Решение №179 от 21.2.2012 по търг. дело №502/502 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 179

София, 14.03.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 502/2011 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от [населено място] срещу решение № 95 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 1472/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1381 от 31.03.2009 г., постановено по гр. д. № 537/2008 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд признал за установено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 71 ТЗ, предявен от „Ч. Бизнес Г., И..” /C. B. G., I../, дружество, регистрирано в щата Д., Съединени американски щати, че ответникът В. С. С. не притежава качеството на акционер в [фирма] със седалище [населено място]. За да достигне до извода за основателност на предявените искове, съдът приел, че временните удостоверения, с които ответникът С. се легитимира като акционер в [фирма] са нищожни, тъй като не са подписани от изрично и лимитативно определените в чл.167, ал.1 ТЗ /редакция ДВ бр.48 от 1991 г./ лица, което води до нищожност и на извършеното джиро, което освен това поради бланковия му характер отнемал белезите на поименните акции като заповедни книги, променяйки ги на ценни книги на приносител. Като основателен е преценен и довода за нищожност на джирата поради отсъствието на предхождащи или съпътстващи ги каузални отношения.
Касаторът В. С. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на отменителните основания на чл. 281, т. 3 ГПК. В касационната му жалба са наведени доводи за неправилност на направения с решението извод за нищожност на притежаваните от него временни удостоверения № 1 и 2 (без означена на тях дата), обоснован с отказа на съда да допусне свидетели за установяване на факта на упълномощаването от учредителите на дружеството на Е. Б. в качеството й на негов изпълнителен директор да изготвя всички документи по учредяването му, включително и да издава временни удостоверения. Поддържа, че нормата на чл.167, ал.1 ТЗ /редакция ДВ бр.48/1991 г./ не въвежда писмената форма на упълномощаването като условие за неговата действителност и поради това забраната на чл.133 ГПК (отм.) не се отнася до установяването му с гласни доказателства, както неправилно било прието от въззивния съд. Процедирането в нарушение на процесуалния закон според касатора довело до погрешния извод за нищожност и на джирото, чрез което придобил собствеността върху двете временни удостоверения, като същевременно излага доводи и срещу аргументите за нищожност на джирата при евентуална валидност на временните удостоверения, изградени от съда върху тезата, че бланковото джиро, чрез което те са джиросани е довело до промяна в характера им от заповедни книги в ценни книги на приносител, които се прехвърлят с предаване. На този извод на съда касаторът противопоставя становището, че липсата на изрично уредена в Търговския закон възможност за прехвърляне на поименната акция с бланково джиро не означава, че законът отрича транслативното му действие. Направени са оплаквания и срещу извода за нищожност на джирата поради отсъствието на предхождащи или съпътстващи каузални отношения, като се поддържа, че така изградения правен извод противоречи на същността на джирото, очертана в чл.316 и чл.317 във вр. с чл.466-474 ТЗ като абстрактна едностранна сделка за прехвърляне на права. Изложени са и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ограничаване от съда на предмета на спора, игнорирайки възраженията му, с които се отричат правата на ищеца като акционер, в липсата на произнасяне по истинността и антидатирането на книга на акционерите от 2000 г. и на временните удостоверения, които според касатора са именно „първичните” документи, на които е основано претендираното от ищеца право на собственост върху акциите, придобити по деривативен начин от неговите праводателки. Поддържа се освен това довод, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е отказал да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влезлите в сила решения по чл.71 и чл.74 ТЗ, с които е признато качеството му на акционер в [фирма], който е другият ответник в процеса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречието му с последователно провеждания в съдебната практика принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, изразен в Решение № 1256 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 99/2008 г., ІІІ г.о. и Решение № 1134 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3437/2007 г., ІІІ г.о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обусловилите решаващите изводи на съда въпроси, посочени в следната поредност: 1./ Притежава ли бланковото джиро транслативен ефект по отношение на поименните акции и променя ли то характера им от поименни такива в ценни книги на приносител; 2./ Валидността на джирото (бланково или пълно) предпоставя ли съществуването на каузално правоотношение между джиранта и лицето, в чиято полза е направено то; 3./ Налице ли е обусловеност на валидността или нищожността на временното удостоверение от съществуването на книга на акционерите и от обстоятелството дали то е вписано в нея; 4./ Валидира ли се издаденото без представителна власт временно удостоверение от последващото волеизявление на лице, упълномощено по реда на чл.167, ал.1 ТЗ в двете му редакции и има ли това потвърждаване обратно действие; 5./ Следва ли да бъде зачетена силата на пресъдено нещо, с което дружеството е обвързано по въпроса за притежаваните от един акционер акции, когато тя е формирана от влязли в сила решение по искове по чл.71 и чл.74 ТЗ, с които други акционери оспорват акционерното качество на първия акционер; 6./ Допустимо ли е установяване с гласни доказателства на упълномощаване от учредителите на дружеството за издаване на временни удостоверения при условията на чл.167, ал.1 ТЗ в първоначалната и изменената му редакция.
