Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
София, 13.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1826 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. В. и Р. Т. В. срещу решение №2504 от 10.04.2014г. по в.гр.д.№5906/2013г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като неправилно е прието, че предмет на делото е разпределяне ползването на съсобственото дворно място. Ищецът е искал да се разпредели ползването на съществуващите в мястото второстепенни сгради, след това е поддържал разнопосочни твърдения и искания и затова делото е следвало да бъде прекратено, а не да се допуска изменение на предявения иск. Неправилно било и самото разпределение. В дял на жалбоподателите е разпределено място, означено с буквите О-Н-С-Т-О, върху което се намира барака на ищеца Н. П. И., за която той притежава нотариален акт за собственост. При това положение те не биха могли реално да ползват това място и то трябва да се изключи от техния дял, като вместо него им се предостави за ползване друга свободна площ. Същевременно земята под сградата от 20 кв.м., която те считат за своя собственост, била неправилно разпределена за общо ползване.
Ответниците в производството Н. П. И. и С. Н. П. не вземат становище по жалбата.
С определение №275 от 08.05.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по въпроса дали съдът следва да разпредели по реда на чл.32, ал.2 ЗС в дял на една от страните ползването на дворно място, което се намира под съществуваща сграда, построена и ползвана от другата страна.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В решение №99/23.05.2013г. по гр.д.№509/2012г. на ВКС, ІІ ГО, се приема, че когато един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот, без в негова полза да е учредено право на строеж, и съответно ползва построеното, това обстоятелство следва да бъде взето предвид при разрешаване на спора за ползването на дворното място. При възможност в дела, който се отрежда за ползване на този съсобственик, следва да се включи застроената от него част от имота.
Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС. Тя намира израз и в други решения на ВКС и се споделя от настоящия състав. Тази практика следва да бъде приложена и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решението от 31.01.2013г. по гр.д.№7741/07г. на Софийски районен съд, в частта, с която е било извършено по реда на чл.32, ал.2 ЗС разпределение на ползването на дворно място – УПИ VІ-141 в кв.145 по плана на [населено място], местността „П.-Центъра”, между съсобствениците Н. П. И., С. Н. П., Т. П. В. и Р. Т. В..
Въззивният съд е приел, че след допуснатото от районния съд по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ изменение на иска, предмет на делото е разпределението на съсобственото дворното място, а не на част от сградите в него. Това производство е процесуално допустимо. Искането за разпределение на ползването е и основателно, като следва да се извърши според дяловете, обособени с неоспорената от страните техническа експертиза. Ищците Н. И. и С. П. са собственици на ? от дворното място, а ответникът Р. В. – на другата ?, като Т. В. има вещно право на ползване върху тази част. Ищците получават за ползване дворно място от 44,86 кв.м., в което се намира собственият им гараж, а ответниците – дворно място от 44,81 кв.м., в което е собствената им барака. За общо ползване е оставено мястото под сградата от 20 кв.м., която е спорна, както и място за достъп до отделните сгради.
Правилен е изводът на въззивния съд, че производството по делото е допустимо. Въпреки колебанията на първоначалния ищец за предмета на делото, неговата окончателна позиция е изразена с молба от 14.12.2009г. и с допуснатото по реда на чл.116 ГПК изменение на предявения иск предмет на делото става само разпределяне ползването на съсобственото дворно място. Въззивният съд се е произнесъл по този предмет с допустимо съдебно решение.
Неправилно е извършеното разпределение на ползването на дворното място. Съдът е поставил в дял на ответниците Т. В. и Р. В. ползването на място, означено с буквите О-Н-С-Т-О по скицата на вещото лице, върху което попада част от сграда, преустроена от ищеца Н. П. И., означена като „гараж и склад”, с площ от около 35 кв.м. За този обект Н. П. И. се е снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка №35/2009г. Въпреки че собствеността на обекта е спорна, съдът не е имал основание да разпределя в дял на ответниците Т. П. В. и Р. Т. В. част от земята, попадаща под този обект, който се ползва от ищците. Като е процедирал по този начин, съдът е действал в противоречие с приетото в посоченото по-горе решение на ВКС. На следващо място – неправилно за общо ползване между съсобствениците е разпределено място под сградата от две стаи с площ от 20 кв.м., която понастоящем се ползва само от ответниците. Съдът е следвало да съобрази начина на установеното ползване на второстепенната сграда и в дял на ответниците, които я ползват, да постави ползването на земята под цялата сграда, а не да я определя за съвместно ползване. Като неправилно, обжалваното решение следва да се отмени в тези две части, като земята под сградата, означена с буквите О-Н-С-Т-О, следва да се предостави за ползване на ищците, а земята под сградата с площ от 20 кв.м. да се предостави за ползване изцяло на ответниците. Чрез тази размяна от ищците се отнема площ от около 10кв.м. /1/2 от 20 кв.м., които с въззивното решение са им предоставени за общо ползване с ответниците/ и им се предоставя площта под ползваната от тях стопанска сграда, означена с буквите О-Н-С-Т-О, с площ от около 10кв.м. По този начин ползването на дворното място като цяло се разпределя съобразно квотите на страните в съсобствеността и се спазва принципът на всяка от страните да се разпредели мястото под второстепенните сгради, които ползва.
С настоящото съдебно решение не може да се разреши спорът за ползването на второстепенните сгради в съсобственото дворно място, тъй като те не са предмет на делото. В случай, че със съдебно решение или чрез споразумение между страните бъде постановен друг начин на ползване на второстепенните сгради, това ще съставлява ново основание, което може да доведе до промяна на начина на ползване на земята под тези сгради.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2504 от 10.04.2014г. по в.гр.д.№5906/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №І 49-210 от 31.01.2013г. по гр.д.№7741/2007г. на Софийски районен съд, 49 с-в, с което по реда на чл.32, ал.2 ЗС в дял на Т. П. В. и Р. Т. В. е поставено ползването на дворното място, намиращо се под сградата, означена с буквите О-Н-С-Т-О на скицата на вещото лице, намираща се на страница 214 от първоинстанционното производство, както и в частта, с която за общо ползване между ищците и ответниците е оставено дворното място под сградата с площ от 20 кв.м. в североизточната част на имота и вместо него постановява:
В дял на Н. П. И. и С. Н. П. се разпределя на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворното място, намиращо се под сградата с площ от около 10 кв.м., означена с буквите О-Н-С-Т-О на скицата на вещото лице, намираща се на страница 214 от първоинстанционното производство.
В дял на Т. П. В. и Р. Т. В. се разпределя на основание чл.32, ал.2 ЗС изцяло ползването на дворното място, намиращо се под сградата с площ от 20 кв.м. в североизточната част на съсобствения УПИ VІ-141 от кв.145 по плана на [населено място], местността „П.-Центъра”.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2504 от 10.04.2014г. по в.гр.д.№5906/2013г. на Софийски градски съд в останалата част, с която по реда на чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на свободните части от дворното място и са определени площи за общо ползване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: