2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 11.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 654/2014 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу определение № 2680 от 03.012.2013 г. по ч.гр.д.№452/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено определение от 24.07.2013 г. по т.д.№ 32/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което по повод молбата на Банката, в качеството й на ипотекарен кредитор е разрешено да продължи производството по изп.д№ 292/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 744 срещу имущество от масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ и е оставена без разглеждане молбата й с правно основание чл.638, ал.3 ТЗ. В обжалваното въззивно определение са изложени съображения, че хипотезата на чл.638, ал.3 ТЗ се отнася само за изпълнителни производства, образувани преди откриване на производство по несъстоятелност, тъй като е недопустимо образуването на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника след откриването на производство по несъстоятелност спрямо него, респ. законодателят не е предвидил възможност за спиране и разрешаване продължаване на производство в този случай. От данните по делото било видно, че съдебното решение, с което по отношение на едноличната търговка е открито производство по несъстоятелност, е постановено на 06.06.2011 г. и вписано в ТР на 17.06.2011 г., а изпълнителното производство е образувано през 2012 г. При налични твърдения за факти, които са извън хипотезата на чл.638, ал.3 ТЗ, въззивният съд е приел, че произнасянето от съда по несъстоятелността по съществото на молбата е процесуално недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като определението на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът относно даване на разрешение за продължаване на изпълнителни действия спрямо имущество в режим на СИО на несъстоятелен длъжник при условията на чл.638, ал.3 ТЗ, което е инициирано при условията на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касация.
Ответникът [фирма] /н/ не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след служебна проверка за допустимост на касационната жалба, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ не попада в хипотезата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, посочващ изчерпателно съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Безспорно е, че това определение не е обявено от закона като изрично обжалваемо, поради което не е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, с което съдът се е произнесъл по искането на обезпечен кредитор за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение не е и прекратително по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелността, а е относимо към изпълнително производство, което подлежи на спиране по силата на закона- чл. 638, ал. 1 ТЗ.
Изложеното обосновава извода, че въззивното определение, с което Софийският апелативен съд се е произнесъл по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ по частната жалба срещу постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на касационен контрол. Подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Дадените от въззивния съд указания относно възможността за обжалване на определението му противоречат на разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ и не пораждат право на жалба, каквото самият закон не признава.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2680 от 03.012.2013 г. по ч.гр.д.№452/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: