O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 21.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1136 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл.288 ГПК
Образувано по касационна жалба вх. Nо 5555/10.06.2010 година на В. съвет на Б., представлявано от Председателя на НС С. С. чрез упълномощения Председател на О. съвет на Б. Н. И.[населено място] и упълномощения Председател на О. съвет на Б. –В. Ц. Д. и адв.М.Г.- АК[населено място] срещу въззивно Решение Nо 356 от 26.04. 2010 година по гр. възз. д. Nо 162/2010 година на С. апелативен съд , с което е потвърдено Решение от 04.01.2010 година по гр.д. Nо 195/2009 година на ОС- Враца.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 70 ЗС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържат се доводи, че при постановяване на решението, въззивният съд не е обсъдил изцяло при условията на чл. 269 ГПК валидността и допустимостта на решението на ОС Враца, превратно е възприел свидетелките показания на св.В., Д. и В., неправилно е препращането към мотивите на окръжния съд , на основание чл. 272 ГПК, съставляващо нарушение на основното начало на разкриване на обективната истина в процеса, неправилно е прието , че по силата на § 1 от ЗД на ЗС е спряна да тече давността по отношение на общински имоти- частна собственост.
С изложение към касационната жалба , допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално правния въпрос касаещ спирането и прекъсването на давността при прилагането на §1 от ЗД на ЗС/ ДВ. бр.46/2006 година /, предвид удължаването на тези срокове с последващите изменения на §1 от ЗД на ЗС и необходимостта от отговор коя е приложимата разпоредба при висящ съдебен спор.Поддържа се , че произнасянето по този материално правен въпрос е от съществено значение за осъвременяване на съдебната практика по отношение на спирането и прекъсването на давностните срокове за добросъвестно и недобросъвестно владение на държавни и общински имоти- частна собственост, тъй като общите правила са уредени в чл. 116 ЗЗД, а давността в §1 от ЗД на ЗС е специална и не попада в тези хипотези.
С отговор по чл. 287 ал.1 ГПК Областния управител на Област В. П. В.,в качеството на трето-лице помагач възразява, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение . Ответникът по касация- [община] също е подала отговор , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като е налице безпротиворечива съдебна практика по поставения въпрос и няма нужда от уединяване или произнасяне за развитие на правото в посочената насока.сочи се многобройна съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени релевираните основание на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира:
При констатацията за спазване срока по чл. 283 ГПК и данните за данъчната оценка на процесния имот от 251 718.10 лв., настоящият състав намира касационната жалба за процесуално допустима.
С посоченото решение , Апелативният съд- София в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на Окръжен съд- Враца като първа инстанция по отхвърления иск на Б. срещу [община] за признаване правото на собственост на основание давностно владение по отношение на втори етаж от административната сграда в[населено място] ул.”М. Ц.” Nо 2 с площ от 540 кв.м., на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
За да се отхвърли иска, решаващият съд е приел, че Б. не е бил владелец на имота , а само държател, поради което не е могъл да придобие имота на основания придобивна давност.
Не може да се приеме , че е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. В конкретния случай искът е отхвърлен поради изводите на съда , че Б., в лицето на О. съвет на Б. и на О. съвет на Б. Враца, при осъществяване на фактическата власт по отношение на спорния недвижим имот не е имал качеството на владелец , а на държател. Лицето-държател, което държи една вещ, но със съзнанието , че тази вещ не е негова, не може да придобие имота на основание придобивна давност.Само лице , което упражнява фактическа власт по отношение на една чужда вещ , но със намерението за своене т.е. упражнява собственическите правомощия като собственик на вещта, може да придобие чуждата вещ , на основание чл. 79 ал.1 или ал.2 ЗС т.е. на основание придобивна давност.
Поставените въпроси за спиране на давността по §1 от ЗД на ЗС и за съотношението с приложението на общите правила на чл. 116 ЗЗД за спиране на давностните срокове, не са били предмет на правни изводи на съда , имащи обуславящо значение за крайния правен резултат по делото. След като основният спор е разрешен от гл.т. на качеството , в която е упражнявана фактическата власт, а именно, че ищецът Б. има качеството на държател, но не и на владелец на процесния недвижим имот, то проблемът за спиране да тече срока на придобивната давност по отношение на имоти общинска собственост , с оглед на диференциацията им на частна или публична общинска собственост , се явява неотносим към разрешения с въззивното решение спор за собственост. Такъв въпрос не съставлява материално-правен или процесуално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 5555/10.06.2010 година на В. съвет на Б., представлявано от Председателя на НС С. С. чрез упълномощения Председател на О. съвет на Б. Н. И.[населено място] и упълномощения Председател на О. съвет на Б. –В. Ц. Д. и адв.М.Г.- АК[населено място] срещу въззивно Решение Nо 356 от 26.04. 2010 година по гр. възз. д. Nо 162/2010 година на С. апелативен съд , с което е потвърдено Решение от 04.01.2010 година по гр.д. Nо 195/2009 година на ОС- Враца по отхвърления иск по чл. 124 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: