Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
София 28.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3298 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
По делото е постъпила молба от Д. В. С., чрез пълномощника си адв. П. М., в която е направено искане за допълване на решение № 38/ 5.07.2016г., постановено по т.дело №3298/2016г. и за поправка на очевидни фактически грешки. Искането е ВКС се произнесе по молбата от 16.06.2015г. за отмяната на решение от 1.08.2013г. на СРС, по гр.дело № 4588/2012г. Според молителя неправилно касационният съд се е произнесъл по въпроси за процесуални нарушения допуснати от въззивната инстанция. Поддържа, че при произнасяне по молбата за отмяна, ВКС е допуснал фактически грешки, конкретизирани в т.2 , т.3 и т.4 от раздел І на молбата. В раздел ІІ е направено искане за допълване на решението с описаните в раздел І факти и произнасяне по молбата за освобождаване на молителката от заплащане на разноски и за присъждане на направените от молителката разноски. По преценка на ВКС е направено искане евентуално да бъде указано на молителката за представяне на свидетели и други доказателства и документи.
В депозирано писмено становище [фирма] аргументира становище за неоснователност на молбата по чл.247 и чл.250 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, намира следното:
Подаване на молба по чл.250 ГПК е обвързано със спазване на преклузивния срок – едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. В случая срокът е спазен. Молбата по чл.247, ал.1 ГПК е съобщена на противната страна, която е подала отговор. Искането за допускане на доказателства в това производство е правно несъстоятелно.
Върховният касационен съд се е произнесъл по молба за отмяна по чл.303, т.5 и т.6 ГПК, решението по което е влязло в сила.
По молбата по чл.247, ал.1 ГПК:
Съгласно чл. 247 ГПК, след като обяви решението си съдът не може сам да го отмени или измени, освен само за да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка, според правната теория и съдебна практика, е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Следва да се отбележи, при произнасяне по основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съставът на ВКС се е ограничил само по изложените от молителката факти за нарушено право на участие в процеса във връзка с проведеното на 4.07.2013г. от СРС. Несъгласието с изводите на ВКС при оценката на фактите и доказателствата относими към насрочването и провеждането съдебно заседание на 4.07.2013г. от районния съдия, по естеството си не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в контекста на изложеното в предходния абзац. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение.
По молбата по чл.250 ГПК:
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, поради липса на формирана воля на съда относно спорното право. При молбата за отмяна непълно ще е решението, в което съдът не се е произнесъл по някои от наведени от молителя основания по чл.303 ГПК. Молбата за допълване на решението предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. В конкретния случай молителят иска с подадената молба по чл.250 ГПК съдът да допълни описаните в решението факти, като се съобрази с изложените в раздел І, според молителя, допуснати фактически грешки, като разгледа искането за отмяна само на решение от 1.08.2013 г., постановено по гр.дело № 4588/2012г. на СРС. При така изложените факти, молбата за допълване на решение № 38/ 5.07.2016г. на ВКС, ТК, първо отделение, е неоснователна. ВКС се е произнесъл в решението си по двете основания за отмяна, с които е сезиран – по ч.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, поради което решението не е непълно. Когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи на страните не е непълнота на решението, а неправилно решение.
Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения, на изрично посочените в чл.303 ГПК основания. По арг. на чл.303 ГПК, не подлежат на отмяна решения, които не са влезли в сила. От това следва, че първоинстанционно решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, когато поради необжалването му то е влязло в сила. Ако гражданскоправният спор е разгледан от въззивен съд, единствено неговото решение, а не това на първата инстанция подлежи на отмяна – независимо от това дали съдът е отменил първоинстанционното решение или го е потвърдил. Няма как да бъде удовлетворено искането за връщане на делото за ново разглеждане в СРС, ако не бъде отменено въззивното решение.
В обобщение на горното молбата за допълване на решението и за поправка на очевидна фактическа грешка, като неоснователна се оставя без уважение.
По искането за присъждане на разноски:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца разноски/ такси, разноски по производството и адв. възнаграждение/ се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Приложена разпоредбата за производството за отмяна, молителят ще има право на разноските направени в това производство, само при уважаване на молбата. В случая молбата за отмяна е оставена без уважение, поради което на молителката не се следват разноски.
По искането за освобождаване от разноските по делото:
Молбата е неоснователна. С разпореждане от 5.11.2015г. молителката е била освободена от заплащане на дължимата за това производство ДТ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 7010/ 8.07.2016г. на Д. В. С. за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 38/5.07.2016г., постановено по т.дело № 3298/2015г. на Върховния касационен съд, ТК, първи състав.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: