3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 180
гр. София, 15.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №781/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Р. срещу решение № 88 от 25.03.2011 г. по в.гр.д. № 61/2011 на ВТАС, с което е отменено решение № 125 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 47/10 на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено решение по спора, с което е уважен установителният иск на В. И. И. срещу дружеството-касатор предявен по реда на чл.422 от ГПК за наличие на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 130 999, 32 лева основано на договор за спогодба сключен между страните на 08.10.2009 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 125 ал.3 от ТЗ във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практика на съдилищата – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че спорните отношения между страните се уреждат от действието на сключения между тях договор за спогодба от 08.10.2009 г., по силата на който на ищеца И., като съдружник, който е прекратил участието си в ответното ООД, се дължи заплащане на дружествения му дял,съгласно стойността му по баланса към 31.12.2008 г., въпреки, че съдружникът напуска дружеството с решение на ОС от 01.10.2009 г.. До този извод съдът е достигнал като е приел, че посоченият договор за спогодба от 08.10.2009 г. има самостоятелно значение и не е в зависимост от правоотношенията на съдружниците и дружеството по повод напускането от страна на последните, а касае единствено и само разпределението на актива по счетоводния баланс към 31.12.2008 г. ,т.е. за годината предхождаща прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правния въпрос за това, как се уреждат имуществените отношения между дружеството с ограничена отговорност и съдружниците, които прекратяват участието си в него, с оглед характера на правната норма в чл.125 ал.3 от ТЗ: диспозитивен или императивен.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по релевантния за изхода на спора въпрос: как се уреждат имуществените отношения между дружеството с ограничена отговорност и съдружниците, които прекратяват участието си в него и характера на правната норма в чл.125 ал.3 от ТЗ е в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, а именно: Р №224 от 10.09.2010 г. по т.д. №765/2008 г. на ВКС,ТК, ІІ т.о. и Р № 25 от 03.04.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ТК, ІІ т.о.. Следователно е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: противоречие в произнасянето по релевантния за изхода на спора правен въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 25.03.2011 г. по в.гр.д. № 61/2011 на ВТАС
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр. Р. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 620 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: