Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
София, 04.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 937 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу решение № 200 от 16.11.2016г. по в. гр. дело № 391/2016г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 511 от 11.04.2016г. по гр. дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ищците Н. В. А. и М. В. А., двамата от [населено място], на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на всеки един от тях, сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху съсобствения им поземлен имот с идентификатор № 56784.519.319 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], Старинна градска част, [улица], с площ 295 кв.м., за периода: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., ведно със законната лихва от 01. 09. 2014г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на всеки един от тях, сумата 1 466. 65 лв. – обезщетение за забава върху горепосочените главници, за периода от падежа на всяко месечно задължение до 01. 09. 2014г., като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че при определяне на процесното обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищците недвижим имот не са съобразени регулационния му статут /без отреждане по ПУП/, предназначението му и обстоятелството, че ползването се осъществява върху част от имота в размер на 26 кв.м., чрез право на преминаване върху изградени пътеки и тротоар. Моли неправилното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по съществото на спора. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ – Н. В. А. и М. В. А. подават писмен отговор в законния преклузивен срок, в който излагат становище за нейната неоснователност. Молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. М. В. А. претендира направените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
С определение № 605 от 04. 07. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите при определяне размера на дължимо обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик на имот без правно основание и съобразяване на индивидуалните особености на този имот като предназначение, регулационен статут, местоположение, начин на ползване, вкл. частично или цялостно и др..
По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното:
Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице /Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят когато собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 131/27.10.2009г. по т. д. № 268/2009г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008г., III г. о.; решение № 267 от 20. 01. 2014г. по гр. д. № 13/2013г., III г. о.; решение № 252 от 23. 01. 2015г. по гр. д. № 2858/2014г., III г. о.. Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска дейност, за обществени нужди или др./; местоположението му; регулационния му статут; установения начин на ползване както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него. Когато ответникът ползва без правно основание част от собствения на ищеца недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на останалата част от имота от собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна експертиза.
По съществото на касационната жалба и наведените касационни оплаквания:
Предявени са в субективно и в обективно кумулативно съединение искове с правни основания чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното въззивно решение, между страните няма спор, а и се установява от приетите и неоспорени в процеса писмени доказателства, че ищците са собственици на по 1/2 ид. част, всеки от тях, от процесния недвижим имот, на основание реституция, наследствено правоприемство от В. О. А., починала на 29.05.2002г., и съдебна делба, като имотът е бил отписан от актовите книги за държавни имоти със Заповед №ОА-546/02. 05. 1996г. и Заповед №ОА-85/21. 01. 1998г. на Кмета на [община], а наследодателката А. е била въведена във владение на имота с протокол за въвод от 21.10.1999г. по изпълнително дело №4115/1997 г. на СИС при ПРС, в който е констатирано, че в процесното дворно място навлиза част от съседна постройка с дължина 4 м и ширина 1 м /по западната част на парцела/, за която няма спор по делото, че е собственост на ответника [община] и че през исковия период се е ползвала като Педагогическа библиотека. По делото няма спор и досежно факта, подкрепен със свидетелски показания и заключението на вещото лице В. С. по съдебно – техническата експертиза, че за да се влезе в библиотеката, се минава през имота на ищците, през който е изградена пътека от бетонни блокове, водеща до входа на сградата и няма друго място, откъдето да се мине за библиотеката, както и че изградената тротоарна настилка на [улица]навлиза в процесния имот с площ от 9 кв.м., т.е. общата площ от процесния имот, ползвана за преминаване към съседния имот /17 кв.м./ и за улица /9 кв.м./, възлиза на 26 кв.м..
Страните не спорят, че през процесния период ищците са изпращали всеки месец покани до ответника, съдържащи искане за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на имота. От писмените доказателства в процеса се установява, че между страните са водени и други дела, по които в полза на ищците са присъждани обезщетения за неоснователното ползване на имота им от ответника за различни периоди от време, като последното такова решение е постановеното по гр.д.№2997/2012г. по описа на ПРС, І гр.с., с което [община] е осъдена да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от 01.10.2007г. до 01.10.2012г.. Влезлите в сила решения по тези дела не се ползват със сила на пресъдено нещо досежно настоящия спор, тъй като касаят различни периоди на ползване без основание, т.е. отсъства обективен идентитет между делата.
Установен в процеса е фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, т.е. че ответната община е ползвала без основание през процесния период горепосочената част от съсобствения на ищците имот и по този начин се е обогатила за тяхна сметка, което обогатяване се съизмерява с размера на средния пазарен наем при съобразяване с правнозначимите критерии при определянето му, посочени в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза /процесната/, спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения.
При съобразяване с местоположението на процесния недвижим имот в старинната градска част на [населено място], попадаща в устройствена категория “културно – историческо наследство“; с регулационния му статут на урегулиран незастроен имот с отреждане за „зеленина“ съгласно квартално – застроителен и ситуационен план на СГЧ П., одобрен със заповед № 626/27.07.1985г., което отреждане следва да намери приложение при отменено с влязло в сила съдебно решение от 25. 02. 2005г. последващо отреждане по действащия ПУП за „обществени дейности“; с предназначението му да служи в частта си от 26 кв.м. за преминаване към собствената на ответника сграда в съседния имот /педагогическа библиотека/ и по изградената улица, навлизаща с 9 кв.м. с тротоарната част в имота на ищците, и в частта си от 1 кв.м., в която сградата на педагогическата библиотека навлиза в процесния имот, ползвана за нуждите на библиотеката, настоящият съдебен състав приема средният пазарен наем, посочен в заключението на тройната съдебно – техническата експертиза на вещите лица М. М., Д. М. и М. Я., във варианта по задачата на ответника, възприет и от въззивния съд в обжалваното решение. В последното обаче не е съобразено установеното в процеса обстоятелство, че собственият на ищците недвижим имот не се ползва в неговата цялост от ответника, а само в една по – малка част, възлизаща общо на 27 кв.м. /1кв.м. поради навлизането на съседната сграда и 26 кв.м. поради преминаването към нея и по навлизащата с 9 кв.м. изградена улица/, и то по начин, който не препятства ползването на останалата част от имота от собствениците му. В горепосоченото заключение на тройната съдебно – техническа експертиза, съдебните експерти са определели средния пазарен наем за ползваната от ответника площ от процесното дворно място съобразно местоположението му, регулационния му статут и предназначението му, което е за обществени нужди – зелени площи, а не за търговски цели, който за процесния период: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., за ползваната част от общо 27 кв.м., възлиза на сумата 3 565 лв. /115 лв. за 1 кв.м., ползван за библиотеката и 3 450 лв. за правото на преминаване към съседната сграда и по навлизащата улица/. Това е вариантът, който следва да бъде взет впредвид при определяне на процесното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, тъй като той е съобразен с правнозначимите критерии, обуславящи размера на средния пазарен наем при ползване на част от чужд имот без основание, посочени в отговора на поставения от касатора – ответник правен въпрос. При съобразяване с равните дялове на двамата ищци в съсобствеността върху процесния недвижим имот, исковете с правни основания чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки един, за всеки от ищците, следва да бъде уважен за сумата 1 782. 50 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като за разликата до 15 675 лв. те са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Исковете с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по чл. 59 ЗЗД за периода на забавата: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., с оглед получените от ответника ежемесечни покани за доброволно изпълнение на главния дълг, са основателни, всеки един, за всеки от ищците, за сумата 348. 55 лв., изчислена с помощта на електронен калкулатор. За разликата до сумите 1 466. 65 лв., тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено в горепосочената част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правни основания чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни за разликите над сумите 1 782. 50 лв. за исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и над сумите 348. 55 лв. за исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му досежно съдебно – деловодните разноски пред първата и втората съдебна инстанции, съобразно настоящия изход на спора, като вместо него бъде постановено ново решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата Н. В. А. сумата 211. 81 лв. – съдебни разноски пред двете съдебни инстанции и на ищеца М. В. А. – сумата 292. 61 лв. – съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 5 302. 42 лв. – съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. В. А. сумата 111. 54 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 1 945. 69 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, включващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 200 от 16.11.2016г. по в. гр. дело № 391/2016г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав в частта му, с която е потвърдено решение № 511 от 11.04.2016г. по гр. дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на Н. В. А. и М. В. А., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на всеки един от тях, сума над 1 782. 50 лв. до сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху съсобствения им поземлен имот с идентификатор № 56784.519.319 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], Старинна градска част, [улица], с площ 295 кв.м., за периода: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., ведно със законната лихва от 01. 09. 2014г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на всеки един от тях, сума над 348. 55 лв. до сумата 1 466. 65 лв. – обезщетение за забава върху горепосочените главници, за периода от падежа на всяко месечно задължение до 01. 09. 2014г., както и в частта му досежно съдебните разноски пред първата и втората съдебна инстанции, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н. В. А., ЕГН: [ЕГН] срещу ОБЩИНА П. обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1 782. 50 лв. до сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784.519.319 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], Старинна градска част, [улица], с площ 295 кв.м., за периода: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., ведно със законната лихва от 01. 09. 2014г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 348. 55 лв. до сумата 1 466. 65 лв., съставляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. В. А., ЕГН: [ЕГН] срещу ОБЩИНА П. обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1 782. 50 лв. до сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784.519.319 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], Старинна градска част, [улица], с площ 295 кв.м., за периода: 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г., ведно със законната лихва от 01. 09. 2014г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 348. 55 лв. до сумата 1 466. 65 лв., съставляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода 01. 10. 2012г. – 01. 09. 2014г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА П. да заплати на Н. В. А. сумата 211. 81 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции и на М. В. А. – сумата 292. 61 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. В. А. и М. В. А. да заплатят на ОБЩИНА П. сумата 5 302. 42 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 16.11.2016г. по в. гр. дело № 391/2016г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА П. да заплати на М. В. А. сумата 111. 54 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. В. А. и М. В. А. да заплатят на ОБЩИНА П. сумата 1 945. 69 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: