Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
София, 23.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря А.Иванова
и в присъствието на прокурора СТАНЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 595 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК/отм/
С решение № 234 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 877/2007г. на С. апелативен с. е отменено решение от 14.03.2007г. по гр.д. № 288/2006г. на С. ОС в частта, с която искът за обезщетяване на имуществени вреди за периода от 28.12-1996г. до 27.10.1997г. , представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение, което В. Б. Д. би получил от “О” гр. Ф. на М. Германия, ако беше работил там за посочения период и вместо това ответниците Н. с. с., Прокуратурата на Р. Б. и С. г. с. са осъдени солидарно да му заплатят сумата 74 773,28 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2003г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е оставено в сила решението на СОС в частта, с която ответниците са осъдени солидарно да платят на Д. сумата 30 000 лв. неимуществени вреди за незаконни обвинения в извършване на престъпления и осъждане за наказания по НК, след което и бел оправдан и сумата 695 лв., представляваща имуществена вреда – разноски за адвокат по наказателните дела Оставено е в сила решението на СОС и в частта, с която иска за неимушествени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 50 000лв., за разликата над 695 лв. до 4200 лв. разходи за адвокат, сумата 1920 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение от М. на строежите за периода от 01.06.1989г. – 01.12.1990г. и сумата 46 900 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение от ЦКС за времето от 01.12.1990г. – 01.07.1996г. поради незаконно повдигане и поддържане на обвинение и осъждане за престъпления, за които в последствие е оправдан.
Ищецът Д. обжалва решението на въззивния с. в частта, с която е отхвърлена претенцията му за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до предявения размер 50 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за сумата 1920 лв. и за 46 900 лв.,представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение.. Навежда оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и необоснованост.
Прокуратурата на Р. Б. обжалва решението в частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди, като счита определения размер от 30 000 лв. за завишен и несъобразен с това, че ищецът е допринесъл за продължителността на наказателното производство, като се е наложило призоваването му чрез съдебна поръчка и не получаването на съдебните книжа в Германия в продължение на около три години. В частта за имуществените вреди, решението се атакува с оплакване за необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на представените писмени доказателства, които според Прокуратурата не установяват прекратяване на трудово правоотношение след задържането му в С. централен затвор. В частта за присъдените разноски по наказателното дело, Прокуратурата счита, че решението противоречи на процесуалните правила на НПК.
В съдебно заседание Прокуратурата, чрез прокурор Станева поддържа касационната жалба и взема становище да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, тъй като ищецът сам е допринесъл за промяна на мярката от парична гаранция в “задържане под стража” и за продължителността на наказателното производство и защото не е доказано да е получил уговореното трудово възнаграждение с немската фирма и да е прекратен именно трудов договор при условията, при които е бил сключен срочния трудов договор за три месеца.
Н. с. с. обжалва решението в същите части и развива същите оплаквания.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.
Върховен касационен с. , първо гр.о., като обс. заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. апелативен с. , изхождат от процесуално лигитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустима
По касационните жалби в частта им за неимуществените вреди.
По делото е установено, че против ищеца Д. е образувано наказателно производство с постановление от 12.04.1989г. на СГП за престъпления по чл. 203, ал.1 във вр. с чл. 201 от НК, като е взета мярка за неотклонение парична гаранция. Той е привлечен като обвиняем с постановление от 11.10.1989г. за престъпления по чл. 203, ал.1 във вр. с чл. 201 от НК, по чл. 282, ал.2 от НК и по чл. 219, ал.3 от НК и образуваното сл.д. № 61/1989г. е възложено на Г. следствено управление към МВР, чийто правоприемник е НСС. На 30.11.1989г. е внесен обвинителен акт в СГС за посочените престъпления. Поради неявяване на подс. мия в с.з. на 16.04.1991г., съдът е изменил мярката му от парична гаранция в размер на 1000 лв. в “задържане под стража”. На 11.12.1991г. ищецът е напуснал страната при служебно пътуване и е отказал получаването на съдебни книжа в Германия. Ход на наказателното производство е даден на 23.02.1994г.. С присъда № 42/02.12.194г. по н.о.х.д. № 1793/1989г. на СГС ищецът е признат за виновен и по трите обвинения и му е определено общо наказание шест години при първоначален “строг” режим. Тази присъда е потвърдена от ВС. По молба за преглед по реда на надзора на влязлата в сила присъда, с решение № 28/03.10.1997г. по н.о.х.д. № 239/1996г. ВКС отменя влязлата в сила присъда и връща делото за ново разглеждане. С разпореждане от 17.10.1997г. ищецът е освободен от затвора на 27.10.1997г., където е бил задържан за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” на 28.12.1996г. на аерогара София при завръщане от Германия. С присъда № 193/20.09.2000г. по нохд № 937/1997г. Д. е признат за невинен и по трите обвинения. Тази присъда е потвърдена от САС и от ВКС с решение от 01.12.2003г. по н.д. № 464/2003г. на ВКС.
Така наказателното производство против ищеца е продължило от 12.04.1989г. до 01.12.2003г. – повече от четиринадесет години, от които е изтърпял десет месеца ефективно наказание “лишаване от свобода” в С. централен затвор при първоначален “строг” режим. За този период и при тази интензивност на наказателното преследване, за засегнатите чест, достойнство и добро име, и лишения и неудобства, които е търпял ищеца в продължителен период от време, определеното обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е необходимо и достатъчно. Дари ищеца да е съдействал за продължаване на процеса за период от три години – от 1991г. до 1994г. като е напуснал страната, не се е върнал и е отказал да получи съдебните книжа, изпратени му със съдебна поръчка, то останалият период от продължителност на наказателното производство и интензивността на наказателно процесуалните действия, престоя му в затвора за период от десет месеца по обвинения, за които последствие е оправдан, са достатъчни, за да обосноват такъв размер на неимуществените вреди. Изложените от прокуратурата факти за съпричиняване от ищеца са основание съдът да приеме, че няма основание за завишаване размера на обезщетението в по-висок от определения – 30 000 лв. При определяне на този размер не следва да се взема предвид обстоятелствата, свързани със задържането на служебния задграничен паспорт на ищеца и фактите, преди образуване на наказателното производство, тъй като те не са част от наказателната репресия против него, т.е. те не са последици от повдигането и поддържането незаконосъобразно на обвинения, за които е оправдан. По изложените съображения, касационните жалби и на двете страни в производството са неоснователни по тази претенция.
По претенциите за имуществени вреди в размер на 1920 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение от М. на строежите за периода от 01.06.1989г. – 01.12.1990г. и сумата 46 900 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение от ЦКС за времето от 01.12.1990г. – 01.07.1996г. поради незаконно повдигане и поддържане на обвинение и осъждане за престъпления, за които в последствие е оправдан. Въззивният с. е отхвърлил тези претенции поради липса на причина връзка между наказателното производство и не получаването на трудово възнаграждение. По делото е установено, че от 01.11.1989г. до 31.08.1990г. ищецът е работил като зам директор в “К”- DHL, към МИО “К” и размерът на трудовото възнаграждение за м. август 1990г. и това, че докато е работил в тази организация през 1991г. е напуснал Б. за служебно пътуване в Б. , от което не се е завърнал до 28 12.1996г. От тези доказателства не се установява за претендираните два периода, ищецът по какъв трудов договор е работил с министерство на строителството, респективно с ЦКС, на какво основание и кога са прекратени тези договори и дали основанието за прекратяване е във връзка с образуваното през 1989г. наказателно производство. Ищецът е напуснал страната при служебно пътуване, но няма данни да се е върнал обратно до м. 12 1996г., поради което за посочения период не може да се приеме, че поради наказателното производство не е реализирал трудово възнаграждение. Затова изводът на въззивната инстанция за неоснователност на двете претенции за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение поради незаконно наказателно обвинение е обоснован и правилен, а касационната жалба на ищеца и в тази част е неоснователна.
Основателна е жалбата на Прокуратурата против частта от решението, с която ответниците са осъдени да платят солидарно сумата 695 лв., представляваща разходи за адвокатски хонорари по наказателните дела. Съгласно чл. 299, ал.1, т.12 от НПК /отм/ при постановяване на присъдата, съдът обсъжда и решава въпроса на кого да възложи разноските. В същия смисъл е и нормата на чл. 301, ал.1 т.12 от новия НПК, който допуска в чл. 306, ал.1 т.4 съдът да се произнесе по този въпрос и с определение. Следователно за имуществените вреди, съставляващи разноски по наказателното дело е налице друг ред за претендиране и присъждане в рамките на наказателното производство, поради което те не могат да се претендират като имуществени вреди по ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, когато закон е предвидил друг специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Следователно тази претенция е недопустима в това производство и решенията на СОС, с която е уважена до размер 695 лв. и на САС, в частта, с която е оставено в сила решението в тази част следва да се обезсилят, като недопустими. За разликата до пълния претендиран размер на тази претенция – 4200 лв., същата е отхвърлена и няма жалба от ищеца против тази част от решението, поради което настоящата инстанция не може да се произнася в тази част.
По касационните жалби на Прокуратурата и на НСС против частта от въззивното решение, с която на ищеца са присъдени имуществени вреди в размер на 74 773,28 лв. – обезщетяване на имуществени вреди за периода от 28.12-1996г. до 27.10.1997г., представляваща пропуснати ползи от трудово възнаграждение, което В. Б. Д. би получил от “О” гр. Ф. на М. Германия, ако беше работил там за посочения период, когато е бил задържан за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”, ведно със законната лихва от 01.12.2003г. до окончателното й изплащане. За да уважи тази претенция, въззивният с. е приел, че сключеният срочен трудов договор за три месеца между ищеца и “О” гр. Ф. на М. Германия е трансформиран в безсрочен от 01.10.1996г. при същите условия, съгласно уговореното в него и, че именно безсрочен трудов договор при същите условия е прекратен с писмо от 20.01.1997г. Този извод е формиран при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на процесуалната норма на чл. 186 от ГПК/отм/ и поради това е необоснован. Трудовият договор от 01.06.1996г. действително е съдържал клауза от 01.10.1996г. /след изтичане на трите месеца/ да се трансформира в безсрочен при същите условия, но той е предвиждал и възможност той да бъде прекратен. От писмото от 20.01.1997г. не може да се установи, дали е прекратен именно трансформираният в срочен безсрочен трудов договор при уговорените в него условия, защото в него е изявена воля за прекратяване на “деловите” отношения. Останало е неясно дали и към момента на задържането му в Б. на 28.12.1996г., ищецът е работил по трудов договор в посочената немска фирма и при какви условия, или след изтичане на срока на договора от 01.06.1996г. трудовите отношения са трансформирани в други /делови, свързани със съдружие, или по друг вид договор и т.н./. За изясняване на тези въпроси и в съответствие с нормата на чл. 186 от ГПК/отм/, въззивното решение в тази част следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен с. , първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 877/2007г. на С. апелативен с. в частта, с която е оставено в сила решението на С. окръжен с. , по гр.д. № 288/2006г. в частта, с която ответниците Н. с. с., Прокуратурата на република Б. и С. г. с. са осъдени солидарно да платят на В. Б. Д. сумата 30 000 лв. неимуществени вреди за незаконни обвинения в извършване на престъпления и осъждане за престъпления по НК, за които след това и бел оправдан и в частта, с която е отхвърлен иска за неимушествени вреди за разликата над 30 000 лв. до 50 000лв., и за имуществени вреди в размер на 1920 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение от М. на строежите за периода от 01.06.1989г. – 01.12.1990г. и за сумата 46 900 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение от ЦКС за времето от 01.12.1990г. – 01.07.1996г.
ОТМЕНЯ решение № 234 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 877/2007г. на С. апелативен с. в частта, с която е отменено решение от 14.03.2007г. по гр.д. № 288/2006г. на С. ОС в частта, с която искът за обезщетяване на имуществени вреди за периода от 28.12.1996г. до 27.10.1997г. , представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение, което В. Б. Д. би получил от “О” гр. Ф. на М. Германия, ако беше работил там за посочения период и вместо това ответниците Н. с. с., Прокуратурата на Р. Б. и С. г. с. са осъдени солидарно да му заплатят 74 773,28 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2003г. до окончателното й изплащане и
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо на основание чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ решение № 234 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 877/2007г. на С. апелативен с. и оставеното от него в сила решение на С. окръжен с. , по гр.д. № 288/2006г. в частта им, с която ответниците Н. с. с., Прокуратурата на република Б. и С. г. с. са осъдени солидарно да платят на В. Б. Д. сумата 695 лв., представляваща имуществена вреда – разноски за адвокат по наказателните дела и прекратява производството по тази претенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: