О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 09.003.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 937 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. М. против решение № 837 от 06.06.2011г. по гр.д.№ 557_2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 275 от 08.11.2010г. по гр.д.№ 17950/2009г. на Пловдивски РС, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъдена Р. Н. Г. да премахне пристройка и надстройка в площ 18 кв.м. и пристройка на тераса в югозападната част на имота с размери 3,400 на 1,30 кв.м. към собствената на ответницата жилищна сграда с КИ № 56784.522.417.2, находяща се в дъното на ПИ с КИ № 56784.522.417 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. [улица] площ 213 кв.м. и Със същото решение е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за въззивна инстанция на ответницата поради това, че няма доказателства такива да са платени по договор за правна помощ от 23.02.2011г.
Против въззивното решение в частта, с която е отказано присъждане на разноски е постъпила жалба и от ответницата Р. Н. Г..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон .- чл. 109 от ЗС и за необоснованост на решението
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните четири въпроса: 1. може ли административния орган да преценява допустимостта на разрешеното строителство и от правна гледна точка, или той се произнася само относно техническите изисквания По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 31/1984г., Р № 226/28.06.2010г. по гр.д.№ 347/2009г І гр.о.., Р № 342/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о., Р № 430/27.01.2010г. по гр.д.№ 312/2010г. Р № 384 по гр.д.№ 575/2010г. на ІІ гр.о. и Р № 873/17.12.2010г. по гр.д.№ 175/2010г. на І гр.о.2.Възможността за реализиране на строителство на местото на погинала постройка, за която е било учредено право на строеж безусловно ли е, или се изключва, когато постройката е със статут на временна такава по чл. 120 от З. /отм/ По този въпрос се твърди протоворечие с Р № 675/10 от 26.1.2010г. по гр.д.№ 656/2009г. на І гр.о. 3.какво е значението на разрешението на строеж когато с него се засягат права на трети лица 4 кога може да се постанови премахване на незаконно пристрояване и кога е налице изключение – по този въпрос се твърди противоречие с Р № 83/15.03.2011г. по гр.д.№ 229/2010г. на ІІ гр.о. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.формулираните въпроси се свеждат до един и той е разрешен законосъобразно, а цитираните решения са нериложими по първите три въпроса, а по последния – съдът се е съобразил с цитираната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е постановено следното: Страните са съсобственици на имот с КИ № 56784.522.417, като ищцата притежава първия етаж от лицевата сграда, а ответницата е индивидуален собственик на вътрешната сграда в дъното на имота. От СТЕ се установява, че в имота е съществувала стара сграда с площ 37,50 кв.м. и кухня към нея с площ 12 кв.м., или общо сграда на 49,50 кв.м., отразена с този обем в плана от 1980г. На 02.11.1980г. е одобрен архитектурен проект за пристройка към съществуващата сграда за санитарен възел и готварна с площ 18 кв.м. С нот. заверена декларация от 27.10.1980г. ищцата и други съсобственици са дали съгласие за пристройка с площ 18 кв.м. Тъй като праводателят на ответницата е започнал събаряне на съществуваща стара сграда, на 26.02.1982г. е издадена виза за заснемане и проектиране и възстановяване на незаконно започнатото събаряне без увеличаване кубатурата на сградата. Проектът е одобрен на 13.04.1982г. и е издадено строително разрешение № 38/19.04.1982г. Построена е сграда с железобетона конструкция с площ 67,50 кв.м. / 49,50 кв.м. + 18 кв.м./, която е въведена в експлоатация с протокол от 10.08.1983г. Издадено е строително разрешение № 208/01.09.1994г. за преустройство на таванското помещение в жилище с надзид 1,50 м. и изграждане на две тераси в сградата. Процесната тераса е южната. Предвидено е по проект тя да е с размери 3,05 на 1,40, а е реализирана с размери 3,40 на 1,30 и е затворена така, че площта й е приобщена към кухнята. Ищцата твърди, че е реализирано незаконно строителство, което увеличава плътността на застрояване, с което се пречи на застрояване на имота според предвижданията по сега действащия ЗРП. От СТЕ се установява, че действащия ЗРП не предвижда запазване на двете сгради, а изграждане в имота на нова четириетажна сграда в целия имот.
Въззивният съд е приел, че няма реализирана пристройка от 18 кв.м., а реализирана нова сграда, чието законосъобразно застрояване е констатирано при приемане на сградата, а и защото то е станало със съгласието на ищцата. Относно предвидената южна тераса, която е инкорпорирана в кухнята е прието, че не пречи на ищцата да ползва идеалната си част от дворното место с оглед местонахождението й. Прието е, че плътността на застрояването сега е без значение за застрояването в бъдеще, тъй като по ЗРП не се предвижда възможност за застрояване при запазване на съществуващите сгради, а е предвидено изграждането на нова сграда след премахването на съществуващите.
Първият поставен въпрос може ли административния орган да преценява допустимостта на разрешеното строителство и от правна гледна точка, или той се произнася само относно техническите изисквания е неотносим към крайния изход на спора. Действително с ТР № 31/1984г., Р № 226/28.06.2010г. по гр.д.№ 347/2009г І гр.о.., Р № 342/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о., Р № 430/27.01.2010г. по гр.д.№ 312/2010г. Р № 384 по гр.д.№ 575/2010г. на ІІ гр.о. и Р № 873/17.12.2010г. по гр.д.№ 175/2010г. на І гр.о. се приема, че е допустим иск по чл. 109 от ЗС на единия съсобственик, или на собственика на съседния имот дори да са издадени строителни книжа, ако той не е могъл да участва в административната процедура по издаването им и да защити правата си, че в този случай е допустимо извършването на косвен съдебен контрол от гражданския съд в исковото производство на административните актове, издадени във връзка със строителството. Прието е, че самия факт на незаконно строителство, изразяващо се в неспазване на отстоянията е достатъчен за да се приеме незаконно строителство. В конкретния случай обаче жилищната сграда е възстановена в същия обем за който и ищцата е дала съгласието си и изобщо липсва пристройка, така както тя е описана в исковата молба. Не е налице незаконно строителство и засягане правото на собственост на ищцата. Относно терасата макар да не е спазен проекта, не е нарушено отстояние с обект, собственост на ищцата и не се създават пречки за упражняване правото й на собственост. Затова цитираните решения, разглеждат други хипотези, различни от процесната и са неприложими. Изложеното по този въпрос напълно се отнася и по третия въпрос за значението на издаденото строително разрешение
По втория въпрос за възможността да се реализира сграда в същия обем- Съдът е приложил нормата на чл. 66, ал.2 от ЗС. Терасата със или без приобщаването към кухнята не променя обема на сградата от гледна точка на правото на строеж. Цитираното решение № 675/10 от 26.1.2010г. по гр.д.№ 656/2009г. на І гр.о. разглежда хипотезата, когато е реализирано строителство по чл. 120 от З./отм/ Прието е, че обект, разрешен по този текст не включва и правото на строеж, т.е. правото да се възстанови в същия обем. Старата сграда е възстановена през 1983г. в същия обем, а за южната тераса е разрешено строителството през 1994г.. – след възстановяване на сградата, която и сега съществува, т.е. не е премахната. Следователно по отношение на нея е неприложимо нито цитираното решение, нито нормата на чл. 66, ал.2 от ЗС. Искът за премахването й е отхвърлен поради това, че отклонението от архитектурния проект е такова, че не съставлява твърдяната, а и фактическа пречка за упражняване правото на собственост на ищцата. Изложеното по този въпрос се отнася за неприложимостта към предмета на спора и по четвъртия въпрос. Действително ако се постанови премахване на терасата в частта над предвиденото в проекта не биха се засегнали права на трети лица, но цитираното решение № 83 от 15.03.2011г. разглежда хипотезата когато сградата е етажна собственост и поради това също е неприложимо, а и както вече се посочи, крайния изход от спора е предопределен от друг, а не от този въпрос.
Или в обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол по нито един от четирите въпроса.
Против въззивното решение в частта, с която е отказано присъждане на разноски е постъпила жалба и от ответницата Р. Н. Г., която е направила искане за присъждане на разноски и списък на същите. Въззивната инстанция е отказала присъждането им поради това, че не е посочено, че са изплатени, а са само уговорени.
С новия ГПК не е предвидена възможност на страната да обжалва решението само в частта за разноските, а жалбата на ответницата е именно такава. Нормата на чл. 248 от ГПК дава възможност да се иска допълване, или изменение на решението в частта за разноските. Подадената жалба следва да се приеме като молба в този смисъл, поради което делото следва да се върне на възивната инстанция за произнасяне по това искане. Постановеното определение по чл. 248 от ГПК ще подлежи на обжалване пред ВКС.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 837 от 06.06.2011г. по гр.д.№ 557_2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. И. М..
Връща делото на въззивната инстанция за произнасяне по искането на Р. Н. Г. за изменението на решението в часта за разноските пред същата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: