Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
С о ф и я, 25 февруари 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 я н у а р и 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БОНКА ЯНКОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1206/2018 година.
Касационното производство е образувано по касационен протест от Окръжна прокуратура-Благоевград срещу постановената по ВНОХД № 338/2018 г. от Окръжен съд-Благоевград нова въззивна присъда № 4943 от 02.11.2018 г. с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната й и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, без да излага каквито и да е съображения извън наведените в него.
Подсъдимият Б. Н. С. от Благоевград и защитникът му адв.Й.К. от АК-София оспорват протеста и молят да бъде оставен без уважение, а оправдателната нова присъда да остане в сила.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 186 от 10.04.2018 г. по НОХД № 53/2017 г. на Районен съд-Петрич подсъдимият Б. Н. С. от Благоевград е признат за виновен в това, че на 26.06.2016 г. по пътя от [населено място], област Благоевград посока Петрич е управлявал МПС – мотоциклет марка „Х.”, модел Нс рег.№ , собственост на Н. Б. С., без да притежава съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с влязло в сила наказателно постановление и на основание чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, от размера на което на основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК е приспаднат срокът на задържането му от прокурора за 1 ден и на глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.С. отделно да изтърпи и наказанието от 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено му с присъда (споразумение, в сила от 31.07.2013 г.) по НОХД № 3382/2013 г. от Районен съд-Бургас, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК, но в чийто изпитателен срок от 3 години от влизането й в сила е извършено инкриминираното по настоящето наказателно производство деяние, приспадайки и от това наказание срокът на задържането му с полицейска заповед за арест за срок от 1 ден.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 949,10 лева.
Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Петрич с оплакване за несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане за изменянето й и завишаване на размера му до 1 година.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Т.Г. от АК-Благоевград с оплаквания за нейната незаконосъобразност и необоснованост при анализа на доказателствената съвкупност с искане за отмяната й и постановяване на оправдателна присъда по предявеното му обвинение.
С поставената на касационна проверка въззивна присъда Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на Районен съд-Петрич, признал е подс.С. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение.
С касационния протест се оспорва приложението на материалния закон, с доводи и за неправилен анализ на събраните по делото доказателства, налагащо отмяната на оневиняващата подс.С. присъда и ново разглеждане на делото от този съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационния протест за подаден в законовия срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустим, но разгледан по същество за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
Според прокурора, съществените нарушения на процесуалните правила касаят анализа и оценката на доказателствата по делото при превратно възприемане от въззивния съд за достоверни показанията на свидетелите Н.С., Г.С., Н.П., считайки ги за противоречиви и в конфликт с показанията на полицейските служители св.К. и св.А. относно „основния” факт по делото дали в момента на полицейската проверка управляваният от подс.Б.С. скутер е бил с работещ оригинален двигател. В тази насока се позовава на заключенията на експерта Н. по двете СТЕ, които заедно с „писмените доказателства, отчасти и показанията на св.М.” оборвали версията на защитата и настоява за ново разглеждане на делото от окръжния съд, което да доведе и до правилното приложение на материалния закон, което с обжалваната присъда било опорочено.
За разлика от районния съд, окръжният съд се е доверил на обясненията на подс.Б.С., обосновавайки се с подкрепата им от показанията на св.Н.С., св.С., св.П., св.М., частично от тези на св.К. и св.А., както и от разясненията на експерта Н. за действителното състояние на въпросното МПС, управлявано от него на 22.06.2016 г. на изхода на [населено място] към автосервиза на последния свидетел. Категорично е установено, че при полицейската проверка е била извършена от св.А. справка за категорията на скутера по представения от водача Б.С. регистрационен талон, с помощта и на ОДЧ св.М., който указал отвеждането му в РУП заради данни за предишно идентично нарушение на правилото на чл.150а от ЗДвП в едногодишен срок от наказването му с НП. Спорното в случая е дали в онзи момент оригиналният двигател на МПС е бил сменен с констатирания при огледа му от вещото лице агрегат с обем 49 куб.см, променящ категорията му от мотоциклет в мотопед, позволяваща управляването му с придобитата от подсъдимия правоспособност „АМ”. И двамата полицейски служители К. и А. твърдят да са чули шум от работещ двигател на скутера, подс.Б.С. да е бил с каска, но като споделил на последния, че има проблем с мотоциклета и отива да го ремонтира. Във връзка с тези им твърдения въззивният съд ги е съпоставил с показанията на св.Н.С., св.С., св.М., св.П., с представените и допълнително проверени за автентичност писмени доказателства за закупуването на маломощния двигател от реално съществуващо лице от Италия за подмяна на блокиралия в началото на 2016 г. агрегат на мотоциклета, пробата за годност на новия двигател в сервиза на св.П. и брат му и желанието на св.Н.С. мотоциклетът да остане в полуремонтиран вид до пререгистрацията му в мотопед по съответния ред. Житейски логично е подс.С. да е бил тогава с каска с надеждата св.М. своевременно да отстрани „дефекта” по запалването на скутера, за да може да го ползва. Тази верига от доказателства е дало основание на окръжния съд убедително да защити фактическите си изводи за начина на управление на МПС от него в посочената отсечка от пътя в края на [населено място], за действителното техническо състояние на същото, избутването му, а не на собствен ход връщане в дома на близките му след проверката и причините за задържането на подсъдимия, отказвайки да възприеме относно главния факт на доказване по делото показанията на двамата полицейски служители. С това не е допуснал визираните от прокурора нарушения на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, което да е опорочило формирането на вътрешното му убеждение по правно релевантните факти по делото. Възражението за манипулация на техническото състояние на мотоциклета след инкриминираното деяние е в разрез със събраните в хода на съдебното следствие още пред районния съд доказателства и проверката им за достоверност, а бланково заявеното позоваване на цитираните свидетелски показания, без нужния коментар на относимите писмени доказателства и на изводите на експерта в двете СТЕ не е достатъчно за възприемане наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на протестираната въззивна присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При така установените факти законосъобразен е изводът на окръжния съд за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние на подс.Б.С.. Без категорична констатация за окомплектоване на мотоциклета „Х.” с оригиналния двигател при управляването му от него на въпросната дата, което да е фиксирано с разполагаемо от полицейския патрул техническо средство или с изземване на МПС, или възлагането му на отговорно пазене на определено лице, при данните за смяната му преди това с маломощния 49 кубиков двутактов двигател обосновава липса на обективен признак на деянието като престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК, дори и при несъзнаване от водача на предприетата от св.Н.С. подмяна на двигателя на МПС в предходен активното му ползване момент. Поради това оневиняването на подс.С. по предявеното му обвинение не е последица от неправилно приложение на материалния закон и не е налице и касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановената по ВНОХД № 338/2018 г. от Окръжен съд-Благоевград нова присъда № 4943 от 02.11.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :