О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр.София, 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 30/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. В. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 4407/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 40774/ 2009 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против [фирма] иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1 005 лв – обезщетение за оставане без работа за период 03.08.2009 г. – 03.02.2010 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на процесуалноправният въпрос доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател. Прилага съдебни решения, според които преписът от трудовата книжка е достатъчно доказателство за оставането без работа. Понеже въззивният съд приел обратното, по посочения правен въпрос се създавала противоречива практика, на което основание се иска касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Според него касаторът не е изложил надлежно основания за допускане на обжалването и поради това искането му не следва да се уважава.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Няма пречка изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и касационната жалба да са обективирани в едни и същ документ, както в процесния случай. Жалбоподателката е сезирала съда с жалба, в която се съдържа и изложението с обосновка на правен въпрос, който има значението по чл.280 от ГПК и по който се твърди практиката да е противоречива. Следователно изложението е редовно и ангажира съда с произнасяне по твърденията на ищцата.
Повдигнатия от ищцата въпрос обуславя въззивното решение. Искът за заплащане на обезщетение да оставане без работа е отхвърлен, въпреки представеното от ищцата копие от трудова книжка. Видно от представените решения, по въпроса дали трудовата книжка е достатъчно доказателство за фактът на оставане без работа, има постановени съдебни актове в обратния смисъл. Поради това налице са основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. От жалбоподателката такса за разглеждане на жалбата не следва да се изисква, на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 4407/ 2010 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: