О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
С., 25.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1072 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника им адвокат И. Д., против решение № 1792 от 16.11.2015 г., постановено по гр.д № 2596 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, Гражданко отделение, VI състав, с което е потвърдено решение № 4462 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 4886/2013 г. на Районен съд-Пловдив, X. състав за осъждане на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. да преустановят действията си, с които нарушават правото на собственост на З. Д. Ф. върху 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], който понастоящем представлява второ ниво на надстроения им апартамент-мезонет на две нива, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.525.1.2, второ ниво с предназначение: жилище, като премахнат последиците от тях, отстранят извършеното незаконно надстрояване и възстановят имота във вида съгласно скица-виза от 5.05.1999 г., одобрен архитектурен проект от 1.06.1999 г. и строително разрешение № 504/21.10.1999 г., издадени от [община], район „Централен“, както следва: тавански етаж на кота 6.08, състоящ се от открита покривна тераса, ателие на художник с два входа-откъм обекта на долния етаж /новонадстроения цял етаж/ и откъм антрето на таванското ниво, северно таванско помещение с вход откъм стълбището и източно таванско помещение с вход откъм антрето на таванското ниво, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 86, том IV, рег. № 6752, дело № 643/03.08.2005 г. на нотариус рег. № 001, с който Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. са признати за собственици въз основа на осъществено право на строеж в режим на СИО на жилище на две нива с Р. от 206,14 кв.м. – жилищно ниво и мезонетно, свързано с него таванско ниво за ателие за творческа дейност, находящо се в сграда в [населено място], [улица], като първото ниво е разположено на третия (втори жилищен) етаж с площ от 103,07 кв.м., състоящо се от две спални, дневна-трапезария с кухненска ниша, входно антре, перално помещение, баня-тоалетна и две тераси, а второто ниво е разположено на таванския етаж със застроена площ от 103,07 кв.м., състоящо се от ателие за художник, кухненска ниша, стая, антре и баня с тоалетна, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за първоинстанционното производство в размер на 2200 лв. и за въззивното производство в размер на 1800 лв.
З. Д. Ф. чрез пълномощника си адвокат П. Х. е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Във въззивната си жалба Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. са навели доводи, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е позовал на основание за уважаването на иска, а именно препятстване на упражняването на правото на собственост, което не е посочено в исковата молба от ищеца, както и че е неправилно, тъй като е налице очевидна злоупотреба с право – след като е уважена претенцията на ищеца по чл. 108 ЗС (гр. д. № 4200/2010 г. по описа на ПРС, X. гр. с-в), е заведена настоящата претенция по чл. 109 ЗС по отношение на същия имот, с искане да бъде премахнат; обектът е законосъобразно построен и надлежно въведен в експлоатация, като законосъобразността му не подлежи на последващ контрол – пряк или косвен; надстройката на процесната сграда е изначално изградена, т. е. липсва предишно състояние, което да се възстанови, чрез негаторния иск и да определи съдържанието на дължимото от ответниците поведение в случай на тяхното осъждане; необоснован е фактическият извод на районния съд, че помещенията на последното ниво на сградата се ползват като второ ниво на мезонет; твърди се, че всички помещения, находящи се на последното ниво на сградата, се ползват от страните в идеална съсобственост; извършените промени в първоначалния проект не са се отразили по никакъв начин на обема на собственическите права на ответниците; не е налице промяна на предназначение в хипотезата на чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ; не е налице промяна в общите части на сградата в таванския етаж, тъй като терасата не е обща част, а антрето не е претърпяло никаква промяна; Н. К. К. и Б. К. К. /праводателка на З. Д. Ф./ са дали съгласие Е. Н. К.-Д. да извърши основен ремонт и преустройство на таванското подпокривно пространство на съществуващия над жилищната сграда таван и да ползва същия за свои професионални потребности, т. е. останалите собственици са дали съгласието си за извършеното преустройство; ответниците не са променили предназначението на общото таванско помещение, като са го преустроили и са го включили като свързана част към тяхното собствено жилище; извършеното строителство не се е отразило негативно на правото на собственост върху имота – ищецът е придобил собственост върху много по-функционални и добре устроени обекти; не е установено по производството кое е поддържаното от ответниците фактическо положение, което пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик.
Окръжен съд-Пловдив е приел за неоснователен довода за недопустимост на атакуваното първоинстанционното решение. Счел е, че не налице хипотеза на задължително необходимо другарство по отношение на Н. К. К., тъй като разграничението на задължителното от факултативното необходимо другарство при иска с правно основание чл.109 ЗС зависи от твърденията в исковата молба за това кои са лицата, които поддържат неоснователното действие – когато искът по чл.109 ЗС се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за премахването й е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота /решение № 712/06.10.09 г. по гр. д. № 2170/08 г. на ІV ГО, ВКС/ и в този случай участието на всички съсобственици би било задължително, тъй като противоправното състояние на имота се поддържа от всички. Настоящия случай не попада в тази хипотеза, тъй като претенцията по реда на чл.109 ЗС е за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сградата, в която е налице етажна собственост. Предявяването на такъв иск е действие на обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за предявяване на иска, като същият следва да бъде насочен срещу етажните съсобственици, които пречат на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение. Искът може да се предяви от всеки един от етажните съсобственици срещу съсобствениците или трети лица, които извършват противоправни действия, като е напълно възможно в производството да не участват всички съсобственици /в този смисъл решение № 83/15.03.2011 г. по гр. д. № 229/2010 г. на II ГО, ВКС/. Съобразно твърденията в исковата молба противоправните действия, с които е нарушено правото на собственост на ищцата, са извършени и поддържани от Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д., т. е. не е нужно съвместното предявяване на иска и срещу Н. К. К.. като условие за допустимост на съдебния процес, тъй като същият не е задължителен другар в процеса.
За неоснователен е приет и довода, че районният съд се е позовал на основание за уважаването на иска, което не е посочено в исковата молба, е неоснователен. Счетено е, че в съдебния акт ясно е изразена воля, че неоснователното действие на ответниците се изразява в нарушаване на правото на собственост на З. Д. Ф. върху 1/3 идеална част от тавана на процесната жилищна сграда и е осъдил ответниците да преустановят действията си, както и да отстранят извършеното незаконно надстрояване, като възстановят имота във вида съгласно одобрените строителни книжа. Именно това е и основанието посочено в исковата молба, в обстоятелствената част са изложени подробни съображение за правото на собственост на ищеца /нотариален акт за покупко-продажба № 4, том I, рег. № 196, нот. дело № 3/ 12.01.2004 г. на нотариус, рег. № 326 и нотариален акт за покупко- продажба № 152, том I, рег. № 1565, нот. дело № 130/ 23.03.2010 г. на нотариус, рег. № 001/, както и за неправомерните действия, предприети от ответниците по отношение на таванския етаж в процесната съсобствена сграда, който представлява обща част. С петитума пък се иска осъждане на ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху горепосочения недвижим имот – 1/3 ид. ч. от тавана на процесната жилищна сграда, като премахнат последиците от неправомерните си действия и отстранят извършеното от тях незаконно застрояване и възстановят имота във вида, съгласно действително притежаваните от тях вещни права и съгласно скица-виза от 05.05.1999 г., одобрен архитектурен проект от 01.06.1999 г. и строително разрешение № 504/ 21.10.1999 г.. По така изложените обстоятелства и формулиран петитум на исковата молба ответниците са подали и съответния отговор, с който посочват, че предприетото строителство на таванското ниво е законосъобразно, тъй като се касае за несъществени изменения в хода на строителството, както и, че останалите съсобственици са дали съгласието си за извършеното преустройство.
В. съд е приел за неоснователни и доводите относно правилността на първоинстанционното решение. Отчел е, че въз основа на влязло в сила решение по чл.108 ЗС ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда. Въз основа на експертните заключение е установил, че от първоначалния одобрен проект са извършени съществени отклонения и са извършени преустройства в таванското помещение. По силата на договор за дарение от 2000 г. ответникът Е. Н. К.-Д. е придобила от своя баща Н. К. 1/3 ид. част от дворното място, Ц., ведно с правото да настрои находящата се в терена двуетажна масивна жилищна сграда в съответствие със строително разрешение от 21.10.1999 г. и одобрен архитектурен проект, а именно – двустайно жилище със застроена площ 103.07 кв. м., състоящо се от дневна-трапезария, кухненска ниша, две спални, входно антре, перално помещение, санитарен възел – баня и две тераси, същото свързано мезонетно с таванско ниво, състоящо се от ателие с площ 24.01 кв. м., антре, открита покривна тераса – 23.16 кв. м., таванско помещение – 12.75 кв. м. и таванско помещение от 10.75 кв. или общо площ на таванското ниво – 70.67 кв. м. Предвиденото, съгласно посочените строителните книжа, надстрояване е започнато, като с акт-образец № 14 от 25.08.2002 г. конструкцията на строежа е била приета. Впоследствие с екзекутивни чертежи от 07.12.2004 г. проектът е преработен, като източното таванско помещение се преустройва в антре, баня с wc и кухненска ниша към ателието за индивидуална творческа дейност, а откритата покривна тераса е станала покрита и се е обединила в общо пространство с ателието. Другото таванско помещение се запазва в първоначалния си вид, като единствено се променя наименованието му – „стая”. При тези факти за счетени за неоснователни доводите на ответниците по иска, че не е налице промяна на предназначение в хипотезата на чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ и, че не е налице промяна в общите части на сградата в таванския етаж. В процесния случай несъмнено са налице промени в предназначението на обекта, както и е налице съществено изменение на общите части на строежа – покривната тераса (чл. 38 ЗС).
За неоснователни са приети и доводите, че обектът е законосъобразно построен, като законосъобразността му не подлежи на косвен съдебен контрол, тъй като съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. Основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик за прекратяване на създаващо пречки за упражняване правото на собственост неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е допустим. Единствено не е допустимо чрез негаторния иск да се отменят архитектурният проект, строителните книжа, както и разрешителното за строеж, което е меродавният за законността на строежа административен акт. Всичките те обаче установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа, но не установяват, а и не могат да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Т. е. ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС има право да иска премахването на законен строеж в имота му, ако твърди, че с него се засягат правата му, като по този начин съдът осъществява косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административните актове на органите по строителен контрол, като за тези изводи съдът се е позовал на указанията по приложение на материалния закон в ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС.
Окръжният съд е приел, че липсва съгласие на Н. К. К. и Б. К. К. /праводателка на З. Д. Ф./ за извършеното преустройство, изискуемо съгласно чл.156, ал.5 ЗУТ. С нотариално заверена декларация от ноември 1998 г., същите са декларирали съгласие в полза на Е. Н. К.-Д. да извърши основния ремонт и временно преустройство на таванско подпокривно пространство на съществуващия над процесната жилищната сграда таван, както и да ползва тавана за свои професионални потребности, но декларирането е преди да е издаден одобреният архитектурен проект (01.06.1999 г.), поради което няма как с нея да се измени нещо, което към момента на подписването й, не е съществувало, а и декларацията явно се отнася до подпокривното пространство, съществуващо над жилищната сграда към ноември 1998 г. и е неясна, доколкото в нея липсва подробно изброяване в какво точно ще се изразява временното преустройство.
След реализиране на строителството двамата ответника са се снабдили с констативен нотариален акт, според който жилището им вече е на две нива, второто от които, находящо се на таванския етаж със застроена площ от по 103,37 кв.м. По този начин собствеността на ответниците в сградата по разгъната застроена площ е станала общо 206, 14 кв.м., за разлика от първоначалния проект, по който сборът на двете нива – втори жилищен и тавански етаж заедно е 173, 74 кв.м. и те на практика са придобили цялото подпокривно ниво, като така са трансформирали общата част за сградата „таван“ в обект тяхна индивидуална собственост, поради което неоснователни са доводите им, че всички помещения, находящи се на последното ниво на процесната сграда, се ползват от страните в идеална съсобственост, извършените промени в първоначалния проект не са се отразили по никакъв начин на обема и на собственическите права на ответниците и, че ответниците не са променяли предназначението на общото таванско помещение, като са го преустроили и са го включили като свързана част към тяхното собствено жилище. Правата на ищеца несъмнено се явяват накърнени, тъй като вместо да се изградят мезонетно, свързано с втория етаж, ателие и две отделни и самостоятелни тавански помещения и открита покривна тераса, и от всичко това той да притежава 1/3 идеална част, фактически целият етаж е станал един обект, свързан към долния етаж и така таванът вместо обща част е превърнат в лична собственост на ответниците.
За неоснователни са счетени и доводите, че не е установено по делото фактическото положение, което пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик, тъй като само по себе си преустройството на таванското ниво в съществено отклонение от първоначално одобрения обект без съгласието на съсобствениците, безспорно нарушава обема на правото на собственост на ищеца, който е заставен да търпи едно неправомерно действие от страна на ответниците по отношение на правото му на собственост върху 1/3 идеална част от таванското помещение.
Относно адекватността на поисканата мярка от ищеца – да отстранят извършеното незаконно надстрояване, като възстановят имота във вида съгласно одобрените през 1999 г. строителни книжа, на което ответниците са възразили, че при придобиването на обекта в процесната жилищна сграда от страна на ищеца, имотът е бил в сегашното си състояние, както и, че липсва предишно състояние, което да се възстанови чрез негаторния иск и да определи съдържанието на дължимото от тях поведение в случай осъждане им, съдът е приел, че без значение за реализирането на фактическия състав на негаторния иск е състоянието на имота, когато същият е придобит от ищеца. Когато неоснователното действие се изразява в нарушение на строителните правила и норми, възможен път за защита на ищеца е искането за изграждане на обекта съобразно надлежно издадените строителни книжа – строително разрешение и одобрен архитектурен проект. Освен това не са основателни доводите на въззивника, че липсва предишно състояние, в което да се приведе имотът. Не е спорно между страните, че акт-образец № 14 за приемане на конструкцията е подписан на 25.08.2002 г., което означава, че конструкцията на строежа е завършена, прегледана и приета от инженер-конструктор и от оторизирано лице от консултантска фирма. Подписването на акт № 14 означава, че е изпълнена дървената покривна конструкция, т.е. налице е изграден годен обект, който може да е предмет на прехвърлителни сделки. Първоначалният проект е променен след приемането на конструкцията на сградата, следователно налице е предишно състояние на обекта.
В. съд е изложил и съображения, че не е налице твърдяната във въззивната жалба очевидна злоупотреба с право. Между претенцията на ищеца по чл. 108 ЗС (гр. д. № 4200/2010 г. по описа на ПРС, X. гр. с-в) и настоящата претенция по чл. 109 ЗС по отношение на същия имот, с искане да бъде премахнат, не е налице обусловеност. Предмет на ревандикационния иск е защитата на правото на собственост, а с негаторния се търси защита срещу неоснователни действия, които не позволяват упражняването на правото на собственост или ограничено вещно право в пълен обем. В случая е налице последваща защита на собственически права. Липсва недобросъвестно и противоречащо на добрите нрави упражняване на права от страна на ищеца. Предявяването на иск за защита на правата на гражданите не може да бъде разглеждано като противоправно действие, независимо от това дали същата е основателна или не.
По отношение на довода дали извършеното строителство се е отразило негативно на правото на собственост върху имота на ищеца, съдът е изложил съображения, че без значение в случая е дали таванският етаж е станал по-функционален и по-добре устроен обект, тъй като неправомерното действие се изразява в преустройството на таванското ниво при съществено отклонение от първоначално одобрения обект, без съгласието на съсобствениците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите считат, че въззивното решение следва да се допусне до каснационно обжалване, за да се провери допустимостта му. Подържат и наведените във въззивната жалба основания за недопустимост – неучастие на задължителен необходим другар и произнасяне по основание, което не е наведено в исковата молба.
По първото твърдяно основание за недопустимост се позовават на решение № 712 от 6.10.1999 г. по гр.д. № 2170/2008 г. на IV г.о. и решение № 307 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1210/2010 г. на I г.о. на ВКС. И в двете решения – едното, постановено по реда на ГПК-отм., а другото по чл.290 ГПК – дават тълкуване, че когато се иска е основан на пречки в резултат на разположение на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за премахването й е на всички съсобственици, които в този случай са задължителни необходими другари. Това тълкуване обаче е неотносимо към настоящото дело, по което искът е да се премахне преустройство, в резултат на което е създаден самостоятелен обект, като собственост на който с констативен нотариален акт се легитимират само ответниците по иска.
Настоящият състав не намира основание за допускане на касационно обжалване и по втория довод за недопустимост на решението. В исковата молба ищцата е твърдяла, че е собственик на 1/3 от таванския етаж, който е обща част /квалификацията й, че е обща по естеството си част не обвързва съда/, както и че ответниците са извършили незаконно строителство, като са се отклонили съществено от първоначално одобрения проект и без съгласието на заинтересованите лица са превърнали общия съсобствен таван в част от своето жилище и макар ищцата да е снабдена с ключ от помещение, не може да го ползва по предназначение – таван, като е поискала да се преустановят действията, с които й се пречи да упражнява правата си, като се отстранят последиците от извършеното незаконно надстрояване и имота се възстанови във вида съгласно строителните книжа. Именно тези обстоятелство във връзка със заявения петитум са разгледали първоинстанционния и въззивния съд, формирайки извод, че второто ниво на надстройката се ползва като второ ниво на мезонет, надстроена и функционално свързано със собствения на ответниците етаж.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторите поставят въпроса: относно процесуалното задължение на въззивния съд да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Въпросът е обоснован с тезата, че въззивният съд не е посочил въз основа на кои доказателства прави извода, че са налице промени в предназначението на обекта и съществено изменине на общите части на строежа – покривната тераса; че фактически целия строеж е станал един обект, свързан към долния етаж и така таванът вместо обща част е превърнат в лична собственост на ответниците и че първоначалния проект е променен след приемане конструкцията на сградата. Тази теза не може да се съотнесе към мотивите на въззивното решение, в което е посочено, че тези изводи се формират на база на експертните заключения /на единична и тройна експертиза/ и липсата на спор между страните, че акт-образец № 14 за приемане на конструкцията е подписан на 25.08.2002 г.
На същото основание касаторите поставят въпроса: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, които имат значение за съществуването на спорното право. Въпросът е обоснован с тезата им, че не са обсъдени показанията на св.Б.-И., че преди надстрояването тавана не е бил разделен на складови помещения и се е ползвал общо в идеална съсобственост и, че измененията в първоначалния проект са били извършени преди съставянето на акт 14, както и изявленията на вещите лица, че терасата е била част от ателието по първоначалния проект /относими към извода, че покривната тераса е обща част/ и че стая А не е част от ателието и се ползва като склад, че жилището и ателието не са свързани и се ползват независимо едно от друго. В. съд действително не е обсъдил посочените доказателства, но решението му не противоречи на цитираната от касаторите практика на ВКС, според която съдът дължи обсъждане на всички доказателства, имащи значение за правилното решаване на спора, а в случая със сила на пресъдено нещо по уважения ревандикационен иск е установено, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сградата, представляващ второ ниво на надстроения апартамент-мезонет на две нива, съставляващ самостоятелен обект в сградата.
К. поддържат противоречие с практиката на ВКС и по въпроса: достатъчно ли е за уважаване на претенция с правно основание чл.109 ЗС да се установи фактът, че един от съсобствениците е извършил строеж в отклонение от издадените строителни книжа и без съгласие на останалите съсобственици или е необходимо във всеки отделен случай да се изследва и установи връзката между посоченото от ищеца неоснователно действие на ответника и конкретните пречки, които то създава на правото на собственост на ищеца. В приложените към касационната жалба решения – № 416/16.11.2010 г. по гр.д. № 27/2010 г., I г.о.; № 58/26.03.2013 г. по гр.д. № 907/2012 г., I г.о.; № 51/7.05.2013 г. по гр.д. № 764/2012 г., II г.о.; № 23/9.04.2014 г. по гр.д. № 5465/2013 г., II г.о.; № 62/18.04.2014 г. по гр.д. № 712/2012 г., I г.о. – общо се приема, че за успешното провеждане на негаторен иск по чл.109 ЗС е необходимо установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия. В. решение противоречи на посочената практика на ВКС, доколкото Окръжен съд-Пловдив не е формирал изводи с какво изграждането на ателието в процесния етаж, което е предвидено по проект като самостоятелен обект с достъп от надстроения етаж, собственост на ответниците, пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, поради което е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1792 от 16.11.2015 г., постановено по гр.д № 2596 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, Гражданко отделение, VI състав.
В едноседмичен срок от съобщението Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. да представят доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 42.17 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: