О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 01.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3823 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу решение № 438 от 26.06.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 434 от 2008 г. в частта му, с което е оставено в сила решение № 271 от 24.03.2008 г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д. № 196 от 2008 г. за уважаване на предявените от Й. Б. У. срещу О. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за отмяна като незаконосъобразно на уволнение, извършено със заповед № 7 от 16.01.2008 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата, за възстановяване на Й. У. на заеманата до това уволнение длъжност в общината и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа през периода от 17.01.2008 г. до 19.03.2008 г. в размер на 600,87 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.01.2008 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, възизвният съд е приел, че уволнението на Й. У. от О. Б. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата е незаконно, тъй като не е извършено от компетентния съгласно чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА орган- Общинския съвет. Действително, по делото било представено решение № 608 от 28.12.2007 г. на Общинския съвет Б. , с което е била намалена числеността на служителите в структурата, в която е работела ищцата /бюджетно мероприятие „У”/ от 5 на 4 щ.бр. Липсвало обаче решение на Общинския съвет за преустановяване на трудовата функция именно на счетоводителя в това бюджетно мероприятие.
В касационната жалба пълномощникът на ответника О. Б. твърди, че това решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3. от ГПК. Като основание за допускане на това касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и по-конкретно на решение № 231 от 20.02.2004 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на ВКС, Трето г.о., според което Общинският съвет е компетентен да взема решение за утвърждаване структурата и числеността на общинската администрация, а К. на общината е компетентен в изпълнение на това решение на Общинския съвет да утвърждава ново щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои щатни бройки да бъдат съкратени. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата Й. Б. У. оспорва същата като неоснователна и недопустима. Счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от КТ /въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС/, като в подкрепа на тезата си сочи и представя следните решения на ВКС: решение № 2* от 27.12.2001 г. по гр.д. № 286 от 2001 г., решение № 126 от 13.04.1999 г., решение № 531 от 19.05.1999 г. по гр.д. № 532 от 1999 г., решение № 1* от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1* от 1994 г. и решение № 319 от 06.05.1998 г., всички на ВКС, Трето г.о.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали в изпълнение на взето решение на Общинския съвет за определяне на структурата и числеността на общинската администрация, К. на общината е компетентен да одобрява новото щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои длъжности да бъдат съкратени. По този въпрос липсва трайна практика на ВКС. Цитираните от касатора и от ответницата по касацинната жалба решения на ВКС са от преди 2006 г. и касаят друга правна уредба, действаща преди приложимата към настоящия случай: редакцията на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА към 1995 г. е била, че Общинският съвет одобрява структурата на общинската администрация и средствата за работна заплата на персонала в нея; редакцията на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА към 2003 г. е била, че Общинският съвет одобрява структурата на общинската администация, а сегадействащата редакция на този член е, че Общинският съвет одобрява общата численост и структура на общинската администрация по предложение на кмета на общината. Поради това не може да се приеме, че постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА в редакцията му след изменението с ДВ бр.69 от 2006 г.
Налице е обаче посоченото от касатора второ основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, както бе изложено по-горе, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали в изпълнение на взето решение на Общинския съвет за определяне на структурата и общата численост на общинската администрация, К. на общината е компетентен да одобрява новото щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои длъжности или щатни бройки да бъдат съкратени. Произнасянето на този въпрос налага тълкуване на разпоредбите на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА и чл.44, ал.1, т.7 от ЗМСМА и по-конкретно изясняване на въпроса, дали решението на Общинския съвет за определяне на структурата и общата численост на общинската администрация включва и решение за утвърждаване на щатно разписание, в което конкретно са посочени не само структурата и числеността на общинската администрация, но и длъжностите и щатните бройки за всяка една от тези длъжности. Произнасянено на ВКС чрез тълкуване на тези разпоредби от ЗМСМА се налага с оглед липсата на практика на ВКС по този въпрос след изменението на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА, публ. в ДВ бр.69 от 2006 г. и несъмнено ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото- ще насочи законодателя да приеме по-точна и ясна правна уредба за разграничаване на функциите на Общинските съвети и К. на общините, уредени сега в чл.21 и чл.44 от ЗМСМА.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на О. Б. срещу решение № 438 от 26.06.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 434 от 2008 г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по касационната жалба, поради което делото следва да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.