О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
ГР. София, 13.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3695/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №3824/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „продавач- консултант”, извършено със заповед от 2.12.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ противоречи на посочените решения на ВКС по ГПК, отм. и по чл.290 ГПК по два материалноправни и един процесуално правен въпрос от предмета на спора, а именно:
1.Прилага ли се закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ и задължен ли е работодателят да иска предварително разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК за уволнен работник/ служител, който при постъпването си на работа е представил карта за предварителен медицински преглед, от която е видно, че не боледува от болести по Наредба №5/87 г., за когото на работодателя по време на трудовото правоотношение и респ. към датата на прекратяването му не са били представени други медицински документи, нито са били известни данни, че има качеството на трудоустроен или че боледува от болест по Наредба №5/87 г. и който работник / служител при направено от работодателя изрично искане във връзка с чл.1, ал.2 от Наредба №5/87 г. не е представил информация за налично заболяване по наредбата или за трудоустрояване и не е представил медицинска документация?
2.Следва ли да бъде изпълнено задължението на работодателя по чл.1, ал.2 от Наредба №5/87 г., когато работникът /служителят при поискване не предостави информация за наличието на заболяване по наредбата или за наличие на трудоустрояване и не представи медицинска документация?
3.Следва ли при преценката дали е приложимо изключението от обективния характер на закрилата по чл.333, ал.1 КТ – когато работникът / служителят умишлено е въвел работодателя в заблуда, съдът да съобрази всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните?
Според касатора въззивното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ противоречи на цитираната практика на ВКС по ГПК, отм. и по чл.290 ГПК по въпросите от предмета на спора:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка? В пояснение на въпроса сочи, че по делото липсва представен препис от трудова книжка, а в съдебните протоколи не е отразено представянето на такава за констатация.
2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира дадени факти за установени, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?
3.Достатъчно ли е представянето на тр. книжка за пълното доказване на оставането на работника без работа след прекратяване на тр. правоотношение?
Сочените основания за допускане на обжалването на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ не се установяват.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни причини. За нейното прилагане има значение единствено фактът дали към датата на прекратяване на тр.правоотношение работникът страда от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Няма значение дали работникът е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредбата – неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването и да представи документи за него, не е от значение за действието на обективната закрила по чл.333, ал.1 КТ. Тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Според въззивния съд неприложимо в случая е единственото изключение от този принцип, тъй като няма данни ищцата да е въвела умишлено в заблуда работодателя. По делото са събрани доказателства, че тя е отказала да даде информация за заболяването си, но не и че е въвела умишлено работодателя в заблуда.
Тези изводи съответстват на цитираното от въззивния съд решение по гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о. С тълкувателните мотиви на това решение е уеднаквена практиката за подобни случаи, затова позоваването на касатора на по-ранна практика на ВКС, формирана при действието на ГПК, отм. не обективира осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че закрилата по чл.333, ал.1 има обективен характер и наличието на предпоставките й се преценява към момента на връчване на заповедта за уволнение. От данните по делото се установява, че към 3.12.15 г., когато й е връчена заповедта за уволнение, ищцата е страдала от болести по чл.1,т.1 и 5 от Наредба №5/87 г. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че представените при назначаването на ищцата на работа нейна декларация от 4.09.15 г., дадена на осн. чл.333 КТ и Наредба №5/87 г. и карта за предварителен мадицински преглед от 2.09.15 г. са неотносими към релевантния за прилагане на закрилата момент на връчване на заповедта за уволнение.По делото работодателят е представил и искане по чл.333 КТ и чл.1 от Наредба №5/87 г., с твърдения и отбелязване, че е връчено при отказ на ищцата на 30.11.15 г., заедно със заповедта за даване на писмени обяснения, връчена й лично на същата дата. Ищцата е оспорила връчването на това искане в писменото си становище на л.56 от делото, като е посочила, че такава информация не е искана от нея непосредствено преди уволнението. Оспореният частен документ няма достоверна предшестваща уволнението дата и не носи подписа на ищцата, затова въззивният съд не го е взел предвид при формиране на решаващите си изводи по съществото на спора за законността на уволнението. Достоверната дата на документа не може да се установява със св. показания – р. по гр.д. №161/12 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Изводите на въззивния съд по поставените от касатора въпроси са съответни на практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ, по първите два въпроса, поставени от касатора, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по този иск с цитираното от касатора р. по гр.д. №196/14 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. на ВКС.. И пред двете инстанции по същество на спора ответникът по иска е твърдял, че искът е останал недоказан от ищцата, чиято е доказателствената тежест, съобр. указаното в доклада и задължителната практика на ВКС – ТР №6/14 г. ОСГК . Въззивният съд, според касатора, е основал изводите си на представена в оригинал трудова книжка / която не се намира по делото/, без да посочи кога е представена и къде и как е удостоверено представянето й и констатацията за записаното в нея.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №3824/17 г. от 16.06.16 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение на Градски съд София в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Дава възможност на касатора [фирма] за внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 60 лв. и да представи в този срок вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в о.з. или на докладчика за прекратяване в допуснатата до обжалване част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: