О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 180
гр. София, 15.04.2015 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 март , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2362/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – София срещу решение № 548/25.03.2014 г. по т.д. № 1673/2013 на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отменено първоинстанционното решение № 377, постановено на 20.02.2013 г. по т.д. № 1566/12 г. на СГС, ТО-15, с което е бил уважен искът предявен по реда на чл.71 ТЗ на касатора против А. АД за отмяна като незаконосъобразни на Решение №64/07-04-2009 г. за увеличаване на капитала от 465 550 лева на 565 550 лева чрез издаването на 100 000 бр. безналични акции с номинална стойност 1 лева, които да бъдат записани изцяло от акционера С. Т. Е. и Решение №65/27.04.2009 г. на Съвета на директорите/СД/ на [фирма] за увеличаване на капитала от 560 550 лева на 735 550 лева чрез издаването на 170 000 бр. безналични акции с номинална стойност 1 лев, които да бъдат записани изцяло от акционера С. Т. Е. и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с атакуваните две решения на СД на ответното акционерно дружество за увеличаване последователно на капитала на последното чрез издаване на нови акции, които да се придобият само от акционера С. Т. АД не се нарушава разпоредбата на чл.196 ал.3 ТЗ във връзка с чл.194 ал.1 ТЗ относно предпоставките за изключване на предимственото право на акционерите за придобиване на нови акции при увеличаване на капитала на ответното АД, доколкото на проведено на 31.10.2008 г. ОС на акционерите е взето решение за овластяване на СД да изключва или ограничава предимственото право на акционерите, при спазване на чл.7а от Устава на АД. В последния е предвидено ,че СД може да увеличи капитала чрез издаване на нови акции в срок до 5 години от приемане на измененията на устава по реда на чл.196 ТЗ. На същото заседание на ОСА е допълнен Устава с клаузата на чл.7 б , с която е дадено правото СД да изключва и ограничава предимственото право на акционерите в срока по чл.7а от Устава, като в този случай увеличението може да се извърши по реда на чл.193 и чл.195 ТЗ.
С оглед изложеното, съдът е приел, че увеличаването на капитала под условие:чрез записване на нови акции, които да се закупят на определена цена от определени лица –чл.195 ТЗ имплицитно съдържа отпадане на предимственото право на акционерите , поради което и в тази хипотеза не е необходимо предварително решение на ОСА за това, предвидено в чл.194 ал.4 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до това: съществува ли законова възможност по реда на чл.194 ал.4 ТЗ, съответно–по чл.196 ал.3 ТЗ да се ограничава предимственото право по чл.194 ал.1 ТЗ само по отношение на някои от акционерите в АД. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №155/29.10.2009 г. на ВКС,ТК,Второ т.о. по т.д. №832/2008 г. .
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай, въпросът за това: съществува ли законовоуредена възможност по реда на чл.194 ал.4 ТЗ, съответно–по чл.196 ал.3 ТЗ да се ограничава предимственото право по чл.194 ал.1 ТЗ само по отношение на някои от акционерите в АД, отговаря на изложените критерии за релевантност и значимост за изхода на спора, поради което и следва да се допусне касационно обжалване във връзка с разликата с произнасянето на ВКС по въпроса с цитираното решение на ВКС по чл.290 ГПК представляващо задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК практика на ВКС.
Останалите въпроси: за приложението на чл.194 ал.4 ТЗ във връзка с чл.195 ТЗ касаят точното приложението на материалния закон и са от значение за произнасяне по същество на касационната жалба.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 548/25.03.2014 г. по т.д. № 1673/2013 на Софийски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на [фирма] – София да внесе държавна такса от 80 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването и да представи документ за това в деловодството на съда.
След изпълнение на горното делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.