3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 181
гр. София, 19.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №806/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Ф.” З.”- [населено място] срещу решение №203 от 03.02.2011 г. по гр.д. №246/2010 на САС, В ЧАСТТА, с която се потвърждава решението на СГС от 05.02.2010 г. по т.д. №383/2008 г. за уважаване на иска на [фирма] срещу касатора за сумите от 53 578 лева-дължима част от стойност на многофункционален товарач –челен и 1 466,87 – дължима стойност на бременна юница порода Х. Фризийска, ведно със законните последици и В ЧАСТТА, с която въззивният съд е осъдил касатора допълнително да заплати сумата от 49 267лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма, както и сумата от 3 506,15 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 23.08.2007 г. до 19.02.2008 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 26 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС , практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по силата на уговорките в договор №2046/16.06.2006 г. ДФ „З” се е задължил да заплати половината от одобрените и реално извършени разходи от ищеца, в качеството му на ползувател на безвъзмездна по- мощ по програма С. по одобрен бизнес- план за създаване на кравеферма в землището на [населено място]. В плана са залегнали спорните вземания като инвестиционни разходи до размерите претендирани в исковата молба: 53 578 лева-дължима част от стойност на многофункционален товарач –челен и 1 466,87 – дължима стойност на бременна юница порода Х. Фризийска, 49 267лева-дължима стойност от разходи за СМР за построяване на сграда на кравеферма. От приетите като доказателства договори, фактури и заключението на техническата експертиза относно закупения челен влекач, решаващият състав е намерил за доказани като действително извършени разходите за закупуване на товарача и юницата, както и тяхното фактическо и документално съответствие със заложените в одобрените в плана и проекта пера. По отношение на извършените СМР и тяхната стойност, съдът е преценил, че същите се доказват от съдържанието на приемо-предавателните протоколи, съставени и подписани от страна на ищеца.-възложител и трето за процеса лице-изпълнител по договора за строителство, още повече, че последните не са изрично оспорени от страна на ответника. Така съставените протоколи за приемане на СМР и актовете образец 15, като установяващи годността на построеното, са достатъчни според съда, за да се приеме , че е налице фактическо съответствие и съответствие по документи на извършените СМР и одобрения инвестиционен проект като условие за заплащане на финансовата помощ, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите/МЗГ/.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който конкретизиран и уточнен се свежда до това, дали за да е налице основание за изплащането на безвъзмездна финансова помощ, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по С., е достатъчно ползувателят на същата да докаже най-общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция или е необходимо да се установи и фактическото съответствие и съответствието по документи на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес-план .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. По същия липсва постановена задължителна практика на ВКС, а представените от касатора преписи от съдебни решения на съдилищата в страната не съдържат данни за влизането в сила на тези актове, което изключва установяване на противоречие в практиката като основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо, необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.26 ал.1 от Наредба №14 /18.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по С. и липсата на установена съдебна практика по въпроса обосновават наличие на основание за допускане до касация , съгласно т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК- въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС/ така т.4 от цит. ТР №1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г./.
Следователно е налице посоченото основание за допускане до касация, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №203 от 03.02.2011 г. по гр.д. №246/2010 на САС .
УКАЗВА на касатора „Д. Ф.” З.”- [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2156,36 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: