2
гр. д. № 5128/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 175
София, 07.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5128/2016 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 330 от 05.06.2017 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 13208/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу С. Т. М. и М. М. Д. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, сега касатор, ключ от складово помещение на партера, намиращо се до асансьора в сградата етажна собственост в [населено място], ул. „131” № 5 като неоснователни по разрешените с него два процесуални въпроса: – допустимо ли е въззивният съд да формира изводи въз основа на несъбрани доказателства; – подлежи ли на въззивен контрол определението по допускане на доказателствата.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпроса, по който е допусната касационна проверка:
Настоящият състав намира, че въззивният съд следва да извърши проверка на съдопроизводствените действия извършени от първоинстанционния съд по заявените от страните доказателствени искания, за да установи дали делото е решено при напълно изяснена фактическа обстановка. Той може да събере доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка дали са необходими и относими за изясняване на спора (чл. 266, ал. 3 ГПК). Както първоинстанционният така и въззивният съд могат да формират правни изводи само въз основа на събраните по предвидения за това ред доказателства.
По същество на касационната жалба:
Установено е по делото, че касаторът, ищец по иска, е собственик на четири апартамента в сграда с административен адрес [населено място], ул. „131” № 5, както и на 24,564 % от общите части на сградата. Обосновал е правния си интерес от иска по чл. 109 ЗС с твърдението, че управителят на етажната собственост С. М. и „професионалния управител” М. Д. го лишават от достъп до общото складово помещение до асансьора.
По отношение на помещението до асансьора, съдът е приел за установено, че то е обща част по предназначение, означено като складово в архитектурния проект на сградата. С правилника за вътрешния ред в ЕС, приет с решение на ОС на етажните собственици, помещението е определено за ползване от чистач, като в чл. 37 от Правилника е определено ключ от него да има само лицето, което ще почиства сградата. В текста е записано, че с ключ от общите помещения разполагат членовете на управителния съвет като само Председателя на управителния съвет има право да разрешава достъп до тях на трети лица.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния относно това, че по делото не е представен проект на сградата, за да се види дали помещението е проектирано като складово и съответно е със статут на обща част. Приел е, че с гласни доказателства е установено, че след построяване на сградата то е ползвано от етажните собственици за съхраняване на вещи, а от няколко години се използва за съхраняване пособията за почистване на сградата и достъп до него има само чистача, съгласно приетото в Правилника за вътрешния ред на ЕС. Касаторът не е доказал дали има две различни складови помещения, дали помещението за чистач се използва с предвиденото в закона и по решение на общото събрание предназначение, поради което негаторния иск е неоснователен.
Въззивният съд е формирал извода си като се е позовал на събраните гласни доказателства и не е констатирал, че по делото не е изяснено какви помещения са изпълнени в сградата, предназначени за общо ползване. Свидетелят Д. установява че: като складово помещение има една малка стая”. Не я индивидуализира с местонахождение в сградата и площ. Свидетеля Д. М. установява” …” долу до входа има едно малко помещение, трябва да е за чистачката. Виждам да влиза и излиза само чистачката”. Това е единственото доказателство за ползване на помещение в сградата от чистач. Други доказателства за това има ли проектирано портиерско помещение, оборудвано с ВиК инсталация, което да се ползва от чистача за поддържане хигиената в сградата не са събрани.
От представените протоколи от проведени общи събрание на ЕС на 28.01.2013 г. и на 29.01.2014 г. не се установява, да е взето решение за начина на ползване на помещението до асансьорната шахта, ако то е със статут на складово помещение. Направено е позоваване на приетия правилник за вътрешния ред в етажната собственост. В чл. 37 е регламентиран редът за ползване на общите помещения, но те не са индивидуализирани с местонахождения и площ, не е посочен и броят им. Взето е решение за ползването на помещението за портиер и чистач, но след като не е уточнено местонахождението му в сградата и не е индивидуализирано, не може да се направи обоснован извод, че то се отнася за помещението до асансьорната шахта.
При проверка на решението въззивният съд не е констатирал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищеца да бъде задължен управителя на ЕС да представи съхраняваните архитектурни и други проекти за сградата, за да се уточни предназначението на помещението, достъп до което се претендира, както и дали то е определено и с кое решение на ОС на ЕС за ползване от портиер и чистач.
В резултат на допуснатото процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради което е направен необоснован извод, че помещението до асансьорната шахта се ползва съобразно взетото решение от ЕС на основание чл. 11, ал.1, б. „и” и „л” ЗУЕС във вр. с чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Необосновано е прието, че спорното помещението се ползва по правилата, регламентирани в чл. 37 от ПВРЕС, след като липсва решение на ЕС, кое от помещенията в сградата се определя за ползване от портиер и чистач.
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е основание по чл. 281, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение в обжалваната част.
Тъй като за изясняване на фактите по делото е необходимо извършване на допълнителни процесуални действия – приемане на архитектурния проект на сградата и решение на етажните собственици за използване на складовите помещения взето по реда на чл. 11 във вр. с чл. 17 ЗУЕС, след отмяна на въззивното решение делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските направени за касационното производство – чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 13208/2015 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 34077/2014 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу С. Т. М. и М. М. Д. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, сега касатор, ключ от складово помещение на партера, намиращо се до асансьора (асансьорната шахта) в сградата етажна собственост в [населено място], ул. „131” № 5 като неоснователни.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: