О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 23.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 731 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3924/3.VІІ.2008 г. на „Т” ЕАД-гр. Перник, подадена против въззивното решение № 149 на Пернишкия окръжен съд, ГК, постановено на 14.V.08 г. по гр. д. № 336/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 948 на РС П. от 17.І.2008 г. по гр.д. № 1103/07 г. – относно признаването за установено спрямо търговеца-настоящ касатор по иска на Ч. В. М. от София, в качеството му на законен наследник на Н. М. П. , б.ж. на гр. П., поч. на 18.ІV.1989 г., че не дължи сумата 3 695.16 лв., представляваща търсена от д-вото цена за доставена топлинна енергия в периода 1.І.1997 г. и до 30.ІХ.2003 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница в размер на 716.47 лв., съответно за периода от 24.ІІІ.1007 г. и до 18. ХІІ.2003 г., както и законна лихва върху същата главница от 23. ХІІ.2003 г. и до окончателното й изплащане. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ „Т” ЕАД-гр. Перник е била осъдена да заплати на М. общо 776.46 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца-касатор са за постановяване на обжалваното въззивното решение в нарушение на материалния закон и при липса на мотиви /съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 189, ал. 2 ГПК-отм./, поради което се претендира неговото касиране и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, заявен от М. с обективно съединените му отрицателни установителни искове, с който настоящата инстанция да признае за установено по тях, че сумите, търсени от топлофикационното д-во, били реално дължими.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК под надслов „Касационни основания по чл. 280 ГПК”, процесуалният представител на касатора юрисконсулт Е. Б. И. е добавила към първоначално релевираните в жалбата две отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, още и необосноваността, като порок на атакувания съдебен акт на въззивната инстанция, самостоятелно налагащ неговата отмяна, докато към приоритетно твърдяната липсата на мотиви, са били наведени допълнителни доводи: за необсъждане от страна окръжния съд на всички представени по делото доказателства – нарушение и на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Ч. В. М. от София писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. В от АК П. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от „Т” ЕАД-гр. Перник. Инвокират се доводи, че изискването за изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в случая е било изпълнено само формално, посредством бланкетното посочване на текста на чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Т” ЕАД-гр. Перник да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пернишкия ОС. , тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Практически липсва обосновка за приложното поле на касационното обжалване в нарочното изложение на „Т” ЕАД-гр. Перник, озаглавено „Касационни основания по чл. 280 ГПК”. Конкретно не е била обоснована нито една от трите алтернативно дадени предпоставки за допустимост на такова обжалване, визирани в т.т. 1-3 на бланкетно сочения текст от действащия процесуален закон. Отделно от това, дори не е била релевирана от страна на касатора главната предпоставка за преценка налице ли е приложно поле на касационното обжалване: кой в случая е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който Пернишкият окръжен съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. , евентуално същият да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, респ. същият този въпрос едновременно да е релевантен както за точното прилагане на закона, но заедно с това той да е от значение и за развитието на правото въобще. Недопустимо е сочените като „касационни основания по чл. 280 ГПК” да се отъждествяват с онези по чл. 281, които законодателят е визирал като такива за касиране на въззивното решение, когато то е нищожно или е недопустимо, или пък е неправилно.
С. оглед изложеното се налага извод, че извършеното от касатора „Т” ЕАД-гр. Перник добавяне /при това след изтичане на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/ на нови основания за неправилност на обжалваното въззивно решение на Пернишкия ОС. , респ. навеждане на нови доводи в подкрепа на първоначално инвокираните такива в жалбата на д-вото, не обосновава по никакъв начин приложно поле на касационното обжалване на решение № 149/14.V.2008 г. по гр. д. № 366/08 г. и затова такова не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 149 от 14.V.2008 г., постановено по гр. д. № 336/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС. , Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 731 по описа за 2008 г.