О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 179
София, 09.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 860/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №1169/12.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 1474/2010 год. на Варненския окръжен съд, ГО след като частично е отменено решението на Варненския районен съд по гр.д. № 3878/2010 год., е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. П. Г. , извършено със заповед № ЧР -3/10.02.2010 год. на главния изпълнителен директор и на главния финансов директор на [фирма], [населено място], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Оперативен счетоводител” в отдел „Счетоводство” на [фирма] и дружеството е осъдено да заплати на А. П. Г. сумата от 2 485,20 лв. , представляваща обезщетение за претърпени вреди за времето, през което е останал без работа за периода от 12.02.2010 год. до 12.08.2010 год. на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ.
Оставено е в сила решението в частта, в която искът с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера над 2 485,20 лв. до 5232 лв. като погасен чрез прихващане със сумите изплатени като обезщетения по чл. 220,ал.1 КТ , по чл. 224,ал.1 КТ и по чл. 222,ал.1 КТ и за размера над 5232 лв. до 7152 лв. като неоснователен. Присъдени са такси и разноски.
С допълнително решение № 166 от 22.02.2011 год. първоначалното решение е допълнено в частта, в която е уважен иска по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ като върху главницата от 2485,20 лв. е присъдена законна лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2010 год., до окончателното й изплащане.
[фирма], [населено място] обжалва основното решение в неговата уважителна част, както и постановеното допълнително решение.
В частта, в която искът по чл. 344,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера над 2 485,20 лв. до 7152 лв. решението е обжалвано от А. П. Г..
Двете страни взаимно оспорват допустимостта на касационното обжалване по подадените касационни жалби , както и касационните жалби по същество , в писмени отговори по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Относно наличие на предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
По касационната жалба на А. П. Г.:
Налице е основание за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за сума в размер на 1 002,80 лв. прихваната от дължимото обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение като платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 КТ.
За да постанови решението в тази част въззивният съд е приел, че при отмяна на извършеното уволнение изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск подлежи на връщане, поради което е извършил прихващане с неговия размер от признатия размер дължимо обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.
Решението в тази част е постановено в противоречие с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 2435/2008 год. на Варненския окръжен съд по посочения от касатора въпрос: Има ли основание за прихващане между дължими суми по чл. 225,ал.1 КТ и получените суми като обезщетение за неползван платен годишен отпуск при уважаване на исковете по чл. 344,ал.1-3 КТ.
С оглед на това в тази част решението следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По касационната жалба на „Ф. Т. Стар Е. М.” АС, [населено място]:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос : „Подлежи ли на съдебен контрол осъществения от работодателя подбор; подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора лица?”.
Касаторът поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие Р № 1229/08.07.2005 год. и Р № 326/18.03.2008 год. на ВКС, 3-то г.о. , представени по делото, в които е прието, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора работници и служители, че тази негова преценка е по целесъобразност и единствено той можа да я прави тъй като има всекидневни наблюдения върху работата на всички работници и служители. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.Позовава се и на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, без да го обосновава.
Не са налице сочените основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по формулирания правен въпрос.
С ТР №3/16.01.2012 год. по ТД №3/2011 год. на ОСГК на ВКС този въпрос е решен по задължителен начин като е прието, че преценката на работодателя по чл. 329,ал.1 КТ кои работници и служители имат по- висока квалификация и работят по добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ .
Доколкото с въззивното решение поставения въпрос е решен в съответствие с постановеното тълкувателно решение, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по него.
С оглед на това касационно обжалване на решението в тази част и по тази касационна жалба , не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1169/12.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 1474/2010 год. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационната жалба на А. П. Г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за сума в размер на 1 002,80 лв. прихваната от дължимото обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение като платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: