Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Томов гр.дело № 1718/2019 година.
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК.
Образувано е по молба на Л. П. К. , уточнена като молба за отмяна на решение №435974 от 25.05.2018г.по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд, с което решение срещу молителката са уважени искове на основание чл.57,ал.1 и ал.2 ЗЗД
Основанието по чл. 303 ал.1, т.4 ГПК се изтъква с твърдението за противоречие на атакуваното решение по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд с постановенотов решение от 07.07.2011г по гр.д № 31365/2010г на СРС, 37 състав ,окончателно потвърдено с реш.№5023 от 09.07.2012г на СГС. Твърди се противоречие и с решение от 22.02.2012г по гр.д № 26929/2010г на СРС ,75 състав и с реш. от 24.02.2014г по гр.д № 39080/2012г на СРС 45 състав,като решенията са приложени и в хода на делото пред СРС,но съдът не е уважил отвода на ответницата ,понастощем молителка ,за пресъдено нещо по предмета на спора ,свързан с договор за продажба на движими вещи от 29.12.2009г и основанието вещите да се претендират от ищцата .
Ответницата в производството Н. Н. П. действаща като ЕТ Ричи – Нина Петрова, чрез пълномощник адв. Д. И. от САК оспорва допустимостта и основателността на молбата.Не е налице посоченото по чл.303 ал.1,т.4ГПК,тъй като делата изтъквани от молителката и решенията по тях са с различен предмет : едното е между същите страни,но с различен предмет ,а другото е между различни страни и предмет , както е констатирал и СРС в атакуваното решение.
Молбата е допусната до разглеждане по същество съгласно чл.307, ал.1 ГПК с определение №216 от 23.05.2019гна ВКС ІІІг.о, след като е констатирано отстраняване на нейните нередовности. Изискани в цялост и съответно приложени са гр.д № 31365/2010г на СРС ,37 състав и гр.д № 39080/2012г на СРС 45 състав.
Молбата е неоснователна по същество .
Основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК не е налице, тъй като и двете приложени дела, съответно решенията по тях,са с различен предмет от настоящето. Не е налице и противоречие между влезлите в сила решения по обуславящи въпроси .
Производството по елото, приключило с посоченото в молбата за отмяна решение №435974 от 25.05.2018г.на Софийски районен съд, 45 състав е образувано по иск на ЕТ Ричи –Нина Петрова против настоящата молителка Л. К. да върне движимите вещи,които държи неоснователно след прекратяването на договор за наем на недвижим имот,представляващ собствен магазин на ответницата.Прекратяването на договора за наем не е спорно. На 29.12.2009г е бил сключен друг договор, с нотариална заверка на подписите , за покупко- продажба на вещи : климатик, 2 вентилатора,бойлер, микровълнова печка, 3 хладилника, 9 маси, 25 стола и стелажи. Този договор е сключен между И. В. К.-Д. и наемателя ЕТ Ричи – Нина Петрова от друга страна, представляван от управителя на фирмата. При подписването му е била платена „първоначална вноска”от 945 лева.Тъй като остатъкът не е бил заплатен , продавачът – търговец е прибегнал до снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за неплатената цена по договора за покупко-продажба, посочвайки като длъжник настоящата молителка Л. К. Издаден е бил изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело ,по което на кредитора е преведена сумата от 3371,08 лева По жалба на Л. К. и предвид възражението й ,че не е длъжник съгласно договора29.12.2009г и страна по него , разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отменено,издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е обезсилен с определение от 24.06.2010 г. по гр. д.№ 11762/2010 г. по описа на СГС.Тъй като от съдия- изпълнителя е била вече преведена на кредитора сумата от 3371,08 лева , Л. П. К. е предявила иск с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД срещу търговеца за връщане на получената по изпълнителното дело сума,който иск е уважен с решение от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 39080/2012г. на СРС, приложено в цялост.Търговецът ЕТ „Ричи – Нина Петрова“ е била осъдена да заплати сумата от 3371,08лв.,получени без правно основание.Извод за липса на основание е направен поради обезсилената заповед за изпълнение.
С решение от 22.02.2012 г. по гр. дело № 26929/2010 г. по описа на СРС, влязло в а сила на 05.06.2012 г. е съдебно установено между настоящите страни и това че, Л. К. не е пасивно легитимирана да отговаря за задължението да се заплати цената по сключения договор за покупко-продажба на движими вещи от 29.12.2009г.По иска на търговеца- продавач съдът е приел, че неоснователно се претендира заплащането на продажната цена на посочените движими вещи от Л. К.,която не е страна по договора и не е упълномощавала купувача.
Тъй като при сключването на договора за покупко- продажба на движимите вещи е била платена сума от 945 лева – авансово , или като „първа вноска” от цената , И. В. като страна, сключила договора, е предявила иск(представлявана в този процес от повереник Л. К.) срещу търговеца-продавач за връщане на дадената сума от 945лева. Тази сума съдът е присъдил на ищцата И. В. с решение от 07.07.2011 г по гр. дело № 31365/2010 г по описа на СРС, потвърдено с решение от 09.07.2012 г по гр. дело № 13292/2011 г. на СГС. Делото е приложено в цялост. За да уважи иска съдът е приел за установено ,че продавачът не е изпълнила задължението си да предаде вещите , нито една от вещите не е била предадена на ищцата лично и договорът е бил развален извънсъдебно от ищцата , като изправна страна . Предвид развалянето му е дължима авансово платената сума,предмет на иска. Фактически вещите,като индивидуално определени, са представлявали оборудване на търговеца в помещението, собственост на Л. К., но последната не е действала като пълномощник при продажбата им и оставянено на вещите в помещението, което наемателят освобождава,не е предаване на купувача.
Тази фактическа обстановка е приета за установена и при постановяване на решението ,чиято отмяна се иска . Предвид установените обективни и субективни предели на спора по двете изтъкнати от молителката приключили съдебни дела, по съпоставяните съдебни производства не е налице обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 303 , ал.1 т.4 ГПК с настоящето дело и атакуваното за отмяна решение , предвид неговия предмет:ответницата Л. К. да върне на търговеца собствените му движими вещи ,които се намират в собствения й имот и които вещи ответницата задържа без основание.Образуваното гр. д. № 39080/2012 г. на СРС е водено между същите страни ,като постановеното решение е по друго искане. Образуваното гр. дело № 31365/2010 г по описа на СРС не е водено между същите страни, нито е за същото искане.Не са налице противоречиви решения.Именно приетото за съдебно установено,че договорът от 29.12. 2009г. не е сключен между страните по настоящето дело и не ги обвързва,а между тези,които са го сключили,този договор е отпаднал като основание прехвърлящо собственост,е съобразено от съда обстоятелство в решение №435974 от 25.05.2018г.по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд и е постановено исковете на основание чл.57,ал.1 и ал.2 ЗЗД да бъдат уважени срещу настоящата молителка .
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. К. за отмяна на решение №435974 от 25.05.2018г.по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд нa основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК .
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: