3
решение по гр.д.№ 2317 от 2008 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
[населено място],31.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Гражданска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2317 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационниа жалба на Т. Д. Папазова, Д. А. Папазова, Б. Б. К. и Й. В. Х. срещу решение № 648 от 16.01.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 679 от 2006 г., с което е отменено решение № 41 от 01.07.2002 г. по гр.д.№ 1432 от 2000 г. на С. окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 59,16 % ид.ч. от дворно място с площ от 11 030 кв.м., включено в УПИ-7255, п.VIII в кв.5 по ЗРП на[населено място], И. зона, ведно с построената масивна едноетажна производствена сграда в южната част на имота със застроена площ от 1 664 кв.м. и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на гореописания имот през периода от 24.02.1992 г. до 06.05.1993 г. в размер на 1117 лв.
С решение решение № 1028 от 07.01.2010 г. на ВКС, Първо г.о. е отменено решението на Пловдивския апелативен съд и при условията на чл.218и от ГПК /отм./ е даден ход на делото по същество пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Делото е висящо пред настоящата инстанция по предявените от ищците като наследници на бившите акционери в [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението само на едноетажна производствена сграда с площ от около 1664 кв.м., находяща се в южната част на имота, означена на скица по генералния план на ответното дружество с 4.1 и на 59,16 % ид.ч. от дворно място с площ от 11 030 кв.м., включено в УПИ-7255, п.VIII в кв.5 по ЗРП на[населено място], И. зона и иск с правно чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на гореописания имот през периода от 24.02.1992 г. до 06.05.1993 г. в размер на 1117 лв.
Ищците са твърдяли, че са собственици на този имот на основание реституция по ЗВСВОНИ.
С влязлото в сила съдебно решение № 800 от 14.07.2006 г. по гр.д.№ 543 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. между страните са безспорно установени следните предпоставки за реституция на имота по чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ: че имотът е бил бивша собственост на [фирма], в което наследодателите на ищците са притежавали 59,16 % от акциите на това дружество, бил е национализиран по реда на ЗНЧИМП, за него не е било получено обезщетение от бившите собственици и към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ е бил държавна собственост.
Спори се само относно наличието на последната предпоставка за реституция- дали имотът съществува до размерите, в които е бил отчужден. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, имотът би съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, ако процесната производствена сграда, означена с 4.1. в скицата по генералния план на ответното дружество, е била изградена от [фирма] преди национализацията на фабриката. Доказването на това обстоятелство е било в тежест на ищците. Въпреки дадената им възможност за представяне на нови доказателства и назначената и приета пред ВКС нова съдебно-техническа експертиза, ищците не успяха да докажат, че процесната сграда е била построена преди национализацията на фабриката, собственост на [фирма], в което акционери са били наследодателите на ищците.
Обстоятелството, че процесната сграда е строена след национализацията на фабриката, се потвърждава от показанията на свидетелите М. И. и И. П., последният от които лично е участвал в строежа на сградата, който започнал след национализацията- през есента на 1948 г. Показанията на този свидетел в частта за извършени строежи в мястото през 1948-1949 г. се подкрепят и от представения по делото акт за държавна собственост № 1051 от 25.01.1966 г., в който е записано, че през 1949 г. в имота са построени две сгради: една с площ от 182 кв.м. и една с площ от 476 кв.м. Неоснователно е възражението на ищците, че показанията на тези свидетели не следвало да се кредитират, тъй като те били служители на ответното дружество: Видно от показанията на свидетелите, свидетелят П. е работел в завод „Първи май”, на който е било предоставено управлението и стопанисването на имота и сградите, бивша собственост на [фирма], а свидетелката И. е работела в ДИП „Г. К.”, но и двамата към настоящия момент не са служители на [фирма], което е частно дружество, придобило процесния имот и сградите в него по силата на приватизационен договор. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Надежда М., според която преди 1948 г. в имота е имало само две сгради: една двуетажна постройка, в която се помещавала фабриката /която е обозначена с 8.1. в скицата по генералния план на ответното дружество и за която по делото вече е установено с влязлото в сила решение, че е преустроена в административна сграда, а впоследствие на нейно място е изградена нова административна сграда/ и друга дълга едноетажна постройка, долепена до складовете, в която се намирало жилището на семейството на директора на фабриката /видно от представения по делото архитектурен проект, одобрен от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството на 03.02.1938 г., тази сграда е сградата, означена в генералния план на ответното дружество с 6.4., тъй като именно в нея са се намирали канцеларията и жилището на директора на фабриката и до нея са били складовете/. От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Д. Т. и С. С. също не се установява процесната сграда да е съществувала към момента на национализацията на бившата текстилна фабрика „Р. долина”: Д. Т. свидетелства същото като свидетелката М., а по отношение на сградата, находяща се в южната част на имота /процесната сграда 4.1./ не посочва кога е започнало строителството на тази сграда и от кого /от бившите собственици или от вече държавното предприятие/. Свидетелят С. С. единствен твърди, че строителството на южната сграда е започнало преди национализацията за производствено помещение за машини за апретура на платове, но признава, че до национализацията тази сграда, както и други новостроящи се сгради, все още не били завършени.
Представените по делото писмени доказателства също не доказват, че процесната сграда е била построена преди национализацията: В застрахователното свидетелство № 34778 от 23.09.1948 г. са описани сградите на вече Д. текстилна фабрика „Р. долина”-[населено място], но не се установява някоя от тях да е процесната сграда. В него са посочени няколко сгради- една двуетажна сграда-предачница /очевидно бившата фабрична сграда, която по-късно е преустроена в административна/ и 5 едноетажни сгради, използвани за гардероб и трансформатор, помещение за парните котли, за помпите и елекрическата кабина, бояджийница, дърводелска работилница, тоалетни, склад за вълна, които според показанията на свидетеля С. С. били притурени към основната сграда и следователно не са идентични с процесната сграда, намираща се в южната част на дворното място, а най-вероятно отговарят на сградата, означена с 6.4. в скицата по генералния план на ответното дружество /защото именно в тази сграда според архитектурния проект от 03.02.1938 г. и свидетеля П. са се намирали складовете, помещението за директора, бояджийната, стол и др./. За нито една от посочените в застрахователното свидетелство сгради не е посочена площ или точно местоположение, от които да може да се установи, че една от тези сгради е процесната сграда, находяща се сега в южната част на мястото. Същото се отнася и до застрахователните свидетелства № 34940 от 30.09.1948 г. и № 34138 от 31.08.1948 г., в които също са описани сгради, но без да е отбелязано тяхното местоположение, вид и площ, поради което според заключението на вещото лице инж.Г. нито една от тях не може да бъде идентифицирана с процесната сграда. Извлечението от нарочния баланс на [фирма] към момента на национализацията на фабриката и извлечението от книгата на акционерите също не установяват, че процесната сграда е съществувала преди национализацията- в тях към актива на търговското дружество са записани сгради на стойност 8.677.500 лева, без да е посочено колко на брой сгради е имало в имота към онзи момент и без тези сгради са са индивидуализирани, а в описа на неосчетоводеното към 23.12.1947 г. имущество на фабриката не фигурира такава сграда. Скицата, представена към исковата молба, е без номер и дата, поради което от нея не може да се установи към кой момент отразява какви сгради са съществували в мястото. Видно е, че тази скица е изготвена след национализацията на бившата текстилна фабрика „Родова долина”, тъй като в нея като собственик на терена е записан ДИП „1-ви май”.
Представените пред ВКС нови доказателства /аерофотоснимки от 1938 г., 1944 г., 1946 г. и 1965 г./ също не установяват процесната сграда да е съществувала преди национализацията. Според допълнителното заключение на вещото лице инж.Г., видно от тези аерофотоснимки процесната сграда, означена на скицата от генералния план на ответното дружество с 4.1., не е съществувала до 1946 г. /поради това и не е била заснета в аерофотоснимките от 1938 г., 1944 г. и 1946 г./, но е била вече изградена през 1965 г.
След преценката на всички събрани по делото доказателства /свидетелски показания, писмени доказателства и заключения на експертизи/ следва да се приема, че сградата, означена с 4.1. на скицата по генералния план на ответното дружество, е била изградена след национализацията на имуществото на бившата текстилна фабрика [фирма], поради което към 1992 г. имотът не съществува до размерите, в които е бил отчужден, по смисъла на това понятие, разяснен в Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС- върху мястото след национализацията са извършени строежи на сгради, като към настоящия момент незастроената част от него не може да се обособи като самостоятелен поземлен имот по правилата на ЗУТ. Тоест, не е била налице една от предпоставките за реституция на процесния имот по реда на ЗВСВОНИ, поради което и ищците не са си възстановили правото на собственост върху този имот с влизане в сила на ЗВСВОНИ. Ето защо, предявените от тях искове за собственост на сградата и мястото, върху което тя е изградена, и за обезщетение по чл.59 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 от ГПК /отм./ ищците са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за вещо лице и за адвокат по делото пред ВКС в размер на общо 1400 лв.
Воден от горното и на основание чл.218и от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Т. А. О.- Е. [ЕГН] от[населено място], [улица], ет.2, ап.4, Т. Д. Папазова- Е. [ЕГН], Д. А. Папазова-Е. [ЕГН] и Й. В. Х.- Е. [ЕГН], последните три със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.1, чрез адв.И. М. срещу [фирма] със съдебен адрес:[населено място], ул.”Д.Н.” № 70, ет.1, офис Е, адв.С. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 59,16 % ид.ч. от дворно място с площ от 11 030 кв.м., включено в УПИ-7255, п.VIII в кв.5 по ЗРП на[населено място], И. зона, ведно с построената масивна едноетажна производствена сграда в южната част на имота със застроена площ от около 1680 кв.м., означена на скицата към генералния план на ответното дружество с 4.1. и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на гореописания имот през периода от 24.02.1992 г. до 06.05.1993 г. в размер на 1117 лв.
ОСЪЖДА Т. А. О., Т. Д. Папазова, Д. А. Папазова и Й. В. Х. с горепосочените адреси да заплатят на [фирма] на основание чл.64 от ГПК /отм./ разноски по делото пред ВКС на РБ в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.