Решение №177 от 18.2.2016 по търг. дело №1866/1866 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№177
София,18.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1866/2015 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 942 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 9139/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, с което са уважени предявените от П. Н. Цветарски, в качеството му на физическо лице и действащ като [фирма], [населено място] срещу дружеството-молител обективно съединен искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1,т. 2 и т. 3 ЗМГО за защита правата върху комбинирана марка „МАГДАНОЗ” с рег. № 74471 и словна марка „MAGDANOZ” с рег. № 75318.
В молбата са изложени подробни съображения, поддържани също в съдебно заседание и в депозираните по делото писмени бележки, за допуснато нарушение на правилата за призоваване на [фирма], [населено място] като ответник по гр. д. № 9139/2012 г. на СГС, VІ-10 състав, имащо за резултат лишаването му от възможността за участие в разглеждането на правния спор. Според молителя, съдът неправилно е преценил, че връчването на препис от исковата молба и доказателствата е редовно, като е приложил нормите на чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4 ГПК, без да провери верността на действията на връчителите, удостоверени във върнатите разписки.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 02.02.2015 г., поддържан и в съдебно заседание на 25.11.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, явяваща се момент на узнаване на атакуваното решение.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
За да приеме за редовно връчването на преписа от исковата молба и доказателствата на [фирма], [населено място] – ответник по т. д. № 9139/2012 г. на СГС, VІ-10 състав, изпратени на адреса му на управление – [населено място], [улица], съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК с оглед извършеното от призовкаря отбелязване в съобщението до дружеството (лист 95), че до 13.03.2013 г. никой не се е явил да получи призовката, връчена на същото (лист. 96) чрез залепване на уведомление на входната врата на сградата на 27.02.2013 г. по причина, че „входната врата е заключена и няма достъп до етажите”.
Настоящият състав намира, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да го е лишило от възможността да участва в производството по делото пред Софийски градски съд. Призовката до дружеството-молител е изпратена на адреса на неговото управление, но доколкото до канцеларията на търговеца не е имало достъп поради заключването на входната врата, връчването й е извършено съобразно специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК , а именно – чрез залепване на уведомление до страната по реда на чл. 47 ГПК. Следователно, с оглед изпълнението на предвидената в закона процедура, преценката на съда за редовност на връчването на исковата молба и доказателствата на ответника е правилна, макар в разпореждането на СГС от 29.03.2013 г. неточно да е посочена като приложима нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, вместо чл. 50, ал. 4 ГПК.
Неоснователен е доводът в молбата, че съдът не е извършил необходимата проверка дали ответникът действително е променил адреса си на управление, за да счете призоваването му за редовно. Промяната на адреса на управление е обстоятелство, което е релевантно за прилагане фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, но не и за нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Точно обратното, за призоваването на страната-търговец или юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, т. е. чрез залепване на уведомление, страната не трябва да е променила адреса си на управление, вписан в Търговския регистър, а трябва да се намира именно на него, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на уведомление, както е прието в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 126 от 10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. В случая, доколкото самият молител не твърди, че е налице промяна на адреса му на управление и че призовката до него е изпратена на друг, а не на вписания в Търговския регистър адрес, без правно значение е дали инстанцията по същество е извършила проверка относно адреса на управление. Друг е въпросът, че посоченото твърдение е и невярно, тъй като видно от приложените две разпечатки от Търговския регистър, още при образуването на делото е направена служебна справка от съда относно актуалния адрес на управление на всяка от двете страни, на който именно са изпратени и призовките и съобщенията до тях. С оглед на това и при надлежно удостоверената от длъжностното лице по призоваването констатация, че сградата, в която се намира адресът на ответника, е със заключена входна врата и няма достъп до етажите й, напълно обосновано и законосъобразно решаващият състав е счел, че са налице предпоставките за прилагане предвидената в чл. 47, ал. 5 ГПК фикция за връчване на съобщението. Единствено неправилно е посочването на законовия текст, въз основа на който е извършена преценката за редовност на призоваването на страната – чл. 50, ал. 2, вместо ал. 4 ГПК, което, обаче, не се отразява на правилността на самия правен извод.
С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят следва да заплати на ответника по молбата направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна помощ от 23.11.2015 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на решение № 942 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 9139/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.
ОСЪЖДА Ф. К.” О., ЕИК 200354093, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет. 6, ап. 13 разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top