Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. София, 09.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3036 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявени от А. П. К. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 47 т.2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 3А/ 25.09.13г. по арб.д.№ 3А/2013г., постановено от арбитър Б. Г.. Арбитражното решение е постановено за вземания по два отделни договора, като А. К. е осъден да заплати на [фирма]: сумата от 40 000 лева – неустойка по чл.10.1 от Общите условия към договор за сътрудничество № 51070/ 20.07.2010г.; сумата от 2500 лева – неустойка по чл.3.6.1. от Общите условия към мандатен договор № 185А/ 01.03.2010г. и сумата 110 лева – непредадена сума, получена от К. от клиент в качеството му на инкасатор по същия мандатния договор, ведно със законна лихва върху главниците от постановяване на арбитражното решение до окончателното им плащане.
Ищецът, А. П. К., иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение във връзка с вземанията по договор за сътрудничество № 51070/ 20.07.2010г. В исковата молба поддържа, че е страна по договор за сътрудничество под същия номер, но с дата 01.10.2009г., но не и по договор с дата 20.07.2010г., като твърди, че такъв не е подписван от него, поради което Общите условия към договора от 2010г. са нищожни. По време на процеса същият е признал подписването на договора за сътрудничество от 20.07.2010г., като липсата на арбитражна клауза в хода на производството се извежда вече от това, че Общите условия към него, в които се съдържа арбитруемата клауза, не са приети. На второ място, се твърди, че е налице и основанието по чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Сочи се, че същият е научил за проведеното арбитражно производство едва на 18.07.2014г. от поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по арбитражното решение, като призовката за проведеното заседание по арбитражното дело, ведно с исковата молба с доказателствата, и постановеното по него решение не са му връчени. Иска се присъждане на направените по настоящото дело разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, с оглед редовното уведомяване на К. за арбитражното производство и наличието на арбитражно споразумение. Позовава се на клаузите на чл.16.4 от Общите условия към договора за сътрудничество, съответно на чл.3.8.4 от Общите условия към мандатния договор, според които призовките и съобщенията се считат за получени от изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, поради което призоваването в арбитражното производство се основава на установяване не на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Арбитърът е изпратил призовка за заседанието и преписите от искова молба с доказателствата, съответно от арбитражното решение на адреса, посочен от А. П. К. в двата договора – [населено място],[жк], №11, ет.2, ап.5, с товарителници чрез куриерска служба „Е. експрес”, която е върнала пратките с обозначение „отсъствие на получател”, съобразно издадените от куриерската служба удостоверения.
В чл.16.4 от Общите условия към договора за сътрудничество, съответно чл.3.8.4. от Общите условия към мандатния договор се съдържат идентични клаузи, съобразно които призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на кредитния експерт / инкасатор на посочения в договора адрес, съответно на последния адрес, за който той след сключването на договора е уведомил „Профи К.”, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Съобразно чл.24 от ЗМТА, страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото, като при липса на споразумение делото се разглежда по начин, който е смятан за подходящ, но и в двата случая арбитражният съд е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности за защитят своите права в съответствие с прогласения в чл.22 ЗМТА принцип за равнопоставеност на страните. Той намира отражение и в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗМТА за своевременно предаване на писмените доказателства, становищата и заключенията на вещите лица на страните. Това изключва начини на връчване, които не гарантират получаване от насрещната страна на пратките, вкл. на исковата молба с доказателствата по чл.27 ЗМТА. Ето защо, самият факт на изтичането на 5 дневен срок от изпращане на книжата до другата страна, доколкото не гарантира сам по себе си получаването им и не осигурява възможност за защита на правата на страната, до която са адресирани, не представлява способ за редовно връчване на призовките и съобщенията, въпреки уговореното в Общите условия. Необходимо е да е налице осъществен опит за връчване и конкретна причина, поради която не е могло да се осъществи връчването. В Общите условия към договори изчерпателно са изброени условията, при което е налице фингирано връчване – . отказ/неприемане или непотърсване на пратката, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В конкретния случай посочената причина за недоставянето на пратката, „отсъствие на получател” не попада в изброените по-горе хипотези на т.16.4 и чл.3.8.4 от Общите условия към договорите, поради което съдържащата се в тях фикция за редовно уведомяване е неприложима. По делото като свидетели са разпитани куриерите, извършили удостоверяването на опитите за доставка на пратките, но от гласните доказателства не се установява при конкретните посещения те да са поставили стикери „имате пратка”, съответно да са съобщили за пратката на адресата по телефон, нито тава се доказва от товарителниците и удостоверенията, издадени във връзка с тях. В последните само е посочено, че според стандартите на компанията при отсъствие на получател на адреса се поставя уведомителен стикер „имате пратка”, а не че такъв е бил поставен, като въпреки изписаните в документа телефонни номера за връзка, няма удостоверяване за опити за контакт с адресата на пратката по телефона. Фактът на непоставянето на стикера се доказва и от обстоятелството, че пратката е оформена именно при „отсъствие на получателя”, а не като „непотърсена” от адресата. Нещо повече, куриерската служба е издала във връзка с връчването на призовката за заседанието по арбитражното дело, ведно с исковата молба с доказателствата, две удостоверения с различно съдържание относно датите, на които са направени опитите за връчване на книжата и съобщенията, без във второто по време /представено от ответника/ да е отбелязано, че в първото удостоверение /приложено по арбитражното дело/ е допусната техническа грешка относно датите, на които адресът е посетен от куриерите. Ето защо, не се установява по категоричен начин, че именно на датите, визирани във второто удостоверение, са правени опитите за доставка на пратката, а съобразно първото – тези дати са след постановяване на арбитражното решение и следователно страната не е узнала преди решението за арбитражното производство и не е могла да вземе участие в него.
С оглед нередовното връчване на арбитражното решение и узнаването за него от ищцата по настоящото производство на 18.07.2014г., възражението на [фирма] за недопустимост на иска по чл.47, т.4 ЗМТА, заведен на 02.09.2014г., поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване му, е неоснователно.
Предвид горе изложеното, страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което е налице соченото в исковата молба основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА.
Основанието по чл.47, т.2 ЗМТА е наведено в исковата молба единствено относно частта на арбитражното решение, постановена във връзка с вземането за неустойка по договора за сътрудничество, но не и по отношение на останалата част на решението, в която са уважени искове за вземания по друг договор – договорът за мандат. Обстоятелството, от което в исковата молба се извежда липсата / недействителността на арбитражно споразумение по договора за сътрудничество е неподписването но договора за сътрудничество от 2010г. от ищеца по настоящото производство, което твърдение е оттеглено по време на процеса, като изрично е признат факта на подписването на договора. Наведеното по време на висящността на производството ново обстоятелство – за липса на приемане на Общите условия към този договор, не може да бъде разгледано, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 4 ЗМТА, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено и делото върнато на арбитъра за ново разглеждане, съобразно чл. 49 ЗМТА.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3085 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4 ЗМТА, арбитражно решение № 3А/ 25.09.13г. по арб.д.№ 3А/2013г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. П. К., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 3085 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.