Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 12.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 774/2008 година по описа на V гражданско отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. “К” гр. П., представлявано от управителя С. К. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 12. ХІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 590/2007 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
С. “К” е предявило иск срещу О. гр. П. за признаването му за собственик на 10 бр.модули за обществено обслужване с обща площ 60 кв.м. и спирка за масовия градски транспорт и за предаване на владението им, с правно основание чл. 108 от ЗС, според уточнението на претенцията с молба от 27.ІХ.2004 г пред Плевенския районен съд. С решението на Плевенския районен съд, V граждански състав от 21.ІІІ.2006 г. по гр.д. № 2372/2004 г. искът е отхвърлен като неоснователен, по съображение, че ответникът е станал собственик на процесните модули на основание т.16 от сключения между страните договор от 19.VІ.2000 г. за учредяване възмездно право на поставяне върху общински имот на тези модули. Това решение е оставено в сила с решение № 487/21.VІІ.2006 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ състав по в.гр.д. № 401/2006 г.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І гражданско отделение с решение № 798/2.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. №1136/2006 г. е отменил въззивния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания за тълкуване на волята на страните по договора от 19.VІ.2000 г. за съдържанието на т.16.
При новото разглеждане на спора Плевенският окръжен съд с решение от 12. ХІІ.2007 г. по в.гр.д. № 590/2007 г. отново е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна и пререшаване на спора от настоящата инстанция.
От фактическа страна е установено по делото, че на 19.VІ.2000 г. между О. П. , представлявана от Кмета Н. З. от една страна, наричан в договора собственик и от друга “К” наричан в договора ползвател е сключен договор за учредяване на възмездно право на поставяне върху общински терен на модули за обществено обслужване с обща площ 60 кв.м. и спирка за масовия градски транспорт на основание проведен търг във връзка със Заповед № Р* от 19.VІ.2006 г. По силата на него О. П. е учредила на ползвателя – ищец по делото възмездно право на поставяне върху общински терен пред “Д” на 10 броя модули за обществено обслужване с обща площ 60 кв.м. и спирка за масовия градски транспорт на ул. “Д” № 13 по схема, одобрена от главния архитект на О. П. за сумата 2891.23 лв месечно за срок от 10 години, платима в срок до 25-то число на месеца, предхождащ месеца на ползване на имота по съответния банков път. Като задължение на ползвателя в т.12 е посочено, че трябва да поддържа района около павилионите и спирката в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания. В т.13 на договора е уговорена неустойка за просрочие при заплащане цената по договора с 10% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20 дни. Съгласно т.16 от договора от 19.VІ.2000 г. е уговорено при забава по т.13 повече от 20 дни се счита, че има пълно неизпълнение на договора и същият се прекратява автоматично и собствеността върху изградените модули преминава в О. П. .
Уговорен е в т.3 на договора 6 месечен гратисен период, считано от датата на издаване разрешението за поставяне, през който период няма да се плаща цената за правото на ползване на терена. Според издаденото от О. П. Разрешение № 160 от 13.ІХ.2002 г. този гратисен период изтича на 13.ІІІ.2003 г. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, извършена от експерта Т. Ц. И. се установява, че ищцовото събирателно дружество “К” е превеждало цената на учреденото право на ползване от 23. ХІІ.2003 г. до 14.ІХ.2004 г. за период, за който се отнася плащането от 1.І.2004 г. до месец септември 2004 г.
Стойността на модулите, предмет на договора – 10 бр. търговски павилиони с метални козирки според експертизата на инж. Б икономист е в размер на 53 350 лв. Безспорно по делото е, че те са придобити в собственост от ищцовото дружество във връзка с предстоящата експлоатация на търговските обекти върху общински терен.
От съпоставката между приложените по делото екземпляри на тръжните книжа за определяне на ползвател върху общинския терен в гр. П. пред “Д” и сключения договор между страните на 19.VІ.2000 г. се вижда, че санкционната клауза по т.16 на втория договор липсва в предложените на участниците в търга условия. Безспорно е налице просрочието, визирано в т.16 на договора от 19.VІ.2000 г. в изплащане цената на правото на ползване, допуснато от ползвателя С. “К”.говорената неустойка в т.13 на договора в размер на 10% върху дължимата сума за всеки ПРОСРОЧЕН ДЕН очевидно е изключително завишена в сравнение с възможните вреди, които би претърпял собственикът – учредител на правото на ползване на общинския терен, от забавата за плащане. Така дължимата цена от 2891.23 лв за посочения 20 дневен срок в т.13 води до дължимост на неустойка в размер на 5782.46 лв., а общата сума от цената на правото на ползване плюс неустойката е 8673.69 лв.
Според клаузата на т.16 от договора вземането на общината за месечната цена на правото на ползване заедно с неустойката за 20 дневно закъснение в общ размер 8673.69 лв дава право на собственика (О. П. ) да придобие правото на собственост върху преместваемите търговски обекти, чиято обща стойност е 53 350 лв. Съпоставката между посочените суми и релевантния съвсем кратък срок на забава според клаузата на договора, обуславящ правото на “експроприация” на вещите, които са собственост на ищцовото дружество, обуславя категоричния извод на настоящия състав на ВКС за нищожност на санкционната клауза по т.16 на договора от 19.VІ.2000 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Недопустимо е вземане на стойност под 9 000 лв да обуслови правото на кредитора по него да придобие в собственост имущество на стойност 6 пъти по-висока от самото вземане за срок на забава 20 дни от падежа на дължимото плащане.
Като е приел за допустима посочената клауза на т.16 от договора Плевенският окръжен съд е направил необоснован фактически и незаконосъобразен правен извод, че въз основа именно на тази клауза е станало разместване на собствеността върху процесните преместваеми търговски обекти, които вече са станали собственост на О. П. и поради това предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС на С. “К” е отхвърлен. С оглед на приетото по-горе относно нищожността на посочената клауза на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД в хипотезата на накърняване на добрите нрави, налага се противният правен извод, като претенцията на ищеца за предаване владението на собствените му вещи по исковата молба от ответника О. П. следва да се уважи. С оглед този изход на спора следва да се присъдят направените от ищеца разноски по делото за всички инстанции.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Плевенския окръжен съд от 12. ХІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 590/2007 г., с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 21.ІІІ.2006 г. постановено по гр.д. № 2372/2004 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. П. да предаде на С. “К” от гр. П., ул. С. № 20 вх. А ап. 23 представлявано от С. И. К. и И. Т. К. , с.а. владението на 10 броя модули за обществено обслужване с обща площ 60 кв.м. и спирка за масовия градски транспорт, построени на спирка “Д” в гр. П., на основание чл. 108 от ЗС, както и да му заплати направените разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 4277 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: