3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 10.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 1638/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2708 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д.№ 4199/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено определение от 26.07.2012 г. по гр.д. № 1970/2009 г. на СГС, ГО, 9 състав, и вместо него е постановено друго, с което по реда на чл.248 ГПК настоящият касатор е осъден да заплати на В. Х. Т., [населено място] разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв.
С определение № 556 от 26.08.2013г. настоящият състав е спрял производството по делото до произнасянето от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. Следователно, с постановяване на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. основанието за спиране е отпаднало, поради което е налице хипотезата на чл.230, ал.1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
С обжалваното определение въззивният съд, за да отмени съдебния акт на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатския хонорар в размер на 8 000 лв. е приел, че по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноските, за които има доказателства, че са направени, каквито в случая са налице. Посочено е, че представеният преди приключване на устните състезания договор за правна помощ и съдействие има характера на разписка, тъй като е вписано, че уговореното за адв. И. М. възнаграждение в размер на 8 000 лв. е заплатено от доверителя му В. Х. Т..
Поставеният от настоящия жалбоподател правен въпрос е кои разноски се дължат – дали уговорените или само тези, за които има доказателства, че са направени, който поради противоречивото му разрешаване от съдилищата обуслови извода на настоящия състав, че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 6 от 06.11.2012 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната го е заплатила в брой, като в договора за правна защита и съдействие следва да бъде вписан начина на плащане. Когато е посочено, че то е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – вписването в договора за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. Направеният с обжалваното определение извод за дължимост на претендираните от жалбоподателя В. Х. Т. разноски е съобразен изцяло със задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което налага постановеното от него определение да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 1638/2013 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2708 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д.№ 4199/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: