О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София 26.04 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 6/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. В., [населено място], срещу въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, а именно дали е допустимо при повдигнат от държавата спор за собственост да бъде осъществяван косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на административния съд, с което са уважени реституционните претенции по чл.3,ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. след като тя чрез действията на своите органи е довършила производството по връщане собствеността; както и въпроси по прилагане на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. относно предпоставките за реституция – налице ли е осъществено мероприятие „къща-музей”, съществувал ли е имотът във вида, в който е отчужден към момента на влизане в сила на закона. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с решения на ЕСПЧ /”Кехая и др.срещу България”/ по основния за спора въпрос – допустим ли е установителен иск на държавата срещу граждани, провели успешно административна процедура по реституция на отчужден имот.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез областния управител на област Б., оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №1933/2008г. по гр.д.№ 118/2008г. на Районен съд – Разлог, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения при условията на евентуалност обективно съединен иск на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Б. за установяване, че В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. не са изключителни собственици на недвижим имот, представляващ незастроената част на дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г. и масивната двуетажна сграда в него със застроена площ от 178 кв.м., понастоящем идентичен на имот пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и че държавата и ответниците са съсобственици на процесния имот при дялове 6.5/12 ид.ч. за държавата и 5.5/12 ид.ч. общо за ответниците. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е уважен предявеният иск от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. и е признато за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – незастроена част от дворно място площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211,кв.67 по плана на Б. от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и е отменен е нотариален акт за собственост №48/2003г. на нотариус Кр.М., рег.№061.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че И. Н. В., поч.1939г. е оставил законни наследници Е. В. – съпруга,поч.1969г., Н. И. В.-син, поч.1942г., Р. И. В.-дъщеря, поч.1988г. и Б. И. В.-син, поч.1980г.Последният е оставил законни наследници ответниците по делото – съпруга В. В., дъщеря М. В. и син Н. Б. В.. В. В. е починала в хода на производството и е оставила законни наследници останалите двама ответници.Р. В. е оставила законни наследници Е. Н. и М. Безродна.С решение №78/22.05.1998г. по адм.д.№562/1992г. на ОС-Благоевград е отхвърлена жалбата на В. В., М. В. и Н. В. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаване на имоти пл.№1211 и 1209, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г.С решение №6210/28.12.1998г. на ВАС е отменено посоченото решение на Благоевградския окръжен съд, както и мълчаливият отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването на имот пл.№1211,кв.67. Постановено е друго, с което е отменено отчуждаването на имот пл.№1211, кв.67 относно незастроената част от дворното място и на масивната двуетажна жилищна сграда в него, извършено през 1952г. и през 1982г. ВАС е приел за установено, че отчуждаването е извършено на два пъти през 1952г. и през 1982г. за мероприятие „къща – музей на Н.Й.В.”.През 1952г. е отчуждено дворно място от 178 кв.м. от общо 406 кв.м. и масивна двуетажна жилищна сграда с площ 178 кв.м. През 1982г. е отчуждена и останалата част от недвижимия имот за същото мероприятие. Мероприятието, за което е отчужден имотът, не е осъществено, независимо, че се ползва за музей. Въззивният съд е приел, че държавата не е била страна в реституционното производство и с оглед възраженията на същата, решението на административния съд следва да се подложи на последващ контрол за законосъобразност от гражданския съд.Съгласно т.4 на ТР№6/2006г., ОСГК, ВКС, страната в гражданския спор, отнесен до гражданския съд, която не е била страна в административното производство по реституция на спорния имот, може да се защити в гражданския процес като наведе доводи, че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията. Съгласно чл.1,ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. реституцията е допустима, ако сградата съществува към момента на влизане в сила на закона и ако мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало. От доказателствата по делото, вкл. техническите експертизи, въззивният съд е приел, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването е било изпълнено към момента на влизане в сила на реституционния закон – жилищната сграда, отчуждена през 1982г. е съборена и на нейно място е изградена нова. Къщата, предмет на отчуждаването от 1952г. е реконстуирана и двете /нова и стара сграда/ са функционално свързани, като и в двете е разположена експозицията на къщата – музеей „Н. В.”.Решението на ВАС е постановено при неправилна преценка на материалноправните предпоставки за реституция по чл.1,ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.Къщата-музей е паметник на културата с национално значение, поради което по силата на закона е станала публична държавна собственост- чл.2,ал.2,т.3 ЗДС.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по посочения в първа точка от изложението въпрос, който съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС,следва да се уточни в смисъл дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановено реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото. Основателността на иска е предпоставена от формиране на извод дали държавата е обвързана от влязлото в сила решение на административния съд за възстановяване на собствеността по посочения ред и дали по предявен от нея иск гражданският съд може по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе по материалната законосъобразност на такова решение. В обжалваното въззивно решение поставеният въпрос не е решен в съответствие с разясненията, дадени в ТР№5/2011г., ОСГК, ВКС,постановено след въззивното решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК. Останалите въпроси от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не могат да обусловят самостоятелно допускане касационно обжалване на решението, тъй като касаят изводите на въззивния съд относно материалната законосъобразност на решението на административния съд. Те евентуално следва да бъдат обсъдени по съществото на спора.
С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 710 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ касационната жалба без движение. Указва на касатора Н. Б. В., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 710 лева.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: