Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. София, 25 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 468/2013 година.
Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Г. П. Г. от с Х., общ. П., чрез неговият защитник – адвокат С. П., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 485/2012 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 217/11.01.2013 г., Пловдивският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 49/26.10.2012 г., постановена по нохд № 327/2012 г., на Окръжен съд гр.Пазарджик, с която подс. Г. П. Г. е бил признат за виновен в извършено през периода пролетта на 2009 г. до лятото на 2011 г., престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на две години лишаване от свобода условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата. Присъдил е в полза на държавата предмета на престъплението.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
От съдържанието на съображенията към касационната жалба, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд – нарушения по чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 313 и 314 НПК, както и за не даден отговор на всички поставени във въззивната жалба възражения.
Настоящата инстанция счита този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, подробно изброени в мотивите. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон.
По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. За това възражението, че не са били обсъдени всички доводи, е неоснователно. Видно от мотивите към съдебния акт – л. 6 и следващите, този съд е посочил защо не дава изцяло вяра на обясненията на подс. Г., на показанията на св. А., Т. и Л. Г., защо не приема в тази връзка доводите на защитата, както и за несъставомерност на деянието.
При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е процесуална равнопоставеност между страните и е осигурена възможност за устни възражения и изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти , са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.
Отказът на съдилищата да кредитират обясненията на подсъдимия безусловно, не съставлява нарушение на процесуалния закон, Версията му е била обсъдена и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства по делото. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е . законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание със всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това.
Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение след като не приема нова такава на базата, на същите доказателства, не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първата инстанция. Не е задължение на въззивният съд подробно да анализира доказателствата събрани при първоинстанционното съдебно следствие, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза той встъпва в правомощията на първата инстанция.
С оглед на изложеното касационната жалба с релевирания довод се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 217/11.01.2013 г., постановено по внохд № 485/2012 г., на Пловдивския апелативен съд, 2-ри наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: