Решение по т.д.№ 2765/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о. 8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
София, 15,11,2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Клавдия Дали и в присъствието на прокурора С., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2765 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК вр.чл.18 ал.1 ЗПП.
Образувано е по касационната жалба на С. Й. С. в качеството му на член на П.П. „Б.“ (ПП”Б.”), срещу Решението от 03.04.2013 год. по ф.д. № 2274/1990 г. на Софийски градски съд. С него е допуснато вписването на исканите със Заявление с вх.№ 529/14.02.2013 год. промени, съобразно решенията на ХХХVІІІ редовен Конгрес на партията, състоял се на 26.01.2013 год. в [населено място], зала „Тържествена“ на Дом-паметник „А. С.”, находящ се на [улица].
Искането на касатора е за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде постановен отказ за вписването на исканите промени поради това, че е опорочено заседанието на Управителния съвет за насрочването на Конгреса. Порокът се състои в това, че в публикувания дневен ред липсва точка за обсъждане и свикване на Конгрес. Като нередовно свикан, този Конгрес не е взел валидни, подлежащи на вписване решения, които освен това са взети в противоречие с Устава на политическата партия и със закона. Конкретните доводи са за липса на представителност на делегатите, което от своя страна води до липсата на кворум за провеждането на Конгреса и нищожност на взетите решения. Изборът на делегатите се осъществява от местните земеделски дружби и се утвърждава от общинските и областните отчетно-изборни конференции. С. С. твърди, че приетите, като доказателства по делото протоколи от областните конференции са неистински документи – отразяващи несъстояли се събития, неподписани от посочените лица и неподпечатани с печатите на съответните регионални структури. Искането му е да бъде проведена процедура по установяване истинността на документите, приложени по делото – протоколи от областни конференции. Позовава се и на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че производството по вписването на промени не е било спряно, въпреки наличието на висящи производства по оспорването на решения на предходния Конгрес на ПП”Б.”.
Становището на Върховна касационна прокуратура е, че жалбата е основателна и следва да бъде извършена проверка, съобразно твърденията на касатора.
Становището на ПП”Б.”, чрез законния представител на партията Н. Н. е, че производството е недопустимо, поради това, че се обжалва положителен охранителен акт. Позовава се и на това, че С. С. не е легитимиран да обжалва вписването на решенията на Конгреса, тъй като е трето на охранителното производство лице – не е член на политическата партия.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка по нейната допустимост и съгласно чл.290 ал.2 ГПК на заявените в нея основания за отмяна, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.18 ал.1 ЗПП.
Н. Н. Н., в качеството на Председател на П.П. „Б.” (ПП”Б.”) със Заявление с вх.№ 529/14.02.2013 год. е поискал вписването в регистъра на политическите партии, воден от Софийски градски съд, на промени, съобразно решенията на ХХХVІІІ редовен Конгрес на партията, състоял се на 26.01.2013 год. в [населено място]. Решенията, чието вписване е заявено са: 1./ Промени в Устава на политическата партия; 2./ Промени в ръководните органи на ПП”Б.”. Представени са били доказателства, установяващи насрочването, свикването, провеждането и приемането на решенията на Конгреса, подробно изброени в 18 пункта на заявлението. Поискал е присъждането на разноски в размер на 2000 лв., съобразно възнаграждението по представено адв.пълномощно.
Представителят на Софийска градска прокуратура е изразил становище, че са изпълнени специалните изисквания на закона, заявените промени подлежат на вписване и то следва да бъде допуснато.
С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, Софийски градски съд е допуснал вписването на заявените промени.
По допустимостта:
Възражението на ПП”Б.” за недопустимост на касационното производство е неоснователно.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС, разпоредбата на чл.18 ал.1 ЗПП е специална по отношение на чл.538 ал.1 ГПК и чл.606 ГПК и включва обжалване и на положително решение, постановено в охранителното производство по вписване на промени в регистъра на политическите партии – Решение № 125/14.07.2009 год. по т.д.№ 586/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и Определение № 407 от 23.06.2009 год. по ч.т.д.№ 429/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че посочените съдебни актове са постановени по вписване на промени, съобразно решенията на ХХХVІ конгрес на същата политическа партия – ПП”Б.” (т.V от делото).
Недоказано е и възражението за активната материалноправна легитимация на С. С., като член на политическата партия и оттам – процесуалноправната му такава. Видно от данните по делото, същият е бил член на ПП”Б.” и дори председател на мандатната комисия на ХХХVІІ-я Конгрес. Твърдението, че същият е загубил членството си в партията поради неплащане на членски внос е голословно.
Неоснователно е и възражението на ПП”Б.” за недопустимостта на събирането на доказателства. Събирането на нови доказателства при обжалването на охранителен акт е регламентирано с чл.538 ал.2 предл.2 ГПК. При разглеждането на жалбата в рамките на специалното двуинстанционно производство, ВКС не действа като типична касационна инстанция – арг.чл.18 ал.1 ЗПП. Производството съдържа белезите и на въззивно такова, макар и не типично с оглед спецификата на материалния закон. Ще следва да се отбележи и това, че разбирането за абсолютна едностранност на охранителните производства не намира опора и в процесуалния закон с оглед производствата по Гл.50 и Гл. 51 на Част VІ ГПК, при които освен молителя биват конституирани и заинтересовани от издаването на охранителния акт лица, а чл. 540 ГПК съдържа препращане към правила на исковото производство, отграничавайки изключенията.
Съдържащото се в чл.16 и в чл.18 ал.1 ЗПП препращане към ГПК е общо. Поради това, обсегът на правораздавателната дейност, освен с правилата за охранителните производства, трябва да бъде съобразена и със спецификите на материалния закон – ЗПП.
По основателността:
Съобразно представените към заявлението за вписване документи за провеждането на Конгреса и приемането на решенията, чието вписване е заявено, били са проведени 140 събрания на общинските и областните земеделски дружби и са били избрани 140 делегати. Били са приложени 26 протокола на областните структури, установяваща избора на делегати за Конгреса. Съгласно данните на мандатната комисия за кворума, присъствали са 127 делегати.
Като е счел, че Конгресът е проведен при наличието на предвидения в Устава кворум и подлежащите на вписване негови решения са взети с предвиденото в устава на политическата партия мнозинство, Софийски градски съд е допуснал вписването на обстоятелствата по заявлението.
Съобразно дадената му възможност, с молби от 18.07.2013 год., от 26.09.2013 год. и от 31.10.2013 год., касаторът С. С. е уточнил тезата си, а именно, че Конгресът е проведен при липсата на необходимия кворум, тъй като лицата, за които се твърди, че са били делегати, не са били избрани за такива. Представил е 32 бр. декларации на 28 бр. общински и областни земеделски дружби в които лицата от които изхождат декларациите, легитимиращи се като председатели и секретари на съответните структури сочат, че не са били проведени избори за делегати. В две от декларациите се сочи, че лицата, които са присъствали на конгреса като делегати, не са били членове на Б. към момента на провеждането му.
В производството по чл.595 и сл.ГПК вр.чл.17 ЗПП, въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът извършва проверка дали заявените за вписване обстоятелства са възникнали съобразно реда, предвиден в закона и Устава на политическата партия. При вписването на промени по отношение на обстоятелства, касаещи вече вписана политическа партия (както е в случая), проверката обхваща валидното свикване и провеждане на заседанието на органа, приел заявените за вписване решения. В случая – ХХХVІІІ Конгрес на ПП”Б.”. Възможно е проверка и на автентичността на писмените доказателства, материализиращи подлежащите на вписване обстоятелства.
Нито в първоинстанционното производство, нито в производството пред ВКС при обжалване на решение за вписване или отказ за вписване на промени, може да бъде привнасяно спорно производство по проверка на членството на лицата, формиращи волята на органа. Т.е. спорни твърдения, че за дадени лица членството е отпаднало, поради невнасяне на членски внос и пр., а за други е възникнало, поради приемането им от първичните структури, не подлежат на проверка в това производство. Както неколкократно бе посочено, произнасянето по регистрацията/вписването на промени е въз основа на писмени доказателства относно обстоятелствата, посочени в устава и закона. От това следва, че и инстанционната проверка е само относно наличието им и евентуалното оспорване на тяхната автентичност.
Становището на съдебния състав по въведените с жалбата доводи е следното:
По отношение на свикването на Конгреса. Решението за свикването е взето от управителния съвет (УС), което е в компетентността му, съгласно Устава. Твърдението на касатора обаче е, че самото свикване на УС за приемане на това решение е опорочено, тъй като то не е било включено в дневния му ред, видно от публикацията в бр.17 на в-к „Земеделско знаме” от 11-24.10.2012 год.
Решението на УС за свикване на Конгреса не съставлява обстоятелство, подлежащо на вписване и проверката му е дотолкова, доколкото материализира валидно свикване на върховния орган на политическата партия. Т.е., при свикването на УС би имал значение само такъв порок, който е довел до порок и на самото решение – липса на кворум, нарушено право на участие на членовете на УС, което се е отразило на мнозинството при вземане на решение и пр. Твърдение за такъв порок на решението на УС в случая липсва, поради което невключването в обявения дневен ред на изрична точка, не опорочава свикването на Конгреса.
По отношение на избора на делегати за Конгреса:
Съобразно Устава, П.П. Б. е с възходящи местни структури по чл.20 ал.1 ЗПП, а именно: І ниво – местни дружби; ІІ ниво – общински земеделски дружби ІІІ ниво – областни дружби. Уставът предвижда изборът на делегати за конгрес да бъде провеждан от общинските дружби, респ. от областните такива. Със заявлението за вписване на промени, съобразно решенията на ХХХVІІІ Конгрес, са били представени 26 бр. протоколи на областни дружби, материализиращи избор на 140 бр. делегати.
Тезата си, че изборите за делегати не са били проведени валидно, жалбоподателят е подкрепил с 20 бр. декларации от общински дружби и 8 бр. декларации от областни дружби в които се сочи, че не са били провеждани събрания за избор на делегати. Отделно са представени и 5 бр. декларации на лица, посочени, като представители на общински дружби в градовете К., Б., П., В. и П. с които се оспорва съдържанието на приложени към заявлението протоколи с твърдението, че са фалшиви, тъй като такива структури няма или заседанието е било на лица, които не са членове на съответните структури на партията, както и, че избраните за делегати лица не са и няма да бъдат членове на ПП”Б.. Не се твърди, че е имало делегати на конгреса, различни от избраните, съобразно представените със заявлението протоколи на местните структури.
Съобразно посочения по-горе селективен критерий за доказателствата, относими към производството по чл.18 ал.1 ЗПП, представените от С. С. декларации имат отношение към съдържанието на документите, представени пред първоинстанционния съд, а не към тяхната автентичност. Т.е. дори да се приеме, че декларациите действително изхождат от председатели и секретари на общински и областни структури на партията (което няма как да бъде проверено в това производство), то истинността на изявленията в тях също не може да бъде проверена, доколкото законът (ЗПП) не изисква при заявление за вписване на промени да се представят поименни данни за актуалния членски състав на партията към провеждането на Конгреса. Т.е. липсва разпоредба аналогична на изискването по чл.15 ал.3 т.7 ЗПП, което да е свързано и със задължението по чл.15 ал.3 т.8 ЗПП – нотариално заверена декларация за автентичност на документите при начална регистрация.
Относими биха били писмени доказателства, установяващи неавтентичността документите, представени към заявлението за вписване и/или материализиращи обстоятелствата за които то е допуснато. Например неавтентичността на списъка на делегатите на конгреса (съдържащ трите им имена, подписите и ЕГН) и то на такава негова част, влияеща върху кворума и/или мнозинството за приемане на решения. Автентичността може да бъде оборена от нотариално заверени декларации, изхождащи от лица от списъка, съдържащи изявление, че те не са били делегати и подписите не са техни. Както и с писмени доказателства, установяващи че релевантен брой лица от списъка са били поставени под запрещение към този момент или са починали и пр. Т.е. членството и валидността на избора на делегатите от списъка може евентуално да бъде оспорено в друго производство, но не и в рамките на охранителното такова по вписване на промени.
Доказателства, оборващи автентичността на документите, представени в първоинстанционното производство не са представени, поради което и решението на СГС не може да бъде касирано на посочените от жалбоподателя основания.
Не е налице и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон – чл.536 ГПК, което да е опорочило произнасянето му по основателността на заявлението за вписване на промени. С определение от 20.03.2013 год. съдът е оставил без уважение искането на Г. П. И. са спиране на охранителното производство до приключване на производството по предявен от него иск срещу Н. Н. за установяване на обстоятелства, свързвани с вписването на промени, съобразно предходния, ХХХVІІ Конгрес на партията. Отказвайки да спре производството, СГС е съобразил мотивите си с предходно произнасяне на ВКС по приложимостта на чл.536 ал.1 т.1 ГПК към производства по вписване в регистъра на политическите партии.
По разноските:
Специалната по отношение на чл.78 ГПК разпоредба на чл.541 ГПК регламентира тежестта на разноските за охранителните производства. Те са за сметка на молителя. Настоящият съдебен състав счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на типичните производства, предвидени в ГПК при които само отказът подлежи на инстанционен контрол. В този случай производството и пред първата и пред по-горната съдебна инстанция бива инициирано от молителя, поради което и разноските са в негова тежест. Молител в производството по чл.595 и сл.ГПК вр.ЗПП е органът по чл.15 ал.2 ЗПП вр.чл.600 ГПК – т.е. ПП”Б.”, представлявана в случая от Н. Н.. Както неколкократно бе подчертано, производството по чл.18 ал.1 ЗПП е специално по отношение на чл.538 ал.1 респ.чл.606 ГПК и при обжалване на положително решение, инстанционната проверка не е инициирана от молителя. Ако би била приложена стриктно разпоредбата на чл.541 ГПК, разноските биха били в негова тежест, независимо от резултата, поради неприложимостта на чл.78 ГПК заради принципа lex specialis derogat legi generali. В този случай и на основание чл.5 предл.1 ГПК, съдебният състав счита, че разумът на закона сочи, че за производството пред ВКС, проведено на основание чл.18 ал.1 ЗПП, разноските следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение касационната жалба на С. Й. С. в качеството му на член на П.П. „Б.“ срещу Решение от 03.04.2013 год. по ф.д.№ ф.д. № 2274/1990 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на Н. Н. в качеството му на представляващ ПП”Б.” за присъждане на разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.