4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
София, 27.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2488 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на Ц. Д. Ц. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №358199/12.03.2018г., постановено по гр.д.№35014г. по описа на Софийски районен съд, Първо ГО, 49 състав, с което е признато за установено по предявения от З. С. В. срещу Ц. Д. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС, че З. С. В. е собственик на движима вещ – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „В.“, с рег. [рег.номер на МПС] и рама №W. и Ц. Д. Ц. е осъден да предаде на З. С. В. владението на лекия автомобил.
Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като твърди, че е живял на семейни начала със З. С. В. до 2010г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] където е бил адресно регистриран, но след раздялата е напуснал това жилище, закупил е имот в [населено място],[жк], където живее и ежедневно пътува до София, но тъй като мястото е извън регулация, все още няма административен адрес и не може да се регистрира адресно.
Твърди, че от дълги години работи като служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ с място на работа ареста на Националната следствена служба и служебен адрес [населено място], [улица], който адрес е посочен и в исковата молба на лист 4, като в исковата молба З. С. В. е посочила изрично и че той не живее на постоянния си адрес, а настоящият му адрес не ? е известен.
Поддържа, че делото е протекло без да е уведомен за него, тъй като съдът не се е съобразил с тези, съдържащи се в исковата молба сведения и вместо да разпореди призоваването му от месторабота, неколкократно е нареждал да бъде призован от постоянния му адрес, на който не живее от години, който факт е посочен и от ищцата в исковата молба. Твърди, че по този начин е бил лишен от възможността да участва в делото и моли решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В писмено становище в срока по чл.306, ал.3 ГПК адв.Н. С. Д., в качеството си на процесуален представител на З. С. В., изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в становището съображения.
С определение №147/05.07.2019г. молбата е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл.303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК страната е лишена от възможност да участва в делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т.е. само когато страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да вземе участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си.
За да се приеме за надлежно и даващо възможност на страната да участва в производството по делото, призоваването за съдебно заседание следва да бъде извършено по предвидения в глава 6 ГПК ред, като съгласно чл.38 ГПК съобщенията и призовките следва да бъдат връчвани на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщенията и призовките следва да бъдат връчени на настоящия адрес, а при липса на такъв – на постоянния адрес на лицето. Ако по делото е посочен адрес по местоработата на лицето съдът е длъжен да изпрати съобщенията и призовките на този адрес и само ако адресатът не бъде намерен на този адрес, да разпореди връчването да се извърши по настоящия или постоянния адрес на лицето. В този смисъл и в разпоредбата на чл.47, ал.3, изречение 3 ГПК изрично е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата по делото при поставено уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съдът следва служебно да провери и неговата месторабота и да разпореди връчване по месторабота, съответно по местослужене или по мястото на осъществяване на стопанската дейност. Ако така установените в ГПК правила не бъдат спазени, особено в хипотеза, при която адресът по месторабота е посочен в исковата молба, следва да се приеме, че допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила по призоваване и връчване на съобщения, вкл. и по назначаване на особен представител на разноски на ищеца, обосновават наличие на основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В случая в подадената от З. С. В. искова молба се съдържа деклариране на обстоятелството, че същата няма никакви сведения за настоящето местоживеене на ответника по предявения иск Ц. Д. Ц., както и че лицето не се намира на регистрирания постоянен адрес в[жк]. Посочен е адрес по месторабота [населено място], [улица]. Призовки и съобщения до Ц. Д. Ц. по посочения адрес по месторабота обаче по делото не са били изпращани. Съобщения с препис от исковата молба и определен срок за отговор са изпращани единствено на постоянния адрес на лицето в [населено място],[жк], [жилищен адрес] откъдето са връщани в цялост с отбелязване, че по сведения на живущи на адреса и от настоящия собственик лицето не живее на адреса от 5 години. По реда на чл.47 ГПК на този адрес е поставено уведомление, като след изтичане на срока за получаване на съдебните книжа и след изпращане на съобщение отново на този адрес, по реда на чл.47, ал.6 ГПК на Ц. Д. Ц. е назначен особен представител на разноски на ищеца.
Предпоставките за прилагане на чл.47, ал.6 ГПК обаче в случая не са били налице, тъй като съдът не е изпратил съобщението с приложения препис от исковата молба на посочения в исковата молба и известен на съда адрес по месторабота на ответника. Допуснатото при връчването на преписа от исковата молба процесуално нарушение е лишило ответника в производството от възможността да участва в същото и да организира защитата си.
Налице е поддържаното в настоящето производство основание за отмяна на постановеното от Районен съд-София решение. Същото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от фазата по връчване на препис от исковата молба.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307, ал.3 ГПК решение №358199/12.03.2018г., постановено от 49 състав на Първо ГО на Софийския районен съд по гр.д.№35014/2015г. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от фазата по връчване на препис от исковата молба.
Председател:
Членове: