4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 20.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 621/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 14 825/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение № ІІ-71-22 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 18 997/ 2009 г. на СРС,71 с. и е прекратено производството по делото, с което първоинстанционно решение по иска по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че Приемо – предавателен протокол от 30.01.2007 г. за предаване на автомобил ”И.” модел IFX с рег. [рег.номер на МПС] е неистински в частта относно авторството на подписа на Б. П. П.. Жалбоподателят излага, че са решени процесуалноправни въпроси: за допустимост на иска по чл. 124 ал. 4 ГПК и правния интерес за предявяването му, кога може искът да бъде предявен – в производ – ството, в което е представен документът при изпуснат срок по чл. 193 ГПК или и преди това, и за принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК – в чии прерогативи е да се реши как да бъде защитено едно право – на ищеца или на съда. По тези въпроси поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като са решени в противоречие с установената съдебна практика:Р.№276/18.07.2006 г. по т.д.№562/2005 г. на ВКС,ІІ т.о., Опр.№87/24.01.2012 г. по гр.д.№ 1017/ 2011 г. на ВКС,ІІІ г.о., Опр.№ 973/07.12.2011 г. по ч.т.д. №904/ 2010 г. на ВКС,ІІ т.о. Жалбоподателят излага, че определението противоречи и на задължителната практика на ВКС – решения, постановени на основание чл. 290 ГПК: Р.№197/28.06.2010 г. по гр.д. №875/2009 г. на ВКС,І гр.о., Р.№163/13.01.2011 г. по т.д.№12/2010 г. на ВКС,І т.о., Р.№90/05.05.2011 г. по гр.д.№ 846/2010 г. на ВКС,ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, който е неоценяем и е прекратено производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по иска по чл. 124 ал. 4 пр.2 ГПК за признаване за установено, че Приемо-предавателен протокол от 30.01.2007 г. за предаване на описания автомобил, е неистински относно авторството на подписа на Б. П. П.. Изложени са съображения, че липсва правен интерес у ищеца от предявяването му, тъй като ищецът може по реда на чл.193 ГПКда оспори протокола в друго производство, в което е представен. Съдът е посочил, че ще е налице правен интерес, ако ищецът е пропуснал възможността да оспори по реда на чл. 193 ГПК представения в друго производство документ или когато установяването неистинността на документа е необходимо с оглед друго производство (вписване в търговския регистър, молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК). Изложил е, че ако установяването неистинността на документа е необходимо с цел да се установи породили ли са се правни последици от определен юридически факт, чието настъпване се установява с документа, се касае за иск за установяване несъществуването на субективно право, че не съществува определено правоотношение, за което следва да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК и в хода на исковото производство, ако е необходимо, да оспори документа по реда на чл. 193 ГПК, и в този случай искът по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК е недопустим. Посочил е, че това следва и от принципа за процесуална икономия, тъй като установяването само по себе си на неистинността на документа, няма да доведе до отричане на правото, твърдяно от ответника. Съдът е счел, че ищецът се домогва да установи, че не дължи лизингови вноски поради непредаване на автомобила – посочил е в исковата молба, че иска установяване неистинност на документа, респ. несъществуване на вземането – правният интерес е за отрицателен установителен иск, че не съществува вземане на ответника за лизингови вноски (за което ответникът е предприел действия по обезпечаване на бъдещи искове), от което следва че липсва правен интерес за иска по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК само за неистинност на документа.
От изведените от жалбоподателя въпроси, релевантни за делото са въпросите: за допустимостта на иск по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производство, в което документът да е представен. Въпросът за диспозитивното начало по чл. 6 ГПК е обусловен от допустимостта на иска по чл. 124 ал. 4, пр.1 ГПК с оглед съществуващ правен интерес за предявяването му.
Приетото от въззивния съд, че ще е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК, ако ищецът е пропуснал възможността да оспори документа по реда на чл. 193 ГПК, представен в друго производство или когато установяването неистинността на документа е необходимо с оглед друго производство (вписване в търговския регистър, молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК) е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР на ОСГТК №5/2012 г. от 14.11.2012 г. по т.д.№ 5/2012 г., с което изрично е прието, че е недопустим иск по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от процес, в който документът е представен, но той е пропуснал в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК да го оспори и ако извежда правния си интерес от възможност да поиска отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК. Посоченото ТР на ОСГК е последващо въззивното решение, но съображенията, изложени от въззивния съд, че искът по чл.124 ал. 4 пр. 2 ГПК е недопустим поради възможността ищецът да оспори документа по чл. 193 ГПК в друго производство, ако е пропуснал срока затова или да го използва, като основание за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, са неотносими, тъй като не е имало друго производство, в което документът да е представен (за да пропусне ищецът срока за оспорването му), нито ищецът твърди, че има интерес да представи решението относно неистинността на документа в друго производство (за заличаване на вписване или по молба за отмяна).
По въпроса, че е допустимо да се предяви в отделно производство иск за установяване неистинност на документ по чл. 124 ал. 4 пр. 2 ГПК, когато ищецът има правен интерес затова, е създадена съдебна практика – решения, постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№407/23.12.2011 г. по гр.д. №1138/2010 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№138/14.04.2011 г. по гр.д.№1067/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.
Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 14 825/ 2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 15 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в.бр.22/28.02.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: