Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
София, 18.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 806/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Г. С. В. от гр. С. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 12. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 760/2007 г. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Е. С. А. от гр. К. е предявила иск за делба против В. П. Т. от гр. Б. и Г. С. Т. от гр. С. на останалите в наследство от общия наследодател П, бивш жител на гр. Б., починал на 31.І.1980 г. земеделски земи, възстановени с решения на Поземлената комисия гр. Б. три ливади в землището на гр. Б. при дялове ? ид.част за В. Т. и по ? ид.част за нея и ответницата Г. С решението на Пещерския районен съд от 7.VІ.2007 г. постановено по гр.д. № 557/2006 г. е прогласена нищожността на договор за доброволна делба от 8.ІV.2003 г. сключен между Г поради неучастието в делбата на ищцата. Допусната е съдебна делба между страните по настоящото дело при посочените в исковата молба квоти по отношение на трите ливади по исковата молба.
По въззивни жалби на В. Т. и Г. Т. , касаещи правото на участие в делбата на ищцата, Пазарджишкия окръжен съд с решението си от 12. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 760/2007 г. е оставил в сила обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е изяснено по делото, че с решение № 2 от 14. ХІІ.1998 г. на Поземлената комисия гр. Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. Т. в съществуващи стари реални граници на трите имота по исковата молба – ливада с площ от 1.609 дка в местността Мефтеря, представляваща имот № 9* ливада с площ от 8.877 дка в местн. Пущек, имот № 9* и ливада с площ 2.138 дка в местн. Пущек имот № 0* П. Т. е починал на 31.І.1980 г. и за свои законни наследници е оставил съпругата си Р. , починала през 1982 г. и двамата си сина С. и В. Синът С. Т. е починал на 24.ІІІ.2000 г. с постоянен адрес в гр. С., район Връбница и за свои наследници е оставил две дъщери Г. С. Т. и Е. С. А.. На 8.ІV.2003 г. е сключен договор за доброволна делба между В от гр. Б. и Г. С. Т. от гр. С. с нотариално заверени подписи, с който са поделени същите имоти по решението на поземлената комисия без участието на ищцата Е. В преписката по извършената доброволна делба на нотариус Г. К. от 2003 г. е приложено удостоверение за наследници само на общия наследодател П, бивш жител на гр. Б., издадено от община Б., в което като наследница на сина С. Т. , жител на София, починал през 2000 г. е посочена единствено дъщерята Г. Т.
Единственият спорен въпрос по настоящото дело е дали ищцата Е. С. А. има качеството на законен наследник на С. Т. В акта за раждане № 1* в регистъра за населението том 4 стр.59 на гр. С., Благоевски РНС е посочено, че Е. Й. К. е родена на 1.VІІ.1970 г.в Първа градска болница в гр. С. и нейна майка е Й. С. К. , а бащата е неизвестен. В бележка към същия акт за раждане е посочено, че съгласно решение от 5.VІІ.1972 г. по гр.д. № 315 на Соф.гр.съд баща е С. П. Т. Приложени са преснимани страници от описната книга за 1970 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срочната книга за 1971 г. на същия съд, описната книга на Върховния съд на РБ от 1972 г., срочната книга на ВС за 1972 г. и от описната и срочната книги на Пазарджишкия окръжен съд за 1972 г., от които е видно, че Й. С. К. майка на ищцата е водила иск за бащинство срещу С. П. Т. и с решение по гр.д. № 315/1972 г. на Пазарджишкия окръжен съд искът й е бил уважен. Самото дело за бащинство не се съхранява, тъй като към завеждане на делото за делба е изтекъл срока за съхраняването му 25 години. Отбелязването върху акта за раждане на ищцата на решението по делото за бащинство и отразяването, че наследодателя С е неин баща, съпоставено и с данните от удостоверението за неговите наследници, в което фигурира ищцата като дъщеря, убедително установяват легитимацията на ищцата да участва в настоящата делба на наследството на общия за всички страни наследодател П. Обстоятелството, че в регистъра за ражданията погрешно е посочено, че делото е било разглеждано в СГС и по решение на СГС е признато бащинството, вместо в Пазарджишкия окръжен съд, не опровергава изводите, че е установен надлежно произхода на ищцата, с оглед данните от пълното проследяване развитието на делото за произход, заведено в годината на раждане на ищцата – г. в Пазарджишкия окръжен съд.
При тези доказателства, обоснован и законосъобразен е изводът, че искът на Е. С. А. в качеството на наследник на С. Т. за делба е основателен и доказан. Доводите в касационната жалба на Г. В. са изградени върху записването в акта за раждане, че делото е разгледано в СГС и въз основа на данните, че дело под такъв номер не е съществувало между родителите на ищцата Е. Това обаче не е достатъчно, за да опровергае установеното нейно качество на дъщеря в удостоверението за наследници на С. Т. , издадено от Софийската община В., където е било последното му местожителство към момента на откриване на наследството във връзка с разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството.
При разглеждане на спора и постановяване на решението си Пазарджишкия окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК това решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответницата по жалбата Е. С. А. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 12. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 760/2007 г.
ОСЪЖДА Г. С. В. от гр. С., ж.к. Връбница І, бл. 507 вх. Г, ет.ІV ап. 79 да заплати на Е. С. А. от гр. К. жк. “2А” бл. 78 вх. Д, ет.4 ап.11 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: