2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 13.03. 2012година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 906/2011 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
С. Г. К., П. Д. Г., М. Я. Г., Д. Я. Г., Ж. Г. Г., Н. А. С., Г. Д. С., З. Д. С., К. К. Т., Д. К. Д., К. Д. Х., К. К. Х., К. К. К., Д. Я. Х., Ц. Б. М. и В. Ц. Начева са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-34/11.05.2011г. по гр.д.№ 438/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота, която определя цената на вещните искове е 16 389лв./ поради което е процесуално допустима.
Ответниците Н. Н. Д. , Н. Г. Д. и Зоя Г. Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № 1954/30.12.2010г. по гр. д. № 674/2009г. в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че недвижим имот, представляващ келеме в землището [населено място], местността „Б..”, понастоящем представляващ имот с планоснимачен № 007148, по картата на землището и лозе, заснето с планоснимачен № 007146 с кадастрални номера съответно: № 67.800.7.146 с площ от 1082 кв.м. и № 67800.7.148, площ от 1,092 дка, е бил собственост на общия наследодател на страните Д. Г. Д., починал на 08.07.1930 година, и е внесен в ТКЗС от всички негови наследници и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
В. съд е приел, че с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се решава спор за материално право върху земеделските земи във връзка с възстановяването им по ЗСПЗЗ като се преценява положението към момента на внасянето им в ТКЗС. При този иск ищецът следва да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ в лицето на наследодателя си към момента на внасянето на имота в ТКЗС. С оглед на така очертания предмет на спора по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , съдът е приел за основателен доводът на въззивниците за невъзможност Д. Д. , починал на 08.07.1930 г. да притежава право на собственост към релевантния за изхода на спора момент – 1958г., когато имотът е бил одържавен, което обуславя неоснователността на предявения иск с оглед на петитума – установяване по отношение на ответниците, че процесният имот е бил собственост на общия за страните наследодател . Ищците е следвало да формулират точно и ясно искане да се установи принадлежносттта на правото на собственост върху спорния имот на конкретно изброени правоимащи лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, към датата на внасянето му в ТКЗС. Извършеното от определено лице или лица внасяне в ТКЗС не представлява самостоятелно основание за признаване на собственически права върху записания имот, а следва да се преценява, в съвкупност с останалите ангажирани по делото доказателства.
Правният въпрос поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице ли е нередовност на исковата молба, с която е предявен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , която не съдържа точно и ясно искане да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот на конкретно изброени правоимащи , ако общият им наследодател е починал преди отнемане на собствеността и имотът е възстановен само на част от неговите наследници и налице ли е спор за материално право в този случай. С оглед решаващите изводи на въззивния съд, така поставения въпрос е от значение за делото и при липса на установена трайна съдебна практика за тълкуване на разпоредбата на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в този аспект , касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Бургаския окръжен съд № VІ-34/11.05.2011г. по гр.д.№ 438/2011г.
Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 82 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: