О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 570 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр.с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. ф. „З”, гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 245 от 22.05.2008 год., постановено по гр.д. № 1695/2007 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 04.06.2007 год., по гр. д. № 607/2006 год. и е осъден касатора да заплати на ТД ”А” Е. , гр. С. сумата 43 000 лв. / четиридесет и три хиляди лева/, представляваща частична претенция от неизплатена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1* год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.04.2006 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.2,т.2 и ал.3 ЗПЗП и Наредба № 14/2001 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по програмата „С”, поради което се иска отмяната му по реда на чл. 281, т.3 ГПК. Поддържа се, че ищецът, в качеството си на бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по програмата „С” се е задължил да инвестира в селското стопанство по първоначално одобрен бизнес- план към проект № 1* до 30.06.2005 год., но е извършил разплащане с прекия изпълнител след крайния договорен между страните срок за изпълнение, поради което, доколкото дължимата от ДФ „З” финансова помощ е било обвързана не само от вида на конкретната инвестиция, но и от срока, в който същата е окончателно завършена, то соченото обстоятелство, според касатора е достатъчно, за да обоснове правен извод за неизпълнение, изключващ предоставянето на финансовата субсидия на „А” Е. .
В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с наличието на визираните в чл.280, ал.1,т.3 ГПК предпоставки.
Твърди, че съществените за делото материалноправни въпроси – вложеното от законодателя съдържание в понятието „инвестиции” по см. на ЗПЗП и Наредба № 14 / 18.05.2001 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони и релевантният за нейното осъществяване момент- фактическото и създаване или окончателното уреждане на финансовите отношения между бенефициента и трети лица, чрез които последната е реализирана, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Соченият критерий за селекция е обоснован със създадената нова законова уредба на безвъзмездно финансиране земеделските стопанства, която в известен смисъл противоречи с общите правила на договорното право, вкл. и по отношение съдържанието на понятието „инвестиции” по ЗППДОбП и с липсата на съдебна практика, вкл. противоречива.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Същата следва да бъде допусната и до разглеждане по същество, тъй като е налице основанието по чл.280, ал.1т.3 ГПК.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси отнасящи се до съдържанието, вложено от законодателя в понятието „инвестиции” по см. на Наредба № 14 / 18.05.2001 год. и до релевантния за осъществяването и момент – фактическото и създаване или окончателното уреждане на финансовите отношения между бенефициента и трети лица, чрез които последната е реализирана са обусловили решаващата воля на въззивния съд, поради което се явяват съществени по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че под инвестиция по см. на сключения между страните договор № 1689/01.08.2004 год., подчинен на Наредба № 14 /18.05.2001 год. на МЗГ, се разбират вложените обективно от ищеца под формата на съоръжение – система за капково напояване на 197дка черешови овощни насаждения, труд и средства. Обстоятелството, че същото е изградено и монтирано в рамките на посочения в договора срок, според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение е достатъчно, за да получи инвестиралото го лице плащане на предвидената безвъзмездна финансова помощ, съобразно одобрения бизнес – план по проект №168980108.2004 год., за което е правно ирелевантен моментът на уреждане финансовите отношения между последното и трети лица, престирали по силата на друга облигационноправна връзка самия трудов резултат..
Позовавайки се на чл.3 от цитираната Наредба въззивният съд е отрекъл инвестиция по см. на същата да представляват само заплатените от ползувателя парични средство за нейното създаване, както и отсъствието на правна възможност за участие в изграждането и по друг начин, освен, чрез пряко финансиране.
Следователно, доколкото въпроса за съдържанието на понятието инвестиции не е разрешен чрез легална дефиниция на закона, нито същото се тълкува еднозначно от съдилищата, вкл. при преценка условията и реда за финансово подпомагане по програмата „С”, то липсата на съдебна практика в случая обуславя наличието на предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на това основание.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса за касационното производство, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 245 от 22.05.2008 год., постановено по гр.д. № 1695/2007 год..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2009 год., 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: