РЕШЕНИЕ
N 178
София, 19.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар А. Иванова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 85/2008 год. (по описа на ІV г. о. на ВКС)
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. от гр. А. срещу решение от 19.10.2007 г. по гр. д. № 237/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 19, ал. 3 ЗЗД – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Пловдивски окръжен съд е отменил решение на Асеновградски районен съд постановено по гр. д. № 513/2004 г., с което е уважен иска предявен от касаторката по чл. 19, ал.3 ЗЗД и вместо това е постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил иска като неоснователен.
Изводът за неоснователност на иска е обоснован и законосъобразен като краен резултат.
От фактическа страна по делото е установено, че на 22.01.2001 г. К. М. , като представител на събирателно дружество “М” е сключил договор за кредит с банка “Х” за сумата 25000 лв. на 19.01.2001 г., което задължение е обезпечил с ипотека, учредена в полза на банката заемодател върху собствения на него и съпругата му Й. М. апартамент № 10 в сградата на ЖСК “М” в гр. А..
На 16.03.2001 г. К. М. е сключил договор за заем с лицето П. М. за сумата 40000 лв., което задължение е обезпечил със сключен в полза на същото лице договор за ипотека на собствения му апартамент № 10 в ЖСК “М” в гр. А..
На същата дата 16.ІІІ.2001 г. К. М. , съпругата му Й. М. и А. М. , брат на К. , са упълномощили П. М. с права: “ да се разпорежда по своя преценка с недвижимите имоти – апартамент № 10 в сградата на ЖСК ”М” и търговски обект кафе-аперитив и складово помещение към него в същата сграда, като за целта ги подписва и представлява пред община А., и данъчната служба, като ги снабдява с необходимите документи, както и пред нотариуса и навсякъде , където е необходимо.
На 03.09.2001 г. Петьо М. , действащ като пълномощник на ответниците по иска К. , Й. и А. , е сключил предварителен договор за покупко-продажба на описаните недвижими имоти с майка си, действаща като купувач, за цена 16000лв., като в т. 2 на договора е записано, че цената е изплатена изцяло от купувача при подписването на договора.
На 18.08.2005 г., по време висящността на спора, П. М. е сключил с банка “Х” договор за цесия като е встъпил в дълга на К. М. и на това основание е погасил остатъка от него в размер на 11908.35 лв.
В хода на съдебното производство на 17.05.2007 г. касаторката, чрез процесуалния си представител адв. Н, е депозирала молба, в която е заявила, че пълномощниъта на обещателите по предварителния договор П. М. , е погасил изцяло дълга на същите, който те са имали към банка “Х”АД, което действие е предприето в изпълнение на постигнато между тях споразумение и вместо заплащане на уговорената цена на продавания апартамент.
Съдът е отхвърлил иска като е приел за установено, че уговорената цена не е платена, че пълномощника М. не е бил упълномощен да получава суми от продажбата на имотите. Приел е, че съглашението между страните, че при неплащане на дадената в заем от М. сума, той ще стане собственик на имотите като ги прехвърли на майка си е недействително.
Тези правни изводи на съда са незаконосъобразни. Това, че уговорената цена не е платена не опорочава предварителния договор. Този факт е относим за това дали купувача е изправна страна по него. Само изправната страна има право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.
От съдържанието на предварителния договор и договора за ипотека сключен в полза на М. не се установява дадено съгласие от ответниците при неизплащане на получения заем от К. М. М. да стане собственик на ипотекирания имот чрез сключване на друг договор, а не чрез удовлетворяване от ипотекирания имот.
Сключването на договор за заем между М, на договор за ипотека на притежавания от заемателя и останалите ответници недвижим имоти – апартамент и кафе-аперитив и упълномощаване на М. от страна на собствениците на ипотекираните имоти с права да се разпорежда с тях в един и същи ден – 16.03.2001 г. обосновава извода, че страните са постигнали съглашение, с което са уговорили предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
Кредиторът, обезпечил вземането си с ипотека, може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение. С дадената му представителна власт от обещателите но предварителния договор, той е овластен да сключи сделка противна на закона, тъй като с нея се цели да се постигне удовлетворение за вземането му, но начин, който не е предвиден в закона. Съобразно тона упълномощителната сделка е нищожна. Нищожен е и предварителния договор като сключен от лице без представителна власт.
Предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен поради това, че не е налице валиден предварителен договор за продажба на недвижими имоти между страните.
За касационното производство ответницата Й е направила разноски в размер на 350 лв. за правна помощ, по сключен договор с адв. В. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответницата тези разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.10.2007 г. по гр. д. № 237/2007 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, от гр. А., ул. “. № да заплати на Й. С. М., ЕГН **********, от гр. А., ул. “.
№ 20 сумата 350 (триста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: