Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. София, 12.11.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 283/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия З. К. К. – адв.В. Ч. и от подсъдимия Т. Г. П. чрез защитника му – адв. И. И. срещу решение № 33 от 18.12.2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСпС), 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 142/2017 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба от адв.Ч. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия К. и по двете повдигнати му обвинения или за отмяна на решението на АСпС и връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са твърдения за неправилност, за недоказаност на обвиненията срещу него, за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд решение и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата при постановяването му.
В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, защитникът е развил несъгласието си с доказателствената дейност на въззивния съд, изразила се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи и в съответствие с това – до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че този подход на съда е предопределил невъзможността му да изложи убедителни мотиви досежно съставомерността по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК на деянието, осъществено спрямо пострадалата В. В. и относно авторството на престъплението по чл.128 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено спрямо пострадалия Й. С., което съставлява нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр.ал.1 т.2 от НПК. Според адв.Ч. този резултат се дължи на липсата на анализ на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени материали, които не са съпоставени с тези от досъдебното производство и първоинстанционното съдебно следствие, и не са изяснени противоречията между тях. Вместо това въззивният съд се е задоволил дословно да възпроизведе изводите на първата инстанция, недавайки отговор на възраженията, развити от защитата във въззивната жалба, с което е допуснато нарушение и на изискванията по чл.339 ал.2 от НПК относно съдържанието на въззивния съдебен акт.
Въз основа на така развитите доводи, защитникът на подсъдимия К. – адв.Ч. настоява за наличие на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които обуславят отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В касационната жалба на подсъдимия Т. П., депозирана чрез защитника му – адв.И. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НК, като акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения, допуснати от инстанциите по същество, логично довели и до неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е лаконично отразено, а исканията към касационната инстанция, направени в условията на алтернативност, са за оправдаване на подсъдимия П. или връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата на този подсъдим от защитника му е предложен подробен анализ на доказателствените материали, на базата на който е обоснована тезата за неправилност и необоснованост на постановените спрямо него осъдителни съдебни актове, с които касаторът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК, както и за недоказаност на това обвинение. Наред с тези оплаквания, които не са касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, защитникът е изложил доводи и за допуснато процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд, аналогични с тези, развити в жалбата на подсъдимия К., като се акцентира на твърдението за поставяне в основата на изводите за виновност на двамата подсъдими на липсващи „доказателства“, на манипулирани такива, както и на доказателства, събрани чрез СРС по инициатива на пострадалата В.. Твърди се, че от последните се установява единствено наличието на провокация към престъпление, което в действителност е следвало да бъде предмет на разследване от прокуратурата. Сочи се още, че като последица от тези нарушения неправилно е приложен материалния закон, а определеното наказание е прекомерно и несправедливо, като се поддържат исканията за оправдаване на подсъдимия П. или връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият К. редовно призован се явява с упълномощения за касационната инстанция защитник – адв.Н.. Двамата поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения и излагат допълнителни аргументи в подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по същество. Обосновава се и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание без формулиране на конкретно искане в тази насока.
Подсъдимият П., също редовно призован, не се явява. Явяват се защитниците му – упълномощеният адв.И. и резервният адв.М., които поддържат жалбата по съдържащите се в нея съображения и отправят същите искания.
Частните обвинители В. В. и Й. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбите на двамата подсъдими.
Прокурорът от ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни, а решението на АСпС за правилно, законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда от 31.01.2017 г., постановена по НОХД № 420/2015 г., Специализираният наказателен съд (СпНС) е признал подсъдимия Т. Г. П. за виновен в това, че през периода от 03.02.2014 г. до 05.02.2014 г. в [населено място], в сградата на заведение „А. к.“, находяща се на [улица], с цел да принуди В. П. В. да се разпореди със свое право – в качеството й на пълномощник на фирма [фирма] да сключи договор за охрана на заведение „А. к.“ с частна охранителна фирма [фирма] и да поеме имуществено задължение за представляваното от нея дружество [фирма], а именно да заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението от частна охранителна фирма [фирма] по договор, я е заплашил с противозаконни действия с тежки последици за нея, а именно: ще възпрепятства осъществяваната от нея търговска дейност чрез недопускане на клиенти в заведението и незаплащане на сметки; ще затвори заведението и ще стане по-лошо, като деянието е извършено от две лица – З. К. К. и Т. Г. П., и от лица по чл.142 ал.2 т.6 от НК –З. К. К. и Т. Г. П., които са се представили, че действат по поръчка на организация, която извършва охранителна дейност – охранителната фирма [фирма] и от служител на такава организация – Т. Г. П. на длъжност „консултант продажби” във [фирма], поради което и на основание чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по настоящото производство.
Съдът наложил и кумулативното наказание „глоба“, което определил в размер от 4000 /четири хиляди/ лева.
Със същата присъда СпНС е признал за виновен и подсъдимия З. К. К. в това, че през периода от 03.02.2014 г. до 05.02.2014 г. в [населено място], в сградата на заведение „А. к.“, находяща се на [улица], с цел да принуди В. П. В. да се разпореди със свое право – в качеството й на пълномощник на фирма [фирма] да сключи договор за охрана на заведение „А. к.“ с частна охранителна фирма [фирма] и да поеме имуществено задължение за представляваното от нея дружество [фирма], а именно да заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението от частна охранителна фирма [фирма] по договор, я е заплашил с противозаконни действия с тежки последици за нея, а именно: ще възпрепятства осъществяваната от нея търговска дейност чрез недопускане на клиенти в заведението и незаплащане на сметки; ще затвори заведението и ще стане по-лошо, като деянието е извършено от две лица – З. К. К. и Т. Г. П. и от лица по чл.142 ал.2 т.6 от НК –З. К. К. и Т. Г. П., които са се представили, че действат по поръчка на организация, която извършва охранителна дейност – охранителната фирма [фирма] и от служител на такава организация – Т. Г. П. на длъжност „консултант продажби” във [фирма], поради което и на основание чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С присъдата си СпНС признал подсъдимия З. К. К. за виновен и в това, че на 21.02.2014 г. в [населено място], [улица], в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, причинил тежка телесна повреда на Й. С. С., изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл.128 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия К. едно общо, най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, към което присъединил изцяло наказанието „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.23 ал.3 от НК.
На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът постановил подсъдимият К. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ в затвор при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил задържан по настоящото производство.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите.
По жалби от защитниците на подсъдимите К. и П. – адвокати Х. и И., е било образувано ВНОХД № 142/2017 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, който с решение № 33 от 18.12.2017 г. на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на Специализирания наказателен съд, като я отменил единствено в частта относно определеното място за изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания „лишаване от свобода“.
Касационните жалби на подсъдимите К. и П., депозирани чрез защитниците им са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 вр.чл.253 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.
Разгледани по същество, касационните жалби и на двамата подсъдими са основателни.
Водещо оплакване в жалбите и на двамата подсъдими е това за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от инстанциите по същество доказателствена дейност, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях. Аргументите в подкрепа на това оплакване са аналогични в двете жалби, което позволява едновременното им разглеждане.
Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.
От фактическа страна по делото е прието следното:
I. По отношение престъплението по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. П. бил служител в охранителна фирма [фирма] – търговско дружество със седалище в [населено място], осъществяващо дейността си на територията на цялата страна. Въз основа на сключен трудов договор от 02.05.2011 г. заемал длъжността „консултант продажби“ към клон „Н. – Б.“ със седалище в [населено място] и управител И. К., като към инкриминирания период подсъдимият П. продължавал да заема същата длъжност.
На длъжност „консултант продажби“ в същата охранителна фирма – [фирма] бил назначен и подсъдимият З. К. с трудов договор от 28.03.2011 г., която заемал до 05.12.2012 г., когато трудовото правоотношение между подсъдимия и фирмата било прекратено по взаимно съгласие. След тази дата дейността на [фирма] в [населено място] била ръководена от подсъдимия П.. Независимо че напуснал заеманата длъжност в тази фирма, подсъдимият К. продължил контактите си с нейните служители в [населено място] и най-вече с подсъдимия П., като го придружавал в служебните му срещи с клиенти и вземал активно участие в провежданите с тях разговори. Това оставяло у последните убеждението, че подсъдимия К. продължава да е служител на охранителната фирма [фирма].
В [населено място] осъществявало дейността си регистрираното на 22.06.2012 г. търговско дружество [фирма] със собственик и управител св.Й. В., което притежавало две заведения – кафене, находящо се на [улица] нощен клуб „А.“ на [улица]. С пълномощно от 10.02.2013 г. собственикът и управител на [фирма] – св.Й. В. възложил на майка си – св.В. В. да осъществява дейността на дружеството и организацията на работа в двете заведения, като въз основа на предоставената й представителна власт последната получила възможност да представлява и управлява дружество [фирма].
От м.Януари 2013 г. охраната на кафенето, намиращо се в [населено място], [улица] била осъществявана от [фирма] по силата договор между двете фирми, условията по който били уговорени между св.В. и подсъдимите П. и К.. Същата година нощният клуб „А.“, находящ се на [улица] бил охраняван от „СОД“ – МВР по силата на едногодишен договор между МВР и [фирма], срокът на който изтичал м.Декември 2013 г. Преди изтичане срока на договора, св.В. в качеството й на представляваща [фирма] била уведомена, че договорът на дружеството с МВР няма да бъде подновен поради закриване на звеното в МВР, предоставящо охранителни услуги на частни лица и била посъветвана да сключи договор за охрана с частна охранителна фирма.
Това обстоятелство станало известно на подсъдимите П. и К., които в началото на м.Декември 2013 г. се срещнали със свидетелите В. В. и Й. В., на които предложили да сключат договор за охраната на притежавания от [фирма] нощен клуб „А.“ с охранителна фирма [фирма], която охранявала и кафенето, находящо се на [улица]. Двамата свидетели се съгласили, като била постигната договорка охраната да се осъществява чрез монтиране на сигнализационна техника – „паник бутон“, а всяка събота вечер да се осигурява и физическа охрана от един или най-много двама охранители предвид голямата посещаемост на заведението от клиенти в почивния ден. За тази услуга [фирма] следвало да заплаща на охранителната фирма по 500 /петстотин/ лева месечно, както и по 40 лв. за охранител, осъществяващ физическа охрана в събота вечер. Постигнатото споразумение било оформено в Договор за охрана № 176 от 06.12.2013 г., подписан от управителя на [фирма] Й. В., като в него била записана единствено дължимата месечна сума, а плащането за охранител, осигуряващ физическа охрана в съботните вечери било уговорено да се осъществява в края на работното време на заведението събота вечер (или ранната сутрин на неделя) от св.В. или барманът на смяна при нейно отсъствие, на някой от охранителите съобразно техния брой за вечерта.
В съответствие с подписания договор служители на [фирма] под ръководството на подсъдимите П. и К. монтирали сигнализационна техника в клуб „А.“ и поставили уведомителни стикери, сочещи че заведението се охранява от посочената охранителна фирма. В съботната вечер на 14.12.2013 г. била осигурена и физическа охрана на заведението от двама охранители, които след приключване на работното време поискали от бармана да им даде сумата от 240 лв., която да предадат на подсъдимия П. като представител на [фирма]. Барманът, който не бил уведомен за такава сума, позвънил на св.В., за да й съобщи, но от нея получил указания да не плаща тази сума, защото ще разговаря с подсъдимия П. на другия ден и ще изясни недоразумението.
На следващия ден св.В. се срещнала с подсъдимия Т. П. и изразила несъгласие спрямо претенциите за заплащане на сумата от 240 лв. седмично, считайки я прекомерна за предлаганите услуги и припомнила уговорките им преди подписване на договора. От своя стана подсъдимият П. потвърдил, че това са условията, при които ще работят и ако не я устройват, да си търси друга фирма за охрана. Пострадалата действително решила да провери какви са условията при другите охранителни фирми и се свързала със св.Й. С., който отговарял за офиса на фирма [фирма] в [населено място] с искане за оферта от тяхна страна. Свидетелят предложил оферта съобразно особеностите на заведението, която се сторила изгодна на св.В.. В разговор със св.С. тя обявила, че от м.Януари 2014 г. за охраната на клуб „А.“ ще сключи договор с фирма [фирма]. За решението си уведомила подсъдимите П. и К., като потвърдила ангажиментите си по договора с [фирма] до края на 2013 г.
Действително до 23.12.2013 г. заведението било охранявано от фирма [фирма], а пострадалата В. заплащала дължимите суми за това. На посочената дата подсъдимите П. и К. се срещнали със св.В., за да се убедят в категоричността й да преустанови отношенията си с тяхната фирма, след което още същия ден заедно с други служители на [фирма] демонтирали сигнализационната техника и премахнали уведомителните стикери не само в нощен клуб „А.“, но и на другия обект на [фирма] – кафенето, находящо се на [улица], независимо че възникналите противоречия между двете фирми не касаели охраната на това заведение. Едновременно с демонтажа на принадлежащата на охранителната фирма техника, служителите й взели от двата обекта и папките, в които се съхранявали документите, касаещи охраната им – договори, графици за смени, дежурства и др. По този начин от страна на [фирма] било демонстрирано преустановяването на охранителната дейност на двете заведения, независимо че договорът не бил прекратен.
Нормалното функциониране на нощния клуб през коледните и новогодишни празници изисквало наличие на охрана, което наложило св.В. спешно да осигури такава. Ето защо още на 24.12.2013 г. бил подписан договор между [фирма] и [фирма] с предмет – охраната на „А. к.“, находящ се в [населено място], [улица].
Междувременно, в периода 15.12.2013 – 20.12.2013 г., най-напред при случайна среща на подсъдимите П. и К. с пострадалия Й. С., който заемал длъжност „патрул служба сигурност“ във фирма [фирма] за района на [населено място] и едновременно изпълнявал функции на завеждащ офиса на фирмата в града, а в последствие и при служебно посещение на последния в офиса на [фирма], към него били отправяни предупреждения [фирма] да се откаже от охраната на нощния клуб „А.“, които ескалирали от съвети „…да не си развалят приятелството…“ до груби обиди и физическа агресия от страна на подсъдимия П., който блъскайки пострадалия в гърдите, го избутал от офиса на фирма [фирма]. В последствие двамата подсъдими продължили да отправят обидни изрази спрямо св.С. и останалите служители на фирма [фирма] при всяка среща.
След 23.12.2013 г., от която дата [фирма] преустановили охранителната дейност по отношение на нощното заведение „А. к.“, подсъдимите П. и К. започнали да го посещават като клиенти, често придружавани и от други служители на охранителната фирма. При тези посещения компаниите на подсъдимите се държали предизвикателно, като блъскали други клиенти, чупели значително количество стъклени чаши, а след получаване на сметката от сервитьора, напускали заведението без да заплатят, въпреки липсата на възражения по нея. Така на датите 28.12.2013 г., 04.01.2014 г. и на 01.02.2014 г. при посещения на подсъдимите и техни колеги, а на последната дата – подсъдимия П. сам, били консумирани храни и напитки на стойност съответно 516 лв., 645 лв. и 172 лв., които не бил заплатени, въпреки предварителните обещания, давани на сервитьорите. В тази връзка св.В. неколкократно провела разговори с двамата подсъдими с искания да бъде заплатена консумацията, реализирана при тези посещения на заведението, но получавала един и същ отговор – да си търси парите от новата охранителна фирма, която според тях не можела да осигури адекватна охрана на клуба. Наред с това във всеки разговор двамата заявявали, че тези проблеми ще продължават и дори ще се задълбочат, докато управляваната от нея фирма [фирма] не преустанови взаимоотношенията си с [фирма] и не възложи отново охраната на заведенията на [фирма] при съществувалите преди условия, включително заплащане по 240 лв. седмично за осигурена физическа охрана.
Пострадалата В. В. започнала да изпитва все по-голямо притеснение за бъдещото икономическо състояние на фирмата на сина си, която управлявала. То било подсилено и от факта, че тъкмо в този период гумите на ползвания от нея лек автомобил били срязани, който макар и без наличие на обективна информация, свързала с подсъдимите П. и К. предвид влошените им отношения. Опасенията си от опасността провокациите от двамата подсъдими да доведат до затваряне на клуб „А.“ св.В. споделила с представители на полицията в РДВР Бургас, във връзка с което било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител – ДП № 20//2014 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас. А за документиране поведението на лицата, опитващи се да принудят пострадалата свидетелка да преустанови договорните си отношения с фирма [фирма] и възобнови отношенията си с друга охранителна фирма – [фирма], както и с оглед гарантиране безопасността на св.В. и имуществото на фирмата, по нейно желание било разрешено експлоатирането на СРС по реда на чл.12 ал.2 от ЗСРС.
След осъществяване на тези процесуални действия, св.В. поканила подсъдимите П. и К. на разговор за изясняване на взаимоотношенията им, който се състоял на 03.02.2014 г. в заведението „А. к.“. Акцентът в този разговор било настояването на подсъдимите за възстановяване охранителната дейност на фирма [фирма] по отношение на нощен клуб „А.“ и то съобразно старите уговорки, като само така заведението ще може да функционира нормално. Репликата на св.В., че клубът вече се охранява от фирма [фирма], била посрещната с обидни квалификации спрямо служителите на същата, като подсъдимият К. ги нарекъл „мишки умрели“ и „плъхоци“, които са доказали, че не могат да се справят с охраната на заведението. При отправено искане от страна на св.В. да бъдат уредени неплатените сметки, подсъдимият П. предложил схема, при която чрез доставката на алкохол за заведението пострадалата да получи дължимите й сума, а в същото време доставчикът на име „Т.“ да бъде „изпържен“ като не му се заплати, тъй като имал неуредени отношения с Т. П., а в последствие да бъде изцяло сменен, като тази дейност премине в техни ръце. Отказът на св.В. да приеме тези предложения провокирал подсъдимите отново да насочат разговора към фирма [фирма], като подсъдимия К. заявил, че е лично засегнат от „хвалбите“ на пострадалия С. за това, че им „взел охраната на Артовете“, но „ще му дойде времето, тъй или иначе“. На притеснението, изразено от св.В. за чупенето на чаши в заведението, подсъдимият П. отговорил, че ако не се разберат „…ще стане по-лошо…“. Този разговор приключил с обещание на свидетелката да помисли, посрещнато от подсъдимите с очакване на решение за възстановяване на предишните отношения между фирмите [фирма] и [фирма], за да бъдат всички доволни.
След два дни била проведена нова среща между подсъдимите П. и К., и св.В., отново в заведението „А. к.“, на която последната обявила, че няма да прекрати договора с фирма [фирма] за охрана на стопанисваните от нея заведения. Това решение на свидетелката провокирало подсъдимия П. да заяви, че в такъв случай проблемите й ще продължават, че клуб „А.“ може да затвори до две седмици, тъй като техни служители ще стоят отвън и ще връщат клиентите, защото „…не е желателно да влизат…“, а счупените 100 – 200 чаши ще й се сторят нищо. Междувременно подсъдимият К. напуснал заведението, а подсъдимият П. продължил разговора, заявявайки на пострадалата, че няма да се откаже от охраната на заведението й и настоял тя да му отговори, дали до предстоящата събота ще възобнови дейността на [фирма] по охрана на клуб „А.“. Стресирана от начина, по който протекъл този разговор, св.В. не била в състояние да даде конкретен отговор, поради което заявила, че ще се обади по телефона, ако вземе такова решение. След тази среща контактите между пострадалата и двамата подсъдими били прекъснати.
При така установената фактология на събитията инстанциите по фактите приели, че подсъдимите П. и К. са извършили престъплението по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК – с цел да принудят пострадалата В. да се разпореди със свое право – да сключи договор за охрана на заведение „А. к.“, собственост на представляваната от нея фирма [фирма] с охранителна фирма [фирма] и да поеме имуществено задължение за фирмата си като заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението от [фирма], я заплашили с противозаконни действия с тежки последици, а именно, че ще възпрепятстват осъществяваната от нея търговска дейност, че заведението ще затвори и ще стане по-лошо, като деянието е извършено от две лица и лица по чл.142 ал.2 т.6 от НК – подсъдимите Т. П. и З. К., които се представяли, че действат по поръчка на организация, която осъществява охранителна дейност (охранителна фирма [фирма]) и от служител на такава фирма (подсъдимият Т. П. заемащ длъжността „консултант продажби“ в охранителна фирма [фирма]).
II. По отношение на престъплението по чл.128 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК
На 21.02.2014 г. св.Й. С. бил нощна смяна като патрул към охранителна фирма [фирма] и около 01.30 ч. се прибрал за кратко в дома си, находящ се в [населено място], [улица] управлявания от него служебен автомобил на фирмата, обозначен с рекламни стикери на същата. Жилището му било етаж от къща до която се стигало по циментова пътека в двор, който не бил осветен. Входът на самото жилище бил самостоятелен, а до него се стигало по външна стълба странично на къщата, която била осветена чрез сензорна лампа, реагираща при движение. Докато бил в дома си, около 1.52 ч. свидетелят бил уведомен по телефона от диспечера на фирмата, че алармата на техен обект е задействана. Св.С. поел ангажимент да извърши проверка на място и веднага тръгнал от жилището си. При излизането му на стълбата сензорната лампа се задействала и осветила тази част от къщата, след което продължил по бетонната пътека в тъмната част на двора. Там зад ъгъла на къщата, край който минавал пътят на пострадалия били подсъдимият К., който носел дървена бухалка и придружаващо го неустановено по делото лице с подобен, неиндивидуализиран предмет. В момента, в който св.С. минавал край ъгъла на къщата от двамата нападатели му бил нанесен удар с твърд, тъп предмет в главата. Ударът била страничен, с посока отдясно наляво, поради което съприкосновението било с дългата страна (по дължината) на предмета и попаднал в областта на дясното око на пострадалия, който в момента преминавал край местонахождението на двамата в засада с дясната си страна към тях. В резултат на удара била разкъсана склерата на дясното око на св.С. и вътреочните тъкани излезли от орбитата си. Той извикал от силна болка и се хванал за дясното око, привеждайки се напред обърнат в посока към къщата, след което бил блъснат с ръка в областта на рамото от нападателите си, в резултат на което паднал на циментовата пътека с лице към нея, подпрян на лявата си ръка. Подсъдимият К. и другото лице продължили да нанасят удари с носените от тях предмети в областта на гърба и краката на пострадалия. От виковете на последния се събудила живеещата на първия етаж на къщата св.Р. П., която запалила осветлението в дома си. Това принудило нападателите да преустановят действията си и да избягат, отнасяйки със себе си предметите, с които нанесли побоя над св.С..
В резултат на нанесените удари, на пострадалия били причинени разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания на клепачите и разкъсване на склерата на дясното око с излизане на вътреочните тъкани, в следствие на което загубил изцяло и необратимо зрението си с дясното око.
Още същия ден – 21.02.2014 г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. С оглед изразените от св.С. съмнения, че е възможно нападението да е извършено от охранители от [фирма], с които единствено имал проблеми напоследък, в късния следобед на 21.02.2014 г. в условията на неотложност били извършени процесуално-следствените действия претърсване и изземване в жилищата на подсъдимите Т. П. и З. К., както и в автомобилите, управлявани от тях. От л.а.“П.***“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Т. П. бил иззет 1 бр. нож с дръжка от еленов рог, с бяло острие и надпис „NUELA ALKALAZ“ и „made in Spain“. В л.а.“А.“, модел „**“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Д. П. К. и ползван от подсъдимия З. К. се намирали и били посочени от последния следните вещи: 1 бр. дървена бухалка с бяло въже за държане в долния край; 1 бр. газов пистолет, никелиран с черна пластмасова дръжка с надпис „EKOL SPECIAL“ 99 EV-811569; 1 бр. нож с текстилен черен калъф, с черна дръжка и черно острие, с надпис „BODA“. При претърсванията в жилищата, обитавани от двамата подсъдими не били намерени вещи, имащи отношение към разследваното престъпление. Всички протоколи за проведените при неотложност претърсвания и изземвания били представени в законовия 24-часов срок за одобрение от съдия при Айтоския районен съд, който се произнесъл с определения от 24.02.2014 г.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза за установяване характера на причинените телесни повреди на пострадалия С., заключението на която сочи, че в резултат на нанесения побой същият получил разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания на клепачите и травма на дясното око, които е възможно да са причинени от удари с твърди, тъпи предмети, какъвто е дървената бухалка. Липсата на фрактури по костните структури около дясното око са дали основание на вещото лице за извод, че предметът, с който е нанесен ударът, довел до разкъсване на склерата на дясното око, е засегнал окото тангенциално. Раната на главата и кръвонасяданията по лицето на Й. С. са определени като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсването на склерата на дясното око с излизане на вътреочните тъкани, както и данните от визуса при изписването на пострадалия, според вещото лице – съдебен медик сочат, че това телесно увреждане изпълва медикобиологичната характеристика на загуба на зрението с дясното око.
От изготвената в хода на досъдебното производство, надлежно приобщена в съдебната фаза балистична експертиза се установява, че иззетият с протокол от 21.02.2014 г. за претърсване и изземване от ползвания от подсъдимия К. л.а.“А. А.“ пистолет марка „EKOL SPECIAL 99“ № EV-811569 е газ-сигнален и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Същият е технически изправен и годен за произвеждане на изстрели с газ-сигнални боеприпаси. Изследваните два броя патрони от пълнителя на пистолета са предназначени за стрелба с газ-сигнални оръжия и представляват боеприпаси за такива по смисъла на ЗБОВВПИ.
За изследване по метода на ДНК профилирането била назначена съдебно-медицинска експертиза, със задача да установи има ли следи от биологичен материал, кръв и косми по иззетата с протокол за претърсване и изземване от 21.02.2014 г. дървена бухалка, която е посочена от подсъдимия К. и се намирала в ползвания от него л.а.“А. А.“. Същата експертиза е имала задача да установи дали иззетите с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.02.2014 г. върху тампони следи от червеникави петна, установени на циментовата пътека в двора на къщата, в която се намира жилището на пострадалия С. и на камък в същия двор, са от човешка кръв и ако отговорът е положителен – каква е кръвногруповата й принадлежност. Поставена е още задача при установяване на биологичен материал по трите обекта, същият да бъде сравнен с ДНК профилите, регистрирани в Националната ДНК база данни. Заключението на тази експертиза, прието в съдебната фаза и надлежно приобщено към доказателствените материали установява, че върху представената за изследване бухалка