О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 05.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2530/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №69 от 23.06.2017г. по гр.д. №153/17г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Описал е фактическата обстановка, и е изложил оплакванията си за неправилност на решението. Развито е разбирането на страната относно правното значение за знанието на длъжника за осъществената цесия, подкрепено с цитирани съдебни актове и е поставен въпросът – „При наличие на частно правоприемство в хода на изпълнителния процес, след като взискателя прехвърля същото вземане на друго лице и безспорно е установено знание на длъжника по образувания срещу него изпълнителен процес, че новият кредитор е конституиран като взискател, може ли да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД.” Поставен е и въпросът – „ Може ли ЧСИ или ДСИ в хода на изпълнителното производство, да връчи на длъжника уведомление по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД, изготвено и изходящо от цедента по прехвърлителната сделка и, което е с адресат длъжника по същата сделка. Това противоречи ли на императивни разпоредби, след като тя не урежда реда и начина на съобщение, нито конкретизира лицата, които могат да правят това уведомление”. Страната е поддържала с оглед две решения на ВКС, че след като е афиширано знание за цесията, то начина на връчване на съобщението за нея е без значение. В изложението също така е разгледано и решение от 05.03.20017г. по т.д. №889/06г., ТК, ІІ т.о. във връзка с така разгледаните актове е поставен въпросът – „Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, при положение, че същият насочва искова претенция по чл. 439 от ГПК срещу новия кредитор.”
Първият въпрос е релевантен, с оглед решаващите мотиви на съда, съгласно които не е налице редовно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, съобразно подробно разгледаната от състава практика на ВКС, еднозначно установяваща, че уведомлението за прехвърляне на вземането чрез цесия, следва да бъде направено единствено от цедента, а цесионера може да извърши такова уведомяване само ако е упълномощен от цедента за това. Все обстоятелства, които при осъщественото доказване по спора, според решаващият съд не се установяват по делото. Съдът е отчел, че по изпълнителното дело няма данни нито за упълномощаване на цесионера, нито за надлежното уведомяване на длъжника от цедента от страна на частният съдебен изпълнител. Съставът на БАС подробно е разгледал и представеното от настоящит касатор – ответник в производството изявление на цедента до длъжника, което обаче е връчено от частен съдебен изпълнител, без да е установено да има изпълнително дело, по което да са предприети тези действия., нито е изяснено в качеството му на какъв орган връчва такова уведомление. Подробно е развито, също така и мотивирано това, че частният съдебен изпълнител съобразно правомощията си, уредени в ЗЧСИ не може валидно да връчва книжа, нито да се счита за редовно неговото връчване по реда на чл. 37-58 ГПК, тъй като чл.592,ал.2 ГПК императивно указва, че връчването на такива съобщения е от компетентността на нотариус. Спрямо тези подробни доводи вторият поставен въпрос не е релевантен, тъй като съдържа твърдения на страната които не са установени по спора – а именно, че съдебният изпълнител в хода на изпълнително производство е направил неуспешен опит за връчване на уведомлението за цесията. В случая по делото е установено единствено приетото от съдилищата за това, че по изпълнителното дело, по което касаторът е бил конституиран като взискател, въз основа на твърдяна от него цесия не е установено такова връчване да е предприемано, нито е установено, че съдебният изпълнител, различен от този по процесното изпълнително дело е направил опит за връчване на книжа в хода на съдебно изпълнение, тъкмо обратното- липсва номер на изпълнително дело в приложените съобщения, които не са връчени на ищеца, а е приложен чл. чл.50 ГПК. В тази връзка и при тези фактически данни, липсва и противоречие с разгледаната от страната практика в подкрепа на разбирането й, че факта на узнаване на цесията, независимо по какъв начин, е единствено релевантен за приемане, на това, че същата е произвела действие и спрямо длъжника. В тази връзка разгледаното решение на Хасковски окръжен съд не обективира практика по смисъла на т.3 ТРОСГТК №1/09г., тъй като касаторът, чиято е доказателствената тежест, не е установила влизането му в сила. Решение №123/09г. на ВКС, ІІІ г.о. също е ирелевантно с оглед това, че третира наложено на ЧСИ наказание от дисциплинарна комисия и не формира практика по поставените от страната въпроси. Възпроизвежданите избирателно части от решение по т.д. № 889/06г. на ВКС, ІІ т.о. също не установяват твърдяното противоречие, тъй като са изцяло в съответствие с приетото от възивният съд по въпроса за приложението на чл.99, ал.4 ЗЗД, като изрично в посочената практика е развит мотив, че за да има цесията действие спрямо длъжника тя трябва да му бъде съобщена от цедента – съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, а и съобразно задължителната практика на съда. Но дори и вторият поставен въпрос да бъде приет за релевантен по него касаторът не обосновава предпоставките на допълнително основание, тъй като посочената от него практика на ВКС по чл.290 ГПК не разглежда поставения въпрос, доколкото в нито един от актовете не е счетено за редовно връчено уведомление за цесията по реда на чл.50 ГПК от частен съдебен изпълнител извън конкретно изпълнително производство, какъвто е разглеждания случай.
Третият поставен въпрос е релевантен, като същият следва да бъде уточнен съобразно правомощията на настоящата инстанция и с оглед изложението, от което е изведен от касатора, а именно – „ Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия в хипотеза на заведен иск по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за което твърди, че вече е връчено.” Това уточнение следва с оглед цитираната и разгледана от страната в такъв контекст практика – решение №78/14г. и решение № 123/09г. на ВКС, ІІ т.о. Тези решения,обаче не му дават отговор, а само обосновават съдържанието на въпроса, поради което и същите не установяват първото посочено основание от касатора, а именно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като третират производство, свързано с предявен от цедента иск за цедираното вземане и съставляват задължителна практика по въпроса- може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията съставляват надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Налице в тази хипотеза е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като аналогично на цитираните решения, въпроса за надлежното съобщаване на цесията в хода на изпълнителното производство, както и при предявяване на иска по чл.439 ГПК е основен за адекватната защита на длъжника спрямо обявилия се за негов кредитор. Този въпрос е съществен и когато на мястото на взискателя по изпълнителното дело бъде конституиран неговият частен правоприемник, получил вземането по цесия и заявяващ права по осъществяване на принудително изпълнение. Въпросите относно това дали при противопоставяне на длъжника и завеждане на иск по чл.439 ГПК съобщението, изходящо от цедента и адресирано до него във връзка с осъществената цесия може да осигури надлежното по смисъла на чл. 99, ал.4 ГПК действие спрямо длъжника не намират адекватен отговор нито в законовия регламент, нито в постановената практика, поради което и е установено наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 11130лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69 от 23.06.2017г. по гр.д. №153/17г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 11130лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: