Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр.София, 26.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 509/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на подсъдимата Л. Б. М. срещу решение № 488/08.01.2014 год. по въззивно нохд № 1125/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав. Поддържат се доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение и намаляване размера на определеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са налице поддържаните нарушения и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, 34-ти състав с присъда № 301/16.10.2013 год. по нохд № 2644/2013 год. признал подсъдимата М. за виновна в това, че на 15.12.2010 год. при условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент, издаден на името на Б. К. и без нейно съгласие изтеглила общо 350 лева като деянието не съставлява по-тежко престъпление. На основание чл.249, ал.1, пр.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК я осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и глоба в размер на 700 лева.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 1125/2013 год. изменил присъдата в частта относно наказанието глоба като намалил размера на 100 лева и потвърдил в останалата част.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради позоваване на обясненията на подсъдимата, дадени при полицейската проверка и в протокола за доброволно предаване. Сходни възражения са поддържани и пред въззивния съд, който подробно е мотивирал отказа си да ги приеме за основателни. Подробно е изследвал и обсъдил обясненията й, дадени пред първоинстанционния съд. Правилно е приел, че са опровергани от другите убедителни доказателствени източници и че версията й за предаване на сумата има защитен характер. Изложил е подробни съображения доколко и за кои от относимите обстоятелства могат да се считат за достоверни. Писмените й обяснения преди образуване на досъдебното производство, както и отразените в протокола за доброволно предаване, не са обсъждани и оценявани с оглед тяхното съдържание, а са приети от значение само за последващото й действие, изразяващо се в предаване на сума в размер на съобщената от пострадалата свидетелка и немотивирано от полицейските служители. Изложени са и подробни убедителни съображения за годността на съставения протокол за доброволно предаване като възпроизвеждащи факти, които имат отношение към обвинението за извършеното престъпление. Оценката му от значение по делото е направена както от гледна точка на компетентност за съставяне предвид правомощията на полицейския служител да приеме предадената сума, така и с оглед съдържанието му, съпоставено с останалия доказателствен материал, събран по предвидения процесуален ред като източник на информация, поради което не следва да бъде изключван от доказателствената съвкупност.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че изводите за авторството са направени въз основа на негодни доказателства и по предположение. Въззивният съд се е произнесъл по такова възражение и не само е заявил по ясен и категоричен начин съгласието си с фактическите изводи и анализа на доказателствените източници на първоинстанционния съд, но за по-голяма убедителност на решението си по обсъжданите въпроси е изложил свой самостоятелен анализ и оценка. Задълбочено е обсъдил показанията на свидетелите К., И. и Р., съпоставил ги е помежду им и с обясненията на подсъдимата, както и с писмените доказателствени средства, за които е направил извод, че са събрани по предвидения процесуален ред. Подробно е мотивирал съображенията си за оценката им като достоверни да установят относими обстоятелства, поради което и изводите за авторството и за вината на подсъдимата е изградил въз основа на доказаните по несъмнен начин факти и без да е пренебрегнал задължението си да ги оценява с оглед действителния им смисъл.
Въз основа на приетите за установени фактически положения въззивният съд е направил и законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.249, ал.1 НК и затова е приел, че квалификацията на поведението на подсъдимата е законосъобразно и осъждането не е по предположение в нарушение на забраната по чл.303 НПК.
Доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода са основателни. Въззивният съд е обсъдил подобно възражение и подробно е изложил своето решение да възприеме наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, между които са чистото съдебно минало, факта на възстановяване на сумата. Изразил е своето становище, различно от това на първоинстанционния съд, относно размера на инкриминираната сума като я е определил за едностранна в полза на подсъдимата, но като е пренебрегнал обстоятелството, че представлява едномесечната заплата на пострадалата и вероятно го е отчел като отегчаващо. Мотивирал е отказа си да приеме отношението на подсъдимата да бъде оценявано като индивидуализиращо обстоятелство и го е изключил като относимо при решаване на въпроса за отговорността. И двете инстанции по същество са пренебрегнали задължението да обсъждат и оценяват всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за определяне обществената опасност на личността и на деянието, когато решават въпроса за необходимата санкция. В конкретния случай са пренебрегнали установеното по делото за поведението на пострадалата свидетелка К., с което е създала условия за извършване на престъплението. Като притежател на платежен инструмент има специални задължения според договора с банката, които не е изпълнила – да пази в тайна своя ПИН, да вземе всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица, да не го записва или да подава информация по начин, който води до възможност за узнаването му от друго лице – основание за отказ на банката да й изплати сумата. Не е взето предвид обстоятелството, че има дете, както и цялостното й поведение в обществото преди деянието и по време на наказателното производство. Цялостната оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства с оглед тяхната тежест и значение, вкл. обществената опасност на деянието и особеностите на личността, подбудите, продължителността на наказателното производство по конкретното обвинение, което не се отличава със съществена фактическа и правна сложност, дава основание за извод, че могат да бъдат определени като многобройни по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 НК. Справедливо и в съответствие с целите по чл.36 НК, особено с тези на специалната превенция, е наказание под предвидения минимум – една година лишаване от свобода, в който смисъл следва да бъде изменено решението в потвърдителната му част.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 488/08.01.2014 год. по въззивно нохд № 1125/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав, постановено по отношение на подсъдимата Л. Б. М., с което е потвърдена присъда № 301/16.10.2013 год. по нохд № 2644/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 34-ти състав в частта относно наказанието лишаване от свобода, което на основание чл.55, ал.1, т.1 НК намалява на ЕДНА година.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: