Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр.София, 04.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар ТЕОДОРА ИВАНОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2819/2008 г.
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на З. Д. П. от с. А., общ. В. Т. и Б. Н. П. от гр. В. Т. против решение № 5/27.03.2008 г. по гр.д. № 1023/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Срещу същото решение и на същите отменителни касационни основания, по чл.281, т.3 ГПК, е постъпила касационна жалба и от А. Х. П. от с. А., който настоява за отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който установителната претенция бъде отхвърлена.
Касаторите претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците по касационните жалби Л. Д. А., А. Д. А., П. А. Л., всички от гр. Г. О. , Т. Й. П., Д. М. П., Е. С. Т., Й. Й. С., всички от с. А., общ. В. Т. , А. Д. П. от гр. С. и О. с. „З”, гр. В. Т. не изразяват становище по тях.
Ответницата по касационните жалби Н. А. Л. от гр. Г. изразява становище за тяхната неоснователност и моли да се оставят без уважение, като й се присъдят разноските за касационното производство.
По въззивното решение е допуснато касационно обжалване с определение № 789/13.08.2009 г. по гр.дело № 2819/2008 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., поради наличие на предпоставките за това, в чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите за отмяна в касационните жалби, които намира за основателни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 703/19.07.2007 г. по гр.дело № 399/2007 г. на Районен съд гр. В. Т. , с което са уважени установителните искове по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ на ищците Н/починала в хода на касационното производство и заместена от наследниците й Л. Д. А. и А. Д. А./, въззивният съд е споделил изцяло правните изводи за тяхната основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че ищците се легитимират, като наследници на А. Д. Л. , а ответниците се легитимират, като наследници на С. Д. Л. Двамата наследодатели на страните са наследници на общия наследодател Д, като негови низходящи, за които съдът приел, че след смъртта му са разделили наследството, останало от баща им, съгласно делото за делба, приключило през 1948 г., за което дело индиции били представените писмени доказателства – призовка за дело № 111/1930 г. и записки за вписване на нотариален акт за продажба от 1944 и 1945 г., с които се прехвърлят наследствени права на А. Д. Л. от сестрите му.
Обсъждането на тези доказателства са мотивирали съда да приеме, че процесните земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост само на наследодателя на ищците –, поради което претенцията им по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ била основателна и доказана, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд.
Касационният съд счита, че правните изводи на въззивния съд са необосновани, поради което са и неправилни, което налага отменяването на съдебния му акт и постановяване на друг, по реда и условията на чл.293 ал.2 ГПК с който исковете бъдат отхвърлени и по следните съображения: с решение № 2-а от 16.02.1996 г. ПК В. Т. е възстановила правото на собственост на н-ци на Д. Ал. Л. върху земеделски земи, с план за земеразделяне: нива от 8.700 дка в м.”Ч”, лозе от 1372 дка в м.”В”, овощна гради от 1.297 дка. в м.”Ш”, ливада от 11.634 дка в м.”Д” в землището на с. А.. С решение № 247 а от 18.03.1996 г. ПК гр. В. Т. е възстановила правото на собственост на н-ци на Д. Ал. Л. върху изоставена нива от 15.353 дка в м.”Н”, землището на с. А. в съществуващи стари реални граници. Имотите са възстановени по заявление на Н. А. Л., /ищцата по делото/, заявила качеството си на наследник на общия наследодател за земи, притежавани от него към момента на внасянето им в ТКЗС. Съгласно у-ние № 164/26.02.1992 г. по емлячните регистри на кметството от 1926 г. в том І стр.139 парт.135 на името на наследници на Д. Ал. Л. , починал на 21.02.1029 г. има записани същите имоти, които наследника Н. АЛ. Л. /ищцата по делото/ е заявила за възстановяване, със заявление № 247/10.04.1992 г. и са възстановени с решение № 2-а/16.02.1996 г.
Общият наследодател Д. Л. е починал на 21.02.1929 г. и оставил наследници: съпруга Е. Л. и низходящи: Т. П. , З. М. , В. Н. , С. Л. , А. Л. и М. П. След смъртта на общия наследодател единствено синът А. Л. има декларирани на свое име земеделски имоти, видно от у-ние № 317/11.11.91 г., които имоти са различни от тези, декларирани, като наследствени, след смъртта на общия наследодател /декларирани са в отделна партида том І, стр.9, парт.9/. Така декларираните имоти, като собственост на наследници на общия наследодател Д декларираните имоти на А. Л. , в отделна партида са заявени от ищцата Н, в качеството й на наследник на общия наследодател и в качеството на наследник на своя баща-А. Лечев, с отделни заявления и са възстановени, така както са заявени.