Ответникът „Ч. Бизнес Г., И..” чрез процесуалните си представители оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор и моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване с писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който са развити съображения и за неоснователност на наведените от касатора отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение приема следното:
Производството по делото е образувано по предявени срещу настоящия касатор и [фирма] искове от „Ч. Бизнес Г., И..”, който в исковата си молба и в хода на процеса е поддържал твърдението, че е акционер в [фирма], вписан в книгата на акционерите, водена от Централния депозитар, притежаващ 110 075 бр. безналични поименни акции по 1 лев, удостоверено с издадена на негово име депозитарна разписка, които акции придобил от К. Д. – П. – 54 110 бр. и от Е. Б. – 55 965 бр. акции. Поддържано е освен това, че ответникът В. С. С. претендирал да е акционер в [фирма] със 106 750 акции, прехвърлени му от същите две физически лица и негови праводателки с бланкови джира /без дати/, положени върху две временни удостоверения /без дати/, издадени от [фирма] (предишно наименование на [фирма]): съответно временно удостоверение № 1 за 47 750 бр. акции на името на К. Д. – П. и временно удостоверение № 2 за 59 000 бр. акции на името на Е. Б.. Двете бланково джиросани временни удостоверения № 1 и № 2 били обезсилени и на тяхно място дружеството издало на 10.04.2006 г. две нови временни удостоверения на името на В. С. за същия брой акции. С този брой акции той бил вписан като акционер в книгата на акционерите на [фирма], започната на 01.03.2006 г. Фактът, че ответникът В. С. разполагал с тези временни удостоверения, както и че претендирал да е акционер в [фирма] на основание „джиросаните” му временни удостоверения, с които праводателите му Е. Б. и К. Д. – П. са му прехвърлили всички притежавани от тях акции от капитала на [фирма], като при това „джиросването” на временните удостоверения № 1 и № 2 предхождало по време прехвърлянето на акциите в негова собственост от същите физически лица, обосновавал според ищеца правния му интерес от установяването със сила на пресъдено нещо по отношение на двамата ответници, че ответникът В. С. не е акционер в [фирма].
За да се произнесе с решение по съществото на спора и уважи така предявените искове, квалифицирани по чл.71 ТЗ, въззивният съд приел, че същите са процесуално допустими. По този въпрос съдът се позовал на обстоятелството, че праводателите на ищеца са и праводатели на ответника В. С., а според данните по делото бланковото джиро в полза на последния предхождало по време прехвърлянето на правата в полза на ищеца. Въз основа на това е направен извод, че е налице отрицателна връзка на зависимост, тъй като в случай на валидно прехвърляне и възникване на правата в полза на В. С., то това би изключило преминаването на същите права в патримониума на ищеца, което смущавало правното му положение и основавало интереса му от предявяването на иска срещу първия ответник. Изложени са съображения, че претендираното от ответника С. акционерно право застрашава правото на ищеца, което зависи от несъществуването на спорното право, отречено с иска. Прието е, че интересът от насочването на иска и срещу дружеството [фирма] произтича от необходимостта същото да бъде обвързано от решението по спора относно съществуването на акционерните права на В. С., както и от противоречивите позиции на дружеството в процеса, първоначално оспорило иска, но подало възражение по въззивната жалба на ответника С., потвърждаващи необходимостта същото да бъде подчинено на решението. Освен това е прието, че тъй като с иска се отрича членството на първия ответник във втория ответник, то този иск следва да се насочи срещу двамата като страни по отричаното с иска членствено правоотношение.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 71 ТЗ. Искането на ищеца да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо акционерните права на друг акционер с твърдения, че те застрашават собствените му членствени права в ответното акционерно дружество, но без данни, а и въведени твърдения, че те се оспорват от неговите органи, като при това не е поискана от съда изрично уредената в чл.71 ТЗ защита на тези му права чрез установяване на тяхното съществуване дава основание да се приеме, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасянето от инстанциите по същество по иск, предявен при отсъствието на правен интерес от воденето му.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са обусловени от преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, която ВКС може да извърши едва с решението по чл. 290 и сл. ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 95 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 1472/2009 г. на Софийски апелативен съд
УКАЗВА на касатора В. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.00 / петдесет/ лева и в същия срок да представи по делото платежния документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top