижена негова възможност за адекватна реакция на състоянието и при когнитивен дефицит , причинен от напредването на хроничния диабет с възрастта – забравяне , несигурност, умора от лечението ,а най- вероятно и неразбиране на последиците от преустановяването му в домашни условия ,болният не е направил избор да спре да се лекува . Иначе не би сключил процесния договор Като е продължил да не прави необходимото за своето поддържащо лечение и сам да се грижи за своето здраве , Т. Х. също така не е имал поведение , който длъжника Х. В. да зачита с ненамеса. Поведение на отказ на кредитора за съдействие в този случай не е налице . Не може да се допусне, че при установените обстоятелства кредиторът е приел изпълнението и щом не е имал възражения ,наследниците му не могат да изтъкват неизпълнение. Не всяко състояние на прехвърлителя по алеаторен позволява да се направи извод , че обемът от грижи е бил приет от него приживе и така достатъчен , според очакваното . В случая се налага извод за неизпълнение на договора, на което наследниците могат да се позоват след смъртта на договарящия.
Макар да не е била очаквана при обстоятелства , които да лишат сключения договор от правно основание , смъртта на Т. Х. не е случайно събитие ,не е настъпила инцидентно и в резултат на трагично стекли се непредвидени обстоятелства. В настоящия случай, след като не е обучена да поставя инсулин но знае че това е необходимо и вижда ,че не се прави , ответницата В. е имала задължение да направи нужното за преодоляване на тази ситуация . Както вещите лица при изслушването им в съдебно заседание , така и свидетеля д-р П. посочват, че практическо решение в полза на здравето и живота на болния е имало .Ответницата е била длъжна да осигури преглед от лекар за актуализация на лечението ,какъвто е знаела, че не е провеждан дълго време и че е необходим . Единственото място, на което тя е завела Х. извън дома му ,е при нотариуса.
При сключен договор за издръжка и гледане от решаващо значение е не само абстрактният модел за дължимата грижа при изпълнението на възмездно поети задължения, но и това което хуманността изисква в конкретния случай , включително и като гражданска реакция спрямо човек , имащ нужда от специализирана медицинска помощ .
Ако бе съобразил този водещ критерии и бе обсъдил в пълнота и взаимна връзка доказателствата, въззивният съд би достигнал до друг извод по основанието на иска за разваляне на договора поради неизпълнение .
Предвид гореизложеното, постановеното от Софийски окръжен съд решение следва да бъде отменено в частта по иска за разваляне на договора поради неизпълнение Този иск е основателен и следва да бъде уважен с постановяване на решение по същество от настоящата инстанция , на основание 293 от ГПК. Искът за прогласяване на нищожност на сделката правилно е отхвърлен и в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила
По насрещния иск. Като евентуално предявен , този иск следва да бъде разгледан от настоящата инстанция ,при настъпило едва пред тази инстанция процесуално условие за разглеждането му. В случай на уважаване на иска срещу нея,ответницата по първоначалния иск претендира наследниците, а понастоящем единствено Е. М. К. ,да й заплати сумите 165 лв разходи за ток,9,60 лв разходи за вода ,абонамент за списание в полза на починалия – 23,95 лв разходи за храна, доставена чрез социален патронаж в размер на 83,56 лв и 245лв. разноски за погребение. Представени са писмени доказателства за извършването на тези разноски от Х. В. .
Основанието на иска е субсидиарно , по чл. 59 ал.1 ЗЗД както за разноските, извършени за погасяване задължения на наследодателя преди сключването на договора, или след прекратяването му с неговата смърт, така и за останалите. В предявения размер искът е основателен и доказан предвид представените писмени доказателства,като следва да бъде разгледано възражението на ответницата по този иск , което по същество е възражение за прихващане: искът да се отхвърли заради получените от Х. В. с пълномощно пенсии на С. Ц. Х. за м. декември на 2016г в размер на 201, 38 лева и на Т. Ц. Х. също за м. декември на 2016г,в размер на 257, 26 лева , както е удостоверено от началника на ПС [населено място]. Тези суми не са отчетени и на правоимащия се дължи отчет, понастоящем в лицето на Е. К. като наследница и на двамата починали ,чиито пенсии са получени. Затова може да се прихваща с размера им , но не и да се възразява че получаването на сумите изключва основанието на насрещната искова претенция изобщо.До установяване на противното, посоченото в платежните документи лице плаща със свои средства посочените в тях задължения. Противното не се установява. Разходите за погребение ищцата по насрещния иск плаща със свои средства, видно от приложената фактура , съответно за Х. В. е налице основание да претендира от наследници на починалия,спестили си тези разноски процесното вземане в размер на 245 лева в случай ,че те развалят договора за издръжка и гледане,поради наличието на който договор приобретателката на имота е поела и разходите за погребение след смъртта на прехвърлителя ,за който се е грижела. Срещу подобна претенция наследниците не може да изтъкват изпълнение на нравствен дълг като правоизключващо възражение.
Прихващането е до размера на получените две пенсии ,което е по-малката сума (458,64лв) от заявената с насрещния иск и този иск следва да бъде уважен за сумата 68,36лева .
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноските за всички инстанции , които ищцата е установила и заявила своевременно, в размер на общо 1694лв. Доколкото не е уточнено друго защитата и на двете страни е по всички искове. Ответницата Х. В. дължи половината от тези разноски а на нея се дължат половината от разноските , които е направила за адвокатска защита ,общо в размер на 3100 лева. След компенсация на дължимите разноски съобразно отхвърлената част от иска Е. М. К. следва да заплати на Х. В. В. сумата 703 лева разноски по делото за всички инстанции .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение № 174 от 11.05.2018г. по в. гр.дело № 166/2018г. на Софийски окръжен съд в частта ,с която е потвърдено решение №12 от 18.01.2018г по гр.д. № 104/2017г на РС Ботевград за отхвърляне на иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД ,предявен от Е. М. К. и С. Ц. Х. , двете от [населено място] срещу Х. В. В. от [населено място] за разваляне на сключения с нот.акт № от г ,т. V, рег.№ ,д.г. на Нотариус № 371 с район Ботевградски РС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят им Т. Ц. Х. , починал на 22.12.2016г прехвърля правото на собственост върху недвижим имот , подробно описан в нотариалния акт на ответницата Х. В. В. и вместо него , в тази част , постановява :
Обявява за развален по иска на Е. М. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН],предявенсрещу Х. В. В. [населено място], ЕГН [ЕГН] , сключения с нот.акт № от г ,т. V, рег.№,д.г. на Нотариус № 371 с район Ботевградски РС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят Т. Ц. Х.,починал на 22.12.2016г. прехвърля на Х. В. В. правото на собственост върху свой собствен недвижим имот находящ се в [населено място], а именно УПИ І-353 в кв. 12 по плана на [населено място], Софийска област с урегулирана площ от 693кв.м и уредени сметки по регулация, ведно с построената в него двуетажна масивн