Представената призовка за гр.дело № 111/30 г. /годината е изписана върху формуляр от 194…г./ удостоверява обстоятелство, че Е. Д. /по всяка вероятност преживялата съпруга на общия наследодател/ е призована да се яви, като свидетел по делото А. Д. Л. , но не подкрепя по категоричен начин твърденията на ищците, основаващи изключителни права на своя наследодател върху процесните земеделски земи, по силата на дело за делба, по което част от имоти са възложени в негов дял, а другата част той е придобил по пътя на изкупуване на наследствените права на останалите сънаследници.
Призовката представлява само индиция за съществуването на гражданско дело и то след 1940 год. Характерът на производството, като делбено не може да се установи, поради обстоятелството, че Е. Д. е получила призовката в качество не на страна, а на свидетел. Изкупуването на всички наследствени права от съделителите също не се доказва категорично, защото представените записки за вписване на нот.акт за продажба № 224/20.04.1944 г. и № 16/10.05.1945 г. установяват прехвърляне на наследствени права единствено от сънаследниците и сестри на А. Л. – З. М. и М. П.
По изложените съображения касационният съд намира за недоказана претенцията на ищците по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, основаваща се на придобити права на собственост върху процесните имоти от техния наследодател А, по силата на съдебна делба и изкупуване на наследствени права към момента на образуване на ТКЗС, затова искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, след отмяната на въззивното решение, по което правните изводи са необосновани.
Водим от горното и като констатира, че касаторите З. П. Б. П. не са внесли изискуемата се държавна такса в размер на 30.00 лева, за производството по чл. 288 ГПК, в полза на ВКС на РБ, я присъди допълнително, както присъди допълнително и държавната такса за касационното производство, дължима се от тримата касатори, общо в размер на 45.00 лв. по сметка на ВКС на РБ.
Предявеният установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим по отношение на ответника О с. „З”, тъй като спорът за претендираното материално право касае физическите лица-наследници на общия наследодател Д. Л. , имащи качество на ответници по предявената претенция от наследниците на А. Д. Л. , заявили качеството си на ищци. Затова, като е постановил съдебен акт и по отношение на недопустимо привлечения, като ответник О. с. „З” гр. В. Т. въззивният съд е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да се обезсили, а производството по отношение на ответника следва да се прекрати.
Ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касаторите З. П. , Б. П. и на А. П. разноските за всички инстанции, в размер на 580 лева, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 5/27.03.2008 г. по гр.дело № 1023/2007 год. на Окръжен съд Велико Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. Л. от гр. Г. О. , на Л. Д. А. от с.гр. и на А. Д. А. от с.гр. против З. Д. П. от с. А., обл. В. Т. , Б. Н. П. от гр. В. Т. , А. Х. П. от с. А., обл. В. Т. , Е. С. Т. от с. А., Й. Й. С., Т. Й. П. и Д. М. П., всички от с. А., общ. В. Т. и А. Д. П. от гр. С., за признаване право на собственост към минал момент, образуването на ТКЗС, в полза на наследодателя им А. Д. Л. , върху следните земеделски земи: нива от 8.710 дка, м.”Ч”, лозе от 1.372 дка в м.”В”, овощна градина от 1.296 дка в м.”Ш”, ливада от 11.634 дка в м.”Д” всички в землището на с. А., възстановени с решение на ПК В. Т. , № 2-а/16.02.1996 г. и нива от 15.353 дка в м.”Н”, землището на с. А., възстановена с решение на ПК В. Т. № 247 а/18.03.1996 година.
ОСЪЖДА З. Д. П. от с. А. и Б. Н. П. от гр. В. Т. да заплатят държавна такса в размер на 30.00 лв. по сметка на ВКС.
ОСЪЖДА З. Д. П. от с. А., Б. Н. П. от гр. В. Т. и А. Х. П. от с. А. да заплатят държавна такса за касационното производство, в размер на 45 лева по сметка на ВКС на РБ.
ОСЪЖДА Н. А. Л. от гр. Г., Л. Д. А. и А. Д. А. от гр. Г. О. да заплатят на З. Д. П., Б. Н. П. и А. Х. П. разноските за всички инстанции в размер на 580 лева.
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение, по отношение на О. с. „З” гр. В. и прекратява производството по делото, в тази част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: