О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр.София, 07.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1218/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. К. срещу определение на Великотърновски окръжен съд № 35 от 29.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 32/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 2311/ 2013 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против Й. К. поради неотстраняване на нередовностите й в законния срок.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд постановил акта си без да събере нужните доказателства и да изслуша страните в открито съдебно заседание. Според него ответникът, като прокурор, му причинил вреди, издавайки постановление за отказ да се образува наказателно производство. Основанието на иска обаче не е бездействието на ответника в качеството му на прокурор, а извършването на действия от самопровъзгласило се за служебно лице. Според него въззивният съд разрешил неправилно правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за отговорността на физическо лице, което се е самоовластило с правото да издава постановление като прокурор, за задължението на съда сам да квалифицира спорното право въз основа на твърденията на ищеца и за задължението му да връчи препис от исковата молба на ответника. Моли да се допусне касационно обжалване на определението и то да бъде отменено, като прави искане за разглеждане на спора в открито заседание.
Съдът намира частната жалба за допустима и подлежаща на разглеждане, но без да е необходимо провеждане на открито заседание по нея. Съгласно чл.278 ал.1 изр.1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Съдът може да насрочи и открито заседание, но само ако прецени това за необходимо. В случая такава необходимост не е налице, тъй като ищецът е изложил подборно доводите си, съгласно чл.129 ал.3 изр.2 ГПК на този етап от производството ответна страна не се конституира, а и не се налага събиране на доказателства.
Не са налице и претендираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Подадената от него искова молба е върната като нередовна, тъй като съдът е приел, че не е ясно какво е твърдяното незаконно действие и че има противоречия както в отправеното искане (не е ясно дали се предявява установителен или осъдителен иск), така и между искането и обстоятелствата, на които то се основава. Прието е също така, че не е посочено какви са вредите по вид и в какво точно се изразяват. Въпреки дадените указания, ищецът не е отстранил нередовностите и поради това исковата молба е върната.
За да вземе това процесуално решение, съдът не е отговарял на въпроса за отговорността на физическо лице, което се е самоовластило с правото да издава постановление като прокурор, тъй като този въпрос е материалноправен. Той може да бъде поставен, съответно разгледан, само по същество. В случая съдът не е стигнал до разглеждане на спора, а е приел липсата на надлежно сезиране от страна на ищеца, поради това материалноправният въпрос не обуславя обжалваното определение и не може да е основание за допускането му до касационен контрол.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда сам да квалифицира спорното право въз основа на твърденията на ищеца също не обуславя обжалваното определение. Такова задължение възниква при надлежно сезиране на съда, след като исковата молба е приета като редовна и са налице предпоставките за изготвяне на доклад или проект за доклад по делото (арг. от чл.140 ал.1 и 3 вр. чл.146 ал.1 т.2 ГПК). Ако исковата молба не е редовна, въпрос за квалификация на спорното право не се поставя, защото съдът е длъжен да изпълни процедурата по чл.129 ал.2 ГПК и ако нередовностите не бъдат отстранени – да върне исковата молба. Съответно в обжалваното определение няма произнасяне по въпроса за задължението на съда да квалифицира правото, тъй като исковата молба не е счетена за редовна.
По аналогични съображения не обуславя определението процесуалноправният въпрос за задължението на съда да връчи препис от исковата молба на ответника. Този въпрос може да бъде поставен само след като съдът приеме исковата молба за редовна (арг. от чл.131 ал.1 ГПК), а процесният случай не е такъв.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски окръжен съд № 35 от 29.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 32/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: