2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място], 09. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3780/2013 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от Д. Д. К., К. Д. К., К. К. К. и В. С. В., всичките от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 131 от 10.10.2011 г. по в. гр. д. № 317/2011 г. на Апелативния съд [населено място], което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 597 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о.
С решението на апелативния съд е потвърдено решение № 193 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 8/2010 г. на Окръжния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от молителите установителни искове за право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], и същите са осъдени да заплатят разноски по делото пред въззивната инстанция.
С молба вх. № 14290 от 07.05.2013 г., към която са приложили копия от издадени срещу тях изпълнителни листове за сумите, присъдени като разноски, и от покани за доброволно изпълнение, молителите са поискали спиране изпълнението на образуваните изпълнителни дела.
Преди да се произнесе по молбата за отмяна, Върховният касационен съд дължи произнасяне по молбата за спиране на изпълнението.
С оглед установените по делото данни, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира тази молба за неоснователна по следните съображения:
По реда на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК, при направено искане от страната, ВКС може да спре изпълнението на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска.
Спиране на изпълнението по този ред се допуска при наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: да е подадена редовна молба за отмяна на влязло в сила решение, решението да е с осъдителен диспозитив и, в случай, че първите две са налице, да е внесено надлежно обезпечение, определено по реда на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК, към който чл. 309, ал. 1 ГПК препраща.
С осъдителен диспозитив, респективно и с изпълнителна сила, които чл. 309, ал. 1 ГПК визира, се ползват решенията, с които се уважават осъдителни искове. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, е по установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а определението на ВКС е постановено в специално производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, в което се извършва предварителна селекция на касационните жалби.
Присъждането на разноски не трансформира съдебния акт в осъдителен. Разноски могат да се присъдят във всяко исково производство без оглед вида на материалното право и на търсената съдебна защита. Отделно от това способът за защита на молителите срещу издадените изпълнителни листове за принудително събиране на присъдени разноски е този, предвиден в чл. 407 ГПК – обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а не този по чл. 309, ал. 1 ГПК – спиране изпълнението на решението в частта относно разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14290 от 07.05.2013 г., подадена от Д. Д. К., К. Д. К., К. К. К. и В. С. В., за спиране на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК изпълнението на решение № 131 от 10.10.2011 г. по в. гр. д. № 317/2011 г. на Варенския апелативен съд и потвърденото с него решение № 193 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 8/2010 г. на Варненския окръжен съд, както и на определение № 597 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., и на изп. д. № 20137120400545 и № 20127120401285 на ЧСИ И. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: