О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5476 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Н. – Р., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – адв. К. Ф., срещу решение № 318 от 21. 07. 2016г. по в. гр. дело № 459/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, ГК, с което е отменено решение № 253 от 04. 04. 2016г., постановено по гр. дело № 3258/2015 г. на Великотърновски районен съд, в частта му, в която е предоставено ползването на цялото семейно жилище, намиращо се в [населено място], [улица] на бившата съпруга, както и в частта, в която е осъдена Г. А. Н. – Р. да заплаща на С. М. Р. месечен наем в размер на 49.67 лв. за ползване на цялото семейно жилище, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището до настъпването на законни основания за неговото изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като вместо него е постановено ново решение, с което е разпределено на основание чл. 56, ал. 1 СК ползването на семейното жилище, като на Г. А. Н. – Р. е предоставено ползването на жилищна сграда с обща полезна площ от 71,30 кв.м., с изложение – североизток-югоизток, състоящо се от: спалня; детска стая; перално помещение; дневна-столова /кухня/; ниша към столова /кухня/; баня-тоалетна; коридор и преддверие, със самостоятелен вход от преддверието на югоизток към двора, без използване на връзката-вход към жилищната пристройка, която е от преддверието към спалнята, намираща се в жилищната пристройка, която се предоставя за ползване на С. М. Р.; а на С. М. Р. е предоставено ползването на жилищна пристройка с обща полезна площ от 39,93 кв.м., състояща се от: стая; кухня; коридор; баня-тоалетна и котелно помещение, със самостоятелен вход от коридора на пристройката на югозапад-откъм двора, без използване на връзката-вход към жилищната сграда, която е от спалнята към преддверието, намиращо се в жилищната сграда, предоставена за ползване на Г. А. Н. – Р.; на основание чл. 57, ал. 1 СК е осъдена Г. А. Н. – Р. да заплаща на С. М. Р., месечен наем в размер на 35. 66 лв. за ползване на част от семейното жилище, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището до настъпването на законни основания за неговото изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане, както и е осъдена Г. А. Н. – Р. да заплати на С. М. Р., направени разноски във въззивното производство в размер на 25 лв..
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че отношенията между бившите съпрузи са нетърпими, което обстоятелство е пречка за разпределение на ползването на семейното жилище, а е и в накърнение на интересите на родените от брака непълнолетни деца, упражняването на родителските права спрямо които й е предоставено, тъй като бащата живее на съпружески начала с друга жена. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – С. М. Р., подава писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационно обжалване поради липса на законовите основания за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 56 СК, който попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в редакция от ДВ, бр. 50 от 03. 07. 2015г., в сила от 07. 07. 2015г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по брачни искове, каквито съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК са исковете за ползване на семейното жилище, които се съединяват за разглеждане с иска за развод. С изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в бр. 8 от 2017г. на ДВ, исковете по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, посочени като искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, не са изключени от приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, регламентиращ неподлежащите на касационно обжалване въззивни решения. От това приложно поле са изключени брачните искове, свързани с родителските права след развода спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца /исковете по чл. 59, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК/. Нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в действащата й редакция, изключва въззивните решение по искове за ползване на семейното жилище след развод от обхвата на касационния контрол.
На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8246 от 02. 09. 2016г. на Г. А. Н. – Р., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – адв. К. Ф., срещу решение № 318 от 21. 07. 2016г. по в. гр. дело № 459/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